Няколко думи
Жалки са. Страшно е.
/ брой: 227
Със страшна сила копаят дъното! С пореден жалък опит да замажат вонящ скандал и да запушат устата на опозицията. В паника са и творят гаф след гаф. Дори не крият, че властта им е висша цел, размятат някаква си "стабилност" като магическо заклинание.
Самодоволни. Самозабравили се. Самоизяждащи се. Смешни. И страшни.
Опасни са в неадекватните си опити да се докарат на вожда. Рушат стремително държавата, превръщат в посмешище парламента. За кой ли път.
Докато диктаторът посреща олигарси и присъдружни синдикати, за да огласят успехи и да заклеймят народния гняв като вреден.
Онзи си постила "стабилност", а слугите му натискат копчета и му крепят конструкцията.
Сменили са системата отдавна. Свалят и последния смокинов лист на едноличния режим. От години успиват народа и никой вече не вярва, че Народното събрание е първа власт в държавата.
А насред останките на същата тази държава народът надига глас. Този път не иска възмездие, а иска власт. Но демокрацията след диктатура може да се изроди в анархия.
Дали в жалкото си драпане осъзнават колко са страшни?