Златно десетилетие за София при златен кмет

         Твойто чело носи рани
         от хуни, варвари, славяни
         и с кървав си венец -
         но все си нашия Средец!

Редовете са от стихотворението "Към София" на кмета инж. Иван Иванов, най-дълго управлявал Столичната община. Заемал е поста  10 години, 3 месеца и 15 дни в периода 1934-1944 г. Преживял е съсипията от бомбардировките. Наравно със спасителите и пожарникарите е помагал при разчистването на останките от разрушената сграда на Общината. Посветил е стихотворението на града, който е благоустроявал, за който се е грижил всеотдайно, за чийто жители е "докарал" най-вкусната вода от Рила. Помните ли преди десетки години каква вода имаше София? Кристално чиста, студена, пивка - не й се насищахме! И толкова мека, че трудно се измиваше сапунът!
Софиянци обичат да се разхождат по хоризонталната витошка пътека от Железница до Княжево. Тя носи името на Иван Иванов. Живописна и приятна е и през четирите годишни сезона. Трасето й минава по пътя на Рилския водопровод - строежът на живота на инж. Иван Иванов. Когато се стигне Бистрица, на цветно табло се чете за делата на кмета инж. Иван Иванов, за строежа на водопровода.
У нас има такава приказка: "Тече водата и предупреждава - и най-богатият не е богат, ако след своите стъпки не остави една чешма на този жаден свят". А инж. Иванов е доставил вода за цял голям град! Проектирал е много язовири и ВЕЦ-ове! Бил е изключително богат човек - духовно! Имал е и поетична душа! Бил технократ, с невероятни професионални способности като хидроинженер, като ръководител!
С Елинка Бояджиева - авторка на биографичния очерк за Иван Иванов, водим разговор за кметското му управление, за  съпружеските и бащинските му качества. Като дългогодишна директорка на Музея за история на София, като историчка, културна деятелка и общественичка, г-жа Бояджиева разказва за обширната дейност на инж. Иванов.

 
- Г-жо Бояджиева, книгата ви "Изживяна доблест" се чете на един дъх! Описали сте  достоверно, с уважение и признателност живота на големия родолюбец, на талантливия и безкрайно честен съзидател на София! Той мечтае София да стане "Виена на Балканите". И успява да я направи чиста и красива! Какви са родовите корени на този бележит българин?
- Иван Иванов има необикновена биография. Роден е в Сливен, в града на ветровете от Балкана, на занаятчиите и търговците, където започва нашият начален социално-икономически възход. Там се раждат бунтовни характери със свободолюбив дух и вяра в собствените си сили. Град на 100-те войводи!

Българската народна банка (1939)

Баща му, Никола Иванов Карабаджиев, наследил от дедите си патриархален дух и любов "към всичко българско и родно", се посвещава в служба на Отечеството като офицер от младата българска войска. Участва в Сръбско-българската война, воюва героично по фронтовете в името на единението на България. Жени се за красивата и амбициозна Екатерина Голмеджиева, също възпитана в духа на ценностите на патриархалното семейство. Отглеждат пет чеда. Иван е второто им дете, след първородната Зефирка. Ражда се на 14 юли 1891 г.След него е Борис, който поема по трудния път на военния, на баща си. Убит е в престрелка с гръцка войскова част в г. Кресна. Иван получава началното си образование в Стара Загора, където се премества да живее семейството. Там се ражда четвъртото дете - синът Мина, който става талантлив скулптор. Мария е петото дете на офицера Иванов. По-късно тя се жени за известния софийски адвокат Дабовски, който защитава Иванов, изправен пред Народния съд през 1944-1945 г. "да отговаря за делата си".

Съдебната палата (1936)

Като следовник на баща си малкият Иван се записва в Кадетското училище в София. Настъпват у нас години на всестранен подем. Младата ни държава преживява своя разцвет и просперитет. Неудовлетворен от военната професия, будният Иванов напуска специалния пионерен клас на Военното училище. Не го влече военната професия, мечтае да строи, да изгражда. За да не тежи на семейството си, става учител в с. Петърч, Софийско. Учителства една година (1908-1909), но цял живот пази в душата си обич към децата и уважение към учителската професия. През тази година Иванов се подготвя за следване в Германия и едва 19-годишен поема пътя на мечтите си. Следва в Политехническия строителен институт в Мюнхен. Живее скромно и се подготвя за бъдещите си строежи в своята Родина.
- У нас тогава е времето на войните. Повече от половин милион български войници и офицери се бият по фронтовете, за да освобождават Тракия и Македония.
- Сред тях е и неговият баща - майор Иванов. В бойните български редици се включва и студентът Иванов - като доброволец. Прекъсва следването си. Баща и син - пламенни патриоти, воюват по едно и също време. След като Османската империя е поставена на колене, след затишието по фронтовете, младият боец Иванов се завръща в Мюнхен и продължава следването си. Тук, през 1913 г., се влюбва. С младата и красива немска девойка Матилда Хинце стават семейство след осемгодишна любов с писма. Тя му е вярна спътница в живота, майка на трите му дъщери.
- Как започва пътят му като строителен инженер?
- През 1915 г. Иванов вече е инженер в пътно-паважното отделение на Столична община. Градът се задъхва от трудностите след войните, населението расте с многобройните бежанци. Водата е недостатъчна, сякаш и въздухът не достига на столичани, покрусени от първата национална катастрофа, погубила немалка част от мъжкото население на Отечеството. И фамилията на Иванов е загубила бащата майор Иванов и зетя - съпруга на сестрата Зефирка. Стълбът сега е майката Екатерина Иванова, която се опира на младия инженер, завърнал се от Германия.
- През втората половина на 1914 г. започва Първата световна война.
- И Иванов участва в бойните действия. Завършва школа за запасни офицери - пионерни части, и е зачислен като подпоручик в строителна дружина. Строят теснолинейки, железници по линиите Скопие - Охрид, Градско - Расъм бей, Куманово - Гюешево.
- Какво строи Иванов след демобилизацията?
- Работи като инженер във "Водни строежи" към Министерството на земеделието. Проектира и проучва за първи път зависимостта на два язовира на една и съща река, които по-късно ще бъдат построени.
- Но със Софийска община е свързан почти през целия си трудов стаж.
- От 1919 г. е ръководител на проучвателска група - изследват се всички възможности за водоснабдяването на София. С талант, с компетентност и с невероятна страст се труди Иванов, за да реши водния проблем на столицата. Възложена му е отговорна длъжност - директор на Строителна дирекция за строежа на водопровода Рила - София. Проектират се ВЕЦ-овете "Симеоново" и "Мала църква". Той ръководи със замах грандиозния и уникален строеж на Рилския водопровод, затова и тогавашният столичен кмет ген. Вазов дава на Иванов прозвището Рилски!
- "Песента на водата" - така сте нарекли  частта от книгата си, където разказвате за водопровода.
- Строежът е бил труден, изисквал е невероятно талантлива инженерна мисъл. Делото е било решаващо за живота на столичани. "Да се начертае план на водопровода през недостъпните урви на Рила, да се реперират всички тунели, сифони, канали и др. с една невероятна прецизност, това е голямо дело, достойно да ни накара да почувстваме гордост, че един българин може да извърши безпогрешно такава огромна и много трудна работа" -  така ген. Владимир Вазов оценява заслугите на инж. Иванов и призовава: "Нека отдадем заслужена почит на оня талантлив български инженер, който бе душата на цялото предприятие и благодарение на когото това грандиозно дело се изпълни по един безупречен начин, без сътресения и без грешки".  Не само с разум е работил Иванов. В поетичната му душа  е звучала и песента на водата от величествената Рила!
Когато представя проекта, инж. Иванов заявява, че водопроводът е дело на инженерното изкуство, което трябва да служи с векове на поколенията. За построяването му се приема специален закон. Привлечени са и изтъкнати чуждестранни специалисти, като инж. Франк Шьон Брюнер, един от авторите на прочутия Виенски водопровод. Търгът за строителство е спечелен от немска фирма. В строежа участват и български работници. Трудното и опасно строителство взема  жертви - загиват 9 работници.
- Вълнуващ е бил моментът на пускането на водата.
- То става на 24 октомври 1926 г. Около резервоара се събират много гости, тук е и кметът ген. Владимир Вазов, много висши чиновници. Водите са пуснати, но не идват и гостите губят търпение и си отиват. Тръгва си и проектантът Иванов, но е убеден, че не е сгрешил. "Легнах си - разказва инж. Иванов - и след четвърт час водата шурна в резервоара".
- Втората част на водопровода, от Бистрица до Рила, е била най-голямата, най-трудната работа! Тя започва през 1928 г.
- Тогава се развихрят и спорове дали тази вода не се отразява зле на софиянци, защото била "гушава", предизвиквала заболяване. Настанал смут. Извършват се медицински изследвания и населението се успокоява. Недоразуменията са преодолени.
- Паметно е било тържеството за освещаването на Рилския водопровод!
- То става на 23 април 1933 г., на Томина неделя. Множеството е събрано на стадион "Юнак". Чакат се кристалните благодатни води. Обстановката е тържествена, звучи националният химн и мощно "Ура!" оглася София, когато от фонтана чрез специално съоръжение, изградено за случая от инж. Иванов, бликват струите на рилската вода. Като току-що изврял гейзер се издига водата на Рила на височина 25 метра! А в душата на инж. Иванов звучи ода на радостта  - българската, рилската ода!
И поетесата Елисавета Багряна възпява свежите рилски води, пленени от човешката воля, в стихотворението си "Обузданите води":

      И рукнахте води, струи пенливи,
      в разтворените устни загорели,
      в стоманените жили зажаднели
      на древната балканска хубавица -
      престолната и мъдра майка - София.

- Признанието?
- Министерството на вътрешните работи награждава заслужилите. Проектантът инж. Иванов получава орден "За граждански заслуги", III степен, а постиженията му са наистина забележителни - изчисленията били дотолкова прецизни, че не се проявили даже допустимите отклонения! Нямало нито милиметър разминаване! Често ние, българите, недооценяваме талантите си. Дали от скромност, дали от завист?
- След успешното построяване на Рилския водопровод идва дългото кметуване на инж. Иван Иванов.
- То започва в сложна обстановка. След преврата на 19 май 1934 г. от Военния съюз и политическия кръг "Звено", начело на правителството е Кимон Георгиев. Отречени са либерализмът и буржоазната демокрация. Политическите партии са разтурени с наредба-закон, Народното събрание е разпуснато, премахнато е общинското самоуправление, местната власт се поверява на назначени кметове. Управлява се също чрез наредби-закони.
Инж. Иванов не принадлежи на партии, организации или движения. Той е умен, интелигентен, доказал е своите възможности и качества - най-подходящият избор за кмет на столицата. Назначаването му е посрещнато с одобрение от обществеността.
- И той, като ген. Владимир Вазов, започва от работата с кадрите, със заместниците си, с общинските чиновници.
- Девизът му е бил: "По делата им ще ги познаете". Толерантността е била стил в работата му. Привличал е на служба утвърдени специалисти в строителството, архитектурата, транспорта, електрификацията и финансовата дейност. Същевременно Иванов е бил избиран и на отговорни обществени постове. Председателства: Дружеството на българските специалисти по водопровод и канализация, Съюза на общинските служители, Съюза на българските градове, Националния комитет по енергетика.
- И тогава много отговорна и сложна е била работата с концесионерите.
- Трудностите започват още от 1908 г. Белгийското дружество-концесионер обхваща електрическото осветление и трамвайния транспорт. Тук корупцията е страшна, но инж. Иванов с пословичната си честност и почтеност се справя блестящо - разгромява некоректните концесионери.  Споровете стигат до съд. Прекратяват се концесии, откриват се и наши нарушения и подкупи. По-късно, когато Народният съд обвинява Иванов, когато петнят и омаловажават работата му като кмет, той със запазените документи убедително доказва честната си и справедлива, достойна борба, в която е действал само в името на нуждите и интересите на населението на София.
- Как е протичал работният му ден като кмет?
- Ставал е много рано. С дъщерите си чистел снега на улицата, където живеели. Тръгвал пеша, обикалял улиците, строителните обекти, записвал в бележника си нередностите и в 8 часа свиквал техническия съвет. Всеки ден около обяд се срещал със служители и граждани.
- Предприел е много реформи в работата на Общината.
- В данъчната система се въвежда сборният данък, състоящ се от преки данъци и такси за имотите. Въвежда се картотечната система. Създава се общинска статистическа служба. Строга отчетност пронизва всички действия на столичната управа. Основава се общинска банка. Въвеждат се казармени условия в служба "Чистота". Създават се: общинска полиция, общинска стража, служба за украса на града. Трудно е да се изброят новостите.
- Кметуването на инж. Иванов е наречено "Златното десетилетие на София"!
- Големи и многобройни са постиженията на общината. Създават се 4 разсадника, нови паркове и градини, 4 нови лечебници, летни лагери за бедни деца. В службата "Културни грижи" работят писателите-комунисти Петър Славински и Орлин Василев, поради което през целия му мандат кметът е следен за връзки с комунистите. Издигат се красиви сгради: Славянска беседа, Доходното общинско здание, Общината (на "Московска"), Върховната административна прокуратура, Българската народна банка, Университетската хирургическа клиника, Природо-научният музей, Държавният музикален театър, зала "България" - разрушена от бомбардировките. През мандата на Иванов се разширява Софийският университет, осъществява се преустройството на Пощенската палата. Строи се сграда на Държавната художествена галерия - също разрушена от бомбите. В образцовите общински жилища намират подслон десетки семейства. Квартални бани, училища - разгръща се широко строителство. Оформя се "Алеята на възрожденците" в Борисовата градина. Създаден е химнът на София, но текстът остава без музика.
- Пуснат е и първият тролейбус в столицата.
- Да, през 1941 г. по линията София - Горна баня. На тържеството Иванов е даруван като "спасител", на ръце са го носели! Той е  основателят на Голяма София, която включва Бояна, Княжево, Горна баня, Слатина. Създават се 11 кметски представителства. Работи се планът "Мусман" - ненадминат образец за градоустройствени идеи и решения, осигуряващи развитието на града за днешния и утрешния ден, но не се осъществява поради настъпилите промени на 9.IХ.1944 г.
 - Започва "ходенето по мъките" за инж. Иванов.
- Кметът става жертва на политическите превратности. Осъден е от Народния съд, изпратен е да работи в мината на с. Брежани, съпругата му е интернирана. Когато започва  проучване за строеж на язовир "Искър", управниците ни искат специалисти от руснаците, които им отговарят, че имаме най-добрия хидроинженер - Иван Иванов. На 2.ХII.1946 г. по нареждане на Георги Димитров на инж. Иванов е възложено да се включи в предстоящите големи хидротехнически мероприятия и тогава се подготвя неговото освобождаване. През 1946 г. е помилван, а след две години е реабилитиран. Възвърнати са му правата за работа. Иванов е начело на екип от български специалисти. Започва подготовката за строежа на язовир "Искър". Хидроинженерът работи за осъществяването на мечтата на живота си - овладяването на реките Бели, Черни, Леви Искър.
Инж. Иванов строи язовири, каскади, прави научните си публикации, но тежка болест му  попречва да опише в книга спомените си. Умира през 1965 г. На опелото му в черквата "Св. Седмочисленици" се стичат много софиянци, които не са забравили прекрасните му дела.