Какво може да спаси научния фонд

За 18-те дни, в които бе министър, акад. Стефан Воденичаров успя да назначи нов Изпълнителен съвет, нов председател и нов управител на фонд "Научни изследвания" в МОМН. В този фонд станаха толкова

далавери в последната конкурсна сесия

че причиниха първия от серията протести, довели в крайна сметка до падането на правителството. В момента новите действащи лица във фонда трябва да създадат правилник, по който да се работи оттук нататък, и да съставят списък от рецензенти, които ще преоценят всички проекти от скандалната конкурсна сесия. Очакванията са повторното рецензиране да започне поне до края на април. Документацията за нарушенията в отминалия конкурс, събрана от инспекторите на МС, вече месец откак е изпратена в прокуратурата, но оттам - ни гък, ни мък до момента. Проблем вероятно ще се окажат парите, с които трябва да бъдат финансирани класираните наново проекти.

Скандално е, че вместо да замрази превеждането на средствата от конкурса, бившият управител на фонда Христо Петров на 19 декември м.г. нагло дораздаде на спечелилите, включително на фирмите, всичките налични 14,8 млн. лв., въпреки ясните предупреждения, че плащането трябва да се замрази, докато приключат проверките. От класираните проекти 22 вече бяха анулирани от министър Воденичаров и е очевидно, че те трябва да върнат парите незабавно. Как точно това ще стане и ще стане ли изобщо, е под голям въпрос. Още повече, че основният аргумент на хитреците без съмнение ще бъде "изхарчихме ги". Всеки нормален човек ще каже, че и т.нар. научни екипи, взели неправомерно стотици хиляди левове, и Петров, и експредседателят на фонда Рангел Гюров, и закрилящият ги министър Игнатов трябва да си изядат финансовия калай - сиреч държавата

да им въздаде съответното наказание

но като знаем как се действа в България, това едва ли ще стане лесно. По-скоро с времето вината ще се размаже докрай. Както се казва, битият бит... Битият обаче са онези десетки хиляди по улиците, на които им писна от корупция.
От седмица насам научната гилдия шуми около въпроса достойни ли са новите членове на Изпълнителния съвет и може ли да им се вярва. Отговорът за 4-има от общо 9 членове е "не". Всъщност това не би имало основно значение, ако правилата за проектното научно финансиране бяха ясни и недопускащи субективизъм, както се казва, железни. Но те не са. Това, което преобърна колата на фонда и на бившия министър Игнатов, е, че те мишкуваха на тъмно и под прикритие. Искането на протестиращите учени бе елементарно - да бъдат огласени всички кандидатствали проекти; точките, с които са класирани, и рецензиите им; списъкът на участвалите във вакханалията рецензенти и членовете на временните комисии, които са оценявали. Напълно съзнателно нищо такова не бе направено, макар че тези данни задължително трябваше да ги има още при провеждането и приключването на конкурса. На практика това и за бъдещия правилник е

основното - прозрачността

Има някои задължителни неща, около които да се уточнят останалите подробности. Би трябвало много ясно в правилника да се разпише кой предлага членовете на комисиите и рецензентите, как се избират те - най-добре чрез жребий от публично известен списък на хабилитираните учени по области на знанието. Като в този списък обаче те присъстват с научните си постижения и със списъка на публикациите си със заглавията. Та когато после анонимно рецензират проекти, да няма съмнение в компетентността им и в това, че имат публикации само в стенвестника на вуза си и са световно неизвестни. Така в сайта с кликване на името всеки ще може да провери какви са конкретните научни изяви на даден член на комисия или рецензент. И ще е по-трудно доморасляци да решават съдбата на учени, чиято дейност съответства на международното научно ниво.   
Правилникът трябва изрично да вмени на фонда да публикува задължително на сайта си всички кандидатствали проекти за съответния конкурс; екипа, който ще работи по темата, и научната база, на която той ще се изпълнява. Тогава ще е по-трудно да бъдат финансирани семейни фирми за фундаментална наука във фамилното мазе. Правилата за оценяване също е важно да са научни (и да се спазват, понеже най-често проблемът е в нарушаването им). И естествено - задължително е резултатите да се огласяват с бала на класирането по точки и с рецензиите. Ако това стане,

няма да има "тайна наука" в интерес на шуробаджанаците

и няма да има нужда от улични протести. Защото всяко финансиране на псевдонаука ще се види черно на бяло.
Ако споменатото дотук е по-скоро "технически въпрос", то въпросът за смисъла на фонд "Научни изследвания" е професионален и политически. По принцип според нормалната логика, която светът следва, такъв фонд към Министерството на науката трябва да финансира основно научни проекти с рисково и фундаментално значение (което не означава, че те не завършват често с идея за иновации или технологии). Докато приложните и внедрителските проекти е нормално да са обект на другия съществуващ фонд - този за иновации към икономическото министерство. Като че напоследък позаглъхна идеята двата фонда да се обединят като две крила на един финансиращ развитието инструмент. Но дори и да работят отделно, би трябвало да се създаде механизъм, позволяващ проекти, които завършват с приложна идея в научния фонд, да се прехвърлят след това в иновационния за доразвиване и довеждане до производството. Именно в иновационния, а не в научния фонд трябва да се търси симбиозата между научни екипи и фирми. Финансирането на фирми от научния фонд, което се практикува в последните 5-6 години и стана направо цинично в последния конкурс, води до порочния кръг на източването на държавни средства към частни предприемачи. Беше през 2007 или 2008 г., помня случай, когато във фонд "Научни изследвания" имаше проект за подобряване на някаква поточна линия като "иновация" във фирма за чорапи! Да не говорим, че между рационализация и иновация има съществена разлика, на която в България не се обръща внимание.

"Всичко в кюпа"

определено не е правилната политика.
Е, ако у нас един ден се появят, както е по света, големи или средни предприятия, които изграждат свои научни звена и тези звена създават същинска наука, те също може да са бенефициенти на научния фонд. Това обаче за България ще е химера поне още 20 години. А задължителното изискване в иновационния фонд научен екип да работи съвместно с фирма, която ще внедри създадения с помощта на фонда приложен научен продукт, би изключило възможността за самоцелни псевдоиновации, които никога не виждат бял свят в практиката. И България несъмнено би се отлепила от дъното на класациите за иновативна интензивност, на което сме се пльоснали трайно в момента. От всичко това логично следва какъв трябва да е начинът за управление на двата фонда - научният естествено се ръководи от учени, а начело на иновативния следва да са учени приложници и хора от бизнеса.
И в двата случая обаче фондовете не бива под никаква форма да са подчинени на чиновническите администрации. Злополучният феномен Симеон Дянков само преди месец за пореден път показа, че нищо не разбира от философията на европейската програма "2020" и от развитие изобщо, за наука да не говорим. Той директно заяви, че научният фонд трябва да стане дирекция в просветното министерство, та министърът да го управлявал директно и да имал повече контрол. От този управленски нонсенс дори Световната банка вероятно хлъцна. Колкото до контрола над научния фонд, ако приложим към конкретния случай идеите на многохилядните граждански протести тези дни, очистени от стихийната революционна опустошителност, би могло да се предложи да има борд, формиран от самата научна гилдия (не със заповед на министъра), който да наблюдава дейността при всеки конкурс, като може всеки път той да се състои от различни учени.       

За да се върнем към цивилизования свят

откъдето ГЕРБ арогантно ни изхвърлиха, у нас е необходимо спешно да се смени съществуващият Закон за насърчаване на научните изследвания, в който липсва каквото и да било насърчаване. И с който подготвяният дълго, мъчително и без резултат Закон за иновациите няма нищо общо - поне според проекта, който бе известен, преди МИЕТ да се засрами и да го свали от сайта си. Тези два закона, плътно обвързани един с друг, би трябвало да са алфата и омегата на развитието на България. Ако се изработят професионално, няма да се стига до трошенето на 50 млн. лв. за суперпроекти като "Изграждане на научен и технологичен парк в София" на гола поляна, които пари ще облажат единствено някои строителни фирми (засега в МИЕТ дори няма обявена обществена поръчка за строителството там, нищо, че според напомпаните пиар съобщения паркът щял да заработи още тази година!). Да искаш по време на тотална криза да създадеш "нови модерни научни лаборатории с нови апаратури", в които щели да дойдат световни фирми, а в това време да съсипваш с принудителен глад съществуващите буквално насреща лаборатории на БАН, работещи за България, е не просто некадърно управленско решение, то е престъпление.         
Това са само идеи за размисъл по основни неща, които би трябвало да се направят спешно за науката и за наукоемкостта на производствата - след годините нищоправене и золуми от страна на ГЕРБ. А понеже след Дянков цялата страна настръхва, когато се говори за пари, само бегло ще спомена, че веднага трябва да се коригира неприличието държавата да осигурява на научния фонд за проекти едва 15 млн. лв. годишно (7,5 млн. евро), а на иновационния - 5 млн. лв. (2,5 млн. евро). Особено на фона на 100-те млн. лв. за подслушване... И на още толкова само за бонуси на чиновниците във финансовото министерство!