28 Юли 2024неделя02:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Диалог с един хулиган в науката

В БАН си спомнят с изложба за проф. Тодор Ив. Живков, който днес щеше да е на 75 години

/ брой: 156

автор:Велиана Христова

visibility 264

В Етнографския музей при БАН днес ще бъде открита нестандартна изложба. Изложба, посветена на един човек и в същото време - на цяла България. Човекът е проф. Тодор Иванов Живков, а етнографските материали в експозицията не просто представят начина на живот на населението в един или друг район, а илюстрират онова познание, което големият етнолог и фолклорист остави в българската хуманитаристика - разбирането, че фолклорът е отражение на живота на етноса; тип култура, който формира самосъзнанието на етноса.


Проф. Живков си отиде в края на 2001 г., беше на 63 години. Създаде научна школа - по етнология, защитена с 40 години изследователски труд и със собствена концепция за фолклористиката като специфична наука, свързана с историята и дори със социологията. Създаде Института за фолклор при БАН и първия университетски курс лекции по етнология, накара света да признае българската етнология като равностоен партньор в световното обществознание. Неговите студии и книги и в момента са основен помощник на студентите, а и на колегите му. Той е единственият съвременен български учен в областта на фолклористиката и етнологията, чието име и дело фигурират в енциклопедията "Етнология Еуропеа", подготвяна във Великобритания.
Има обаче още нещо, освен огромния принос на проф. Живков за хуманитаристиката. Нещо, заради което учени, приятели, съмишленици, студенти препълват салона на института при всеки повод, свързан с името му. И това е споменът за човека, за учителя, за колегата и приятеля Тодор Иванов Живков. Това е осъзнатата потребност отново и отново да продължаваш разговора с този тих и скромен човек с бушуваща душа; невероятен ерудит, раздаващ щедро знание и идеи; нетърпящ изследователските щампи и калъпи (наричаше себе си "хулиган в науката"); нестандартна личност, задаваща стандарти за почтеност и морал. Творец и гражданин, учен с огромен принос в хуманитаристиката, един от галерията личности, които правят България.
За чувството, което колегите му са запазили към него, говори дори самата обява за изложбата "СПОМЕНЪТ ДИША. Проф. Тодор Иванов Живков - човекът, ученият, учителят", която се открива днес в 18 ч. Ето съобщението на института: "Тази изложба е нашият спомен за професор, доктор на филологическите науки Тодор Иванов Живков. Спомен за човека и изследователя, който не се боеше да разрушава порядъка в науката, да полемизира с утвърдени теоретични модели, за учителя, който обичаше да въвлича своите събеседници, колеги и ученици в научни дебати. Тя е нашият диалог с него в днешния ден, когато той трябваше да навърши 75 години".
Малко, твърде малко личности от такъв мащаб, твърде малко интелекти, белязани със съвест, виждаме в днешния ни ден, когато всеки лилипут нарича себе си Гъливер. И изобразява интелигенция. Може би защото бе познал жилото на неблагодарността, предателството, арогантността и политическите мимикрии, проф. Живков до последния си ден остана непримирим към пороците в обществото. Неговите статии в ДУМА бяха образец на ярка гражданска публицистика - не спести неудобни теми и неудобни позиции, не се подчиняваше на забрани, безпощаден към порока, към ограбването и рушенето на България, към безкултурието. Беше ляв, "червен боклук" - не когато и защото стана депутат, а по душа, разум и съвест, като всеки хуманист. Светът всъщност не познава десен хуманист...      

Изложбата в Етнографския музей на БАН се осъществява със съдействието на семейството на проф. Живков, община Чипровци, Историческия музей-Чипровци, Пловдивския университет, Югозападния университет, Асоциацията за антропология, етнология и фолклористика "Онгъл" и Регионалния исторически музей-Бургас.
 

България пак се размина с нови влакове

автор:Дума

visibility 1134

/ брой: 141

Най-опасният пожар са некадърниците с власт

автор:Дума

visibility 1113

/ брой: 141

КЗК даде зелена светлина на БАКБ да купи Токуда банк

автор:Дума

visibility 916

/ брой: 141

Военен съюз срещу Иран

автор:Дума

visibility 1029

/ брой: 141

ЕК заведе три дела срещу България

автор:Дума

visibility 1085

/ брой: 141

Гърция екстрадира българин в САЩ

автор:Дума

visibility 965

/ брой: 141

Германия отказва войници и оръжия срещу Русия

автор:Дума

visibility 1013

/ брой: 141

Душата и сърцето на БСП

автор:Александър Симов

visibility 579

/ брой: 141

Бузлуджа е началото

visibility 476

/ брой: 141

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ