"Янините девет братя" - най-българската опера
Излезе книга с режисьорските проекции на Пламен Карталов по шедьовъра на Любомир Пипков
/ брой: 102
Завръщането на акад. Пламен Карталов към "Янините девет братя" от Любомир Пипков е с най-новата му постановка в Софийската опера, с която тръгна към една от най-великите световни оперни сцени - Болшой театър. Но завръщането има и друг резултат - в навечерието на гостуването в Москва излезе книгата на Карталов "Янините девет братя. Режисьорски проекции", издание на "Захарий Стоянов". Тя ще бъде представена на 31 май от 18 ч. в големия салон на БАН.
Няма съмнение, че "Янините девет братя" е въздействащ иносказателен шедьовър от миналото, отправен към бъдещето. И постановките на шедьовъра на "поета на звуци" в ново време се превръщат в разтърсващи събития. Разтърсват, защото родовата мощ на едно българско семейство, българската земя и Родината тук имат еднакво свързано значение. Тяхната свързаност е в общото им страдание. И съвременникът чувства това. Пламен Карталов още като студент в Музикалната академия прави драматургично-музикален анализ на оперния шедьовър на Пипков и в обсъжданията има подкрепа на Маестрото, за да се превърне по-късно операта "Янините девет братя" в негова "Библия" за драматургичен и режисьорски анализ.
Книгата на Карталов е разделена на четири части, в които се разглеждат стилът, идейно-съдържателните характеристики, музикалният език и особеностите на драматургията. Появяването на "Янините девет братя" е неотделимо от атмосферата на 20-те и 30-те години на ХХ век и движението "Родно изкуство", на тази новаторска епоха е посветена първата част. Втората разкрива родословието на оперното либрето. Третата част е наречена "Поглед от партитурата" и разглежда особеностите, структурата и изразните средства на музикалното действие, докато следващата е проекция на музикалната драматургия и сценичния прочит на произведението, затова се нарича "Поглед от сцената". Книгата припомня както шумния успех на премиерата на "Янините девет братя" на сцената на Народния театър през 1937 г., така и следващите нови музикално-сценични версии през 1961, 1979 и 1984 г. - две софийски, по една в Стара Загора и Русе. Последната постановка според доц. д-р Лъчезар Каранлъков има стойност на творчески подвиг на Софийската опера и на акад. Пламен Карталов. Може би защото защитава това, което представлява "най-българската опера": трагизъм в музикалната драматургия, отличаващ се с шекспировски измерения, разгръщащ се на фона на "традиционния" фолклорен битовизъм, зареден с ярка обществена актуалност и философско-етична извисеност. Книгата се обогатява и от приложенията, в които са представени народни песни, от които са почерпени мотивите в либретото, разказа на Никола Веселинов, който стои в неговата основа, а така също дискусията около операта, както и отзивите за постановките й. Цялото това богатство на изложението и приложенията е подкрепено от богат илюстративен материал. Любомир Пипков и неговият шедьовър с превъплъщенията му заслужават тази книга.