Велик е нашият войник!

Само който не е бил войник, само той не знае чудото на песента!
Смазващо тежък поход: температура минус 10 градуса, сняг до колене, виелица, видимост 20-30 метра, автомат "Калашников" на гърба с два пълнителя бойни патрони, торба с противогаз, радиостанция - общо тегло 34 килограма! Така 15-20 километра бърз ход, после кръгом и още толкова до казармата...
Някои в изнемога едва преплитат крака, други, повалени от преумора, падат в снега, трети се давят в кашлица, а шинелите на гърба им пушат в студа от пот, все едно излизат мокри от войнишката баня!
Всички - прекършени, обезверени.
И тогава изгърмява желязната команда на старшината:
- Редник Попов, дай тон за песен - "Велик е нашият войник"!
Гръмогласният Попов изригва като вулкан цялата ужасна умора през гръмогласното си гърло:
    
     Велик е нашият войник!
     Велик, велик, велик!

Когато Попов стига до

     Измокрен, гладен, уморен...     

настава изведнъж някакво потресение,   преображение, възкресение. Върволицата от съсипани, залитащи в зимната буря момчета във военни дрехи в миг се ококорва, настръхва и възродена, окрилена още преди старшината да даде нова команда:
- Изравни редиците, всички заедно с Попов! - вече цепи планината като ерихонска тръба с могъщия си рев:

       Измокрен, гладен, уморен,
       без отдих би се ден и нощ,
       бърдата цепи разярен
       със страшния си вик "На нож!"

Отчаянието, изтощението изчезват магически, за секунди телата се изпълват с нови сили, взорът пронизва пелената от сняг и вече вижда казармата, макар тя да е на два часа път...
Само който не е бил войник, само той не знае чудото на легендарния боен марш!
"Велик е нашият войник" създават двама млади българи - подпоручик Константин Георгиев от Казанлък и редник Михаил Шекерджиев от Габрово, днес почти забравени. Първият е възпитаник на Скопската школа за подпоручици на знаменития военачалник, трибун и боен учител полковник Борис Дрангов. Вторият - на знаменития композитор и родоначалник на българската професионална музика Добри Христов.
През Първата световна война техният 23 Шипченски пехотен полк е на позиции в Охрид и околностите. Това е увенчаният със слава полк, който с подвизите си спира дъха на приятели и врагове - при Одрин, при Чаталджа, при Султантепе, Китка, Дрин и Струга. Та същият подпоручик Константин Георгиев през лятото на 1916 г., по време на бойно дежурство близо до манастира "Св. Наум", получава сякаш Божие озарение и на един дъх написва стихотворение само от четири куплета, но то остава вече цял век безсмъртно - "Велик е нашият войник"!
Михаил Шекерджиев - зашеметен, възторгнат - за една безсънна нощ съчинява музиката!
Нетърпението е огромно, затова още следващите дни събират малка група певци, малък войнишки хор, който насред Охрид, свещената българска престолнина на цар Самуил, изпълнява няколко пъти песента.
Като има нещо да става - става! По една случайност наблизо е на лагер австрийски духов оркестър. Австрийците така харесват марша, че го разучават бързешката и след два дни правят истинска премиера - внушително, сияйно изпълнение. То пленява, разтърсва, представя по неповторим начин величието, аскетизма, родолюбието, могъщия боен дух на българския войник.
В спомените си Михаил Шекерджиев пише:
"Моята радост бе неизразима. Маршът звучеше така, както си го представях. Радостта беше обща - това разбрах, след като погледнах нашия командир полковник Петър Манев, който се обърна, за да скрие сълзите си".
Както свидетелстват очевидци, сред първите слушатели са писателите Ботю Савов и Чудомир, а също и прочутият наш художник Владимир Димитров-Майстора, той така се вдъхновява от песента, че рисува графиката "Българският войник пред Самуиловата крепост".
През тези сто години стиховете на марша много пъти са преправяни по злощастния български табиет - да не си помисли тоя това, да не каже оня онова... Въпреки всички промени обаче, "Велик е нашият войник" така дълбоко влиза в сърцето на всеки българин, че няма земна сила, която може да го изтръгне оттам, и днес той е химн на Българската армия.
И щом старшината изкомандва на редник Попов, или Петров, или Иванов, да запее "Велик е нашият войник", става чудо! Само който не е бил войник, само той не знае...   
 

Паметна плоча на подпоручик Константин Георгиев и на Михаил Шекерджиев в Казанлък