Злобата като бумеранг

Злобата е бумеранг, често ни повтаряше татко, когото виждам и сега пред себе си - хубав, чаровно усмихнат! Сините му очи греят, пръскат искри и приковават погледа на слушателите му. Като на всички честни хора, очите му бяха огледало на неговата открита и широка душа. Вече четиридесет и шест години той ни гледа от небето, а толкова много ни остави. Защото беше невероятен, харизматичен! Излъчваше заразителна енергия, кипеше от идеи и жадуваше за дейност, за полезна работа. Обичаше живота, обичаше нас и всички, с които беше сроден, обичаше и хората, с които работеше. Не харесваше вялите и мудни хора, намръщените, необщителните. Когато срещаше такива, той се шегуваше с тях и казваше: "Ха, че такъв човек сутрин се сърди на себе си, а вечер вече мрази целия свят." Пък за мързеливците - да не говорим! Направо не понасяше ленност, празнодумие и нищонеправене. Но най-много странеше от озлобените люде. Не, не ги мразеше, но с верния си усет ги усещаше, познаваше ги по очите им, по делата им. И ги съжаляваше. Казваше за тях:

Те не знаят да живеят

"Не разбират, че обичта е най-голямата радост! Злобата, която таят, разяжда душите им, загрозява ги и ги прави нещастни."
Татко ни възпитаваше много непринудено - с примери от своя живот. Учеше ни да бъдем толерантни, да умеем да гледаме на хората и на делата им положително, да приемаме живота като благо, което ни се дава веднъж и да не изпускаме ценните му мигове. Откъде беше научил тези "науки за живота, за хората", как беше усвоил тази "наука на общуването"? Беше наблюдателен и умееше да "попива" всичко около себе си. С нас, неговите деца, той разговаряше като с равни. Затова и до днес чувам гласа му: "Не се настройвайте лошо срещу човек, защото това ще се върне върху вас и ще ви навреди! Злобата е бумеранг -

връща се и те разболява

а може и да те убие!"
С всички хора той намираше общ език. Затова беше обичан от децата в махалата, от младите и от старите. Как имаме нужда днес от такива хора като моя баща! Гледам около себе си намръщени и озлобени лица, без усмивки, без добронамереност и ми става болно и тъжно. И детските физиономии не излъчват радост и доволство. Напротив - те като че ли са най-озлобени! Защо, защо? Да не би да сме били по-богати, по-задоволени ние някога, или пък на нашите майки и бащи им е бил по-лесен животът? Не, просто избяга любовта от човешките сърца! Прогониха я хората. Отдадоха се на страстта си да богатеят, ненаситни станаха за материални блага, които почерниха, огрубиха душите им, покриха ги с мазоли от жаждата за пари и богатство. А библейска е истината, че "любовта към парите е коренът на всяко зло." Колко му трябва на човек да засити стомаха си, който на всички ни е колкото двата ни юмрука? И нали

един покрив над главата ни стига

Защо са тези излишества? Та те ни обременяват, те ни натоварват, те ни разболяват от грижи! Сигурно човек по-често трябва да се среща с човешкото страдание, със страшните болести и даже със смъртта, да посещава по-често гробовете на близките си, за да се помирява душата му, да се изпълва с милост към себе си и към другите. Още Апостол Павел се обръща към коринтяните със знаменателните думи: "Ако говоря с човешки и с ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимбал, що дрънка. И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра тъй, щото и планини да премествам, а любов нямам, НИЩО НЕ СЪМ! И тъй - остават тия трите: вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е ЛЮБОВТА!"
 Как жадува душата ми да срещне усмихнати хора, защото тя, усмивката, озарява лицето, разкрасява и най-невзрачните, и най-незабележимите! Как искам да виждам родители, които даряват обич на децата си. Защото

детето не иска само храна и облекло, то чака ласка

разговор. То иска да има до себе си баща - приятел и майка, на която да открие душевните си трепети. Срещали ли сте скоро бащи, които да разказват на децата си приказки, чували ли сте майки, които да пеят на децата си хубавите наши песни? Те, сегашните родители, все бързат, все имат много работа, много неприятности в службата и нямат време за децата си. Чувам ги да казват за децата си: "А, те нервите ми късат!" Че нали тези деца са плът и кръв от тях! Как да не са озлобени сегашните деца? Как да не посягат към цигарата, към алкохола, към дрогата! Какво им остава, като родителите им нямат време, нямат сърца за тях. И тъй тръгна, че се стигна дотам да ни следят навсякъде тайни камери - по улиците, в службите и на работата, в училищата и... даже в тоалетните! Само не знам с това какво ще се постигне. С това ще се научат ли хората да бъдат дисциплинирани, да си гледат съвестно работата, да спазват законите? Дотам ли стигнахме? Страхът да ни обучава, да ни възпитава в човечност и доброта! Изпуснато е злото.

Всели се дяволът в човешките ни души

и вече трудно ще го прогоним. Помня как татко ни говореше, когато бяхме малки и се инатяхме: "Ами сега знаете ли, че едно дяволче е кацнало на рамене ви, стои си там, смее се и ви командва! Ха, на него ли ще се оставите! То да ви е господар! Я, да го прогоните и да слушате, да станете добрички!" И ние се озъртахме да го видим това пусто дяволче. Само че сега триста дяволи са яхнали страната ни и добрите някога българи и ги правят и грозни, и зли, и нещастни!
Мили хора, припомнете си старата истина, че "една душа е по-ценна от целия свят!" И се грижете както за своята душа, така и за душите на вашите близки, на хората около вас.