Защо затъва Испания
/ брой: 22
Тези дни Международният валутен фонд предупреди, че Испания няма да постигне целта си за намаляване на дефицита. В последния доклад на МВФ се прогнозира дефицит от 6,8%, много над целта на правителството от 4,4 на сто. През 2013 г. се очаква малко понижение до 6,3%, вместо 3%, както Мадрид обеща на Брюксел.
Новото дясно испанско правителство от своя страна твърди, че ще спази обещанието си, въпреки че през 2011-а дефицитът на страната достигна над 8% от БВП вместо обещаните 6 процента. Още с идването си на власт правителството на Мариано Рахой предприе строги икономии в опит да възстанови доверието на пазарите в платежоспособността на Испания. Новите мерки включват орязване на почти 9 млрд. евро от разходите на всички министерства. Временно през следващите 2 г. се вдигат прогресивно ставките на някои такси и данъци, включително тези за испанците с високи доходи. Правителството е убедено, че така ще събере 6 млрд. евро. За първото тримесечие на 2012 г. се замразяват регулираните цени на електричеството. Пенсиите, осигурявани от държавната система за осигуряване, ще се повишат с 1%, колкото е и очакваната годишна инфлация.
Междувременно обаче в свой доклад агенция Мудис обяви, че Испания трябва да спести от бюджета си ни повече, ни по-малко, а 40 милиарда евро, ако иска да изпълни целта си за бюджетен дефицит за тази година от 4,4% от БВП. Това е с 42,8% повече от комбинацията от бюджетни съкращения и повишаване на данъците през 2010 и 2011 г. Според експертите са необходими допълнителни мерки за съкращения, за да може финансите на Испания отново да станат устойчиви. Проблемът обаче е, че анализаторите предвиждат свиване на икономиката на страната от 1,7% и 0,3% през 2012 и 2013 г. Суровите мерки, приложени от Мадрид, за да избегне колапса, "задушиха" бизнеса, доведоха до нарастване на безработицата и свръхзадлъжняване на частния сектор. Безработицата в страната удари рекорд в края на 2011 г. По данни на испанското министерство на труда броят на регистрираните безработни е достигнал 4,42 милиона души. Всеки пети работоспособен испанец е безработен.
В тези тежки времена често се чува, че от кризата не може да се излезе, без да се плати цената за това. Истината обаче е, че най-често цената я плащат най-бедните, най-младите и най-уязвимите. В Испания все по-дълги стават опашките пред безплатните кухни на католическата организация "Каритас". Кризата направи пропастта между богати и бедни още по-дълбока, като според Евростат в Испания се наблюдава едно от най-високите нива на социално неравенство в ЕС. Може би и заради това испанското правителство вече не вижда откъде да ореже още "живо месо", за да намали дефицита. Не бих им препоръчала да се учат от нас, както наскоро посъветва западноевропейците премиерът ни: бедността не е порок, но не е и за завист. А и нека не забравяме - нашата "макроикономическа гордост" е постигната с цената на много лишения, и то за доста години.