Две спешни задачи - два спешни провала?

Когато просветният министър Сергей Игнатов бе сменен, новият - акад. Стефан Воденичаров, си постави две задачи, които не търпели никакво отлагане: 1. Доработване на предложената за европейско финансиране нова оперативна програма за наука и образование за периода 2014-2020 г., за която гилдията мечтае от години; 2. Ликвидиране на последиците от скандалната конкурсна сесия във фонд "Научни изследвания" на МОМН и оздравяване на дейността му. След това всичко се обърка в дома на правителството, последва съвкупната му оставка и двете спешни и нетърпящи отлагане задачи са на път да потънат в нищото.

1. Оперативната програма за наука май е тръгнала към небитието

На 8 февруари за последен път публично се чу нещо за замислената оперативна програма (ОП) за наука и образование. Акад. Воденичаров събра шефовете на водещите научни и университетски структури и заедно заобещаваха светло бъдеще за изследванията в България. Оттогава никой нищо не е чул за европейското финансиране на доведената до просешка тояга българска наука. Нищо, че министрите са все още действащи, макар и в оставка (нали оперативната програма бе задача над задачите?!); нищо, че цяло просветно министерство с над 400 души персонал продължава да взема заплати и би трябвало да ги заработва с дейност; нищо, че в него има дирекция "Наука" и няколко дирекции, занимаващи се с еврофондове и международни проекти. Имаше и група учени, свикани да поправят проекта на МОМН за ОП, който, меко казано, не блестеше с качества в първоначалния си вариант и се отнасяше почти само за образование, науката почти я нямаше.
Уви, настъпилото властово мъртвило след оставката на Борисов и приятели вещае, че България отново ще остане единствената държава в ЕС без целева оперативна програма за финансиране на науката. Безкрайното протакане в течение на почти година на работата по тази "спешна" ОП е наистина безпрецедентно. В проекта, който МОМН представи в МС, по отношение на науката се предвиждаше единствено закупуване на научни апаратури и нещичко за подпомагане на докторанти. Което няма нищо общо с оперативните програми за наука на останалите страни в ЕС. Странно е, че в написването на проекта бяха участвали някакви учени, но дори не бяха се опитали да включат нещо смислено за науката. Министър Воденичаров обеща посочената от него нова група да доработи програмата така, че в нея наистина да има наука. По всичко личи, че научната общност ще си остане с обещанията.

Младите учени излязоха на улицата на 17 дкември м.г. заради далаверите във фонда

А модели за такива програми - бол, понеже европейските страни ги имат още от периода 2007-2013 г. Целевата ОП на Чехия например се нарича "Наука и развитие в помощ на иновациите" и е общо за 2,4 милиарда евро, което представлява 7,9% от общото европейско финансиране за страната в сегашния програмен период(!). В програмата е записано, че Чехия ще осигури развитието и конкурентоспособността си чрез усилване на научните изследвания, осигуряване на иновативен капацитет за предприятията, нарастващо качество на човешкия потенциал и развитие на информационните и комуникационни технологии. Чешката оперативна програма предвижда откриване на 2500 нови работни места в областта на науката, увеличаване на инвестициите за наука от 1,42% от БВП на 2,2% (България в момента инвестира за наука под 0,2% от БВП) и ръст на иновационния индекс на страната от 0,26 до 0,36. Приоритетите в програмата са: изграждане на 5 европейски центъра за върхова наука в Чехия (33,1% от средствата по програмата); укрепване на няколкото регионални центъра за наука (33,1% от парите); комерсиализация и пропаганда на научните изследвания (10,3%); изграждане на научна инфраструктура в университетите (20%); техническа помощ (3,5%).
Друг модел на ОП за наука за 2007-2013 г. има, да речем, Словакия. Целта й е укрепване и модернизиране на научните организации в страната и изграждане на научна инфраструктура в университетите в сътрудничество с бизнеса. Предвидено е да се финансират общо 1600 проекта в полза на 17 000 учени и да се създадат 50 нови предприятия с наукоемко производство. Инвестициите за наука в страната трябва да достигнат 1,5% от БВП в края на програмата. За инфраструктури в изследователските организации са предвидени 21,9% от средствата, за подпомагане на учените - 32,8%, за научните инфраструктури конкретно в Братислава - 10,5%, за учените, работещи в Братислава - 15,7%, за инфраструктури в университетите - 16,5%, за техническа помощ - 2,6%. Пределно ясно.
А у нас? Последният път, когато правителството се занима с оперативните програми, възражения срещу ОП за наука и образование имаха и регионалното министерство, и икономическото, и самият Томислав Дончев. Защото проектът на МОМН за тази програма дублира части от други програми, които се управляват от тях. Томислав Дончев тогава заяви, че дублирането ще бъде изчистено. В края на януари МС внезапно реши да бъде създадена и представена в Брюксел още една оперативна програма - "Добро управление" под шефството на Томислав Дончев, която да помогне за доброто усвояване на европарите от останалите програми. Това създаде усещането, че Дончев просто се опитва да запази и за себе си частичка от разпореждането с европари, което му се изплъзваше с евентуалното отпадане на досегашната програма "Административен капацитет". Тогава Дончев обясняваше пред журналисти, че имало проблем със създаването на административен капацитет в МОМН за управление на програмата за наука и образование. И че когато такава програма се даде в ръцете на просветното министерство, това "отначало ще бъде шок за него, но после ще му се отрази добре". Така и не стана ясно колко от очакваните до 2020 г. общо 15,2 млрд. лв. от ЕС ще са за тази ОП. Очевидно вече няма да разберем кой министър кой край от европейската чергичка придърпва към себе си, приемайки я за своя феодална собственост. По-лошото е, че не можем да разберем дали някой в МОМН работи по създаването на ОП за знанието и дали се прави нещо за "изчистването на дублираните елементи" с останалите министерства. Или държавните служители са се изпокрили по-дълбоко от самите министри в очакване на следващата власт. А може би някой тайничко бута напред некачествения проект за ОП, написан в МОМН миналата година?
 
2. Ще бъдат ли замръчкани безобразията в научния фонд?

Големият протест на научната гилдия срещу безобразията в конкурса на фонд "Научни изследвания" доведе до оставката на министър Сергей Игнатов и като че ли повлече след себе си лавината от протести в страната. Основното искане бе: прозрачност! Властта даде камари обещания пред учените - уволнение на шефовете на фонда, анулиране на проекти, спечелени с доказани закононарушения, назначаване на нов Изпълнителен съвет (ИС) на фонда и на нови рецензенти, преоценяване на всички кандидатствали проекти.
Какво се случи до момента? Освободени бяха управителят Христо Петров и председателят - лъжепрофесорът Рангел Гюров. Министър Воденичаров преди оставката на правителството анулира 22 от спечелилите с далавера проекти и назначи нов ИС, нов председател и нов управител на фонда. Но и новият ИС, както и старият, не отговаря на законовото изискване в него да са включени международно признати учени и да има баланс на представителите на различните научни направления - този път от 8 учени в него има трима представители на хуманитарните и социалните науки и нито един от направленията физика (отново) и биология. Според един от организаторите на протестите - гл.ас. Виктор Атанасов, в международните бази данни за научна продукция "няма и следа" от 4-ма души от новия ИС. Няколко от членовете на новия съвет са получили пари от фонда с нарушения в предишни сесии, а един е участвал в предишния ИС и пряко - в порочното разпределяне на средства за анулираните вече 22 проекта. Има големи опасения, че този ИС на фонда по-скоро ще се опита да прикрива корупционните практики на предишния, смята Атанасов.
Оказва се, че вече бившият управител - Христо Петров, е останал на длъжност юрист на фонда и до-ден днешен официално няма данни дали е махнат, което е едно от основните искания на протестиращите. Учените настояват също да се съкрати дъжността "зам.-управител", заемана от служителка, приближена до Петров, тъй като такава длъжност нито е предвидена по закон, нито е необходима. Всъщност не е изпълнено това, което поиска протестът - анулиране на конкурсната сесия и публикуване на сайта на фонда на пълните резултати от класирането с получените точки и рецензии. За момента не е ясно дали новият управител акад. Владимир Овчаров и председателят проф. Пламен Мишев са се заели със съставянето на нови комисии и набирането на предложения от академичните институции за нови рецензенти. На сайта на фонд "Научни изследвания" няма никаква информация за каквито и да било действия, установи ДУМА. Затъмнението е още по-плътно отпреди. Протестиращите предлагат експертна комисия от учени, която да проследи проверката на проектите. За момента има предложени варианти на нов правилник на фонда, но учените се опасяват, че отново някой някъде на тъмно подготвя новите правила. И пак ще се създаде само видимост за резултати.  
Не е ясно също дали ръководителите на онези 22 проекта, които бяха анулирани, ще върнат получените пари и как точно ще стане това. Или просто - пито-платено. До момента няма ни звук и от прокуратурата, която много отдавна е сезирана за всички нарушения във фонда. Ако наистина се направи ново оценяване на всички проекти и някои от одобрените бъдат декласирани, те как ще върнат парите? Ако пък бъдат одобрени нови, откъде ще се вземат пари за тях? Мъгла. Ще понесе ли някой отговорност и наказание за това, което се случи с единствения механизъм за проектно финансиране на науката у нас, или напротив - сред всеобщия политически вакуум и този зулум ще бъде отнесен в стихията и замръчкан, както всички безобразия в България. По всичко изглежда, че ще се случи точно това.