Лютви Местан:
В науката и образованието провалът граничи с геноцид
Има тотално разминаване между това, което се прави у нас, и европейската стратегия "Европа 2020", казва депутатът и зам.-председател на ПГ на ДПС
/ брой: 208
- Вашата група настоява в темите на вота на недоверие към правителството да присъстват задължително образованието и науката. Тези области ли според вас са най-потърпевши?
- Финансовата политика и финансовите действия на правителството на ГЕРБ засягат негативно почти всички сфери. В този смисъл наистина е проблем определянето на конкретната тема на вота на недоверие. Трудно е да насочим вниманието към негативните последици само в някои обществени области. Но това няма нищо общо с онова безпринципно лутане на опозицията в предишното 40-о народно събрание, която първо изразяваше намерения за вот и после в продължение на седмици търсеше тема. Защото тогава трудно се намираха теми за вот на недоверие, тъй като страната реално беше в икономически подем и нямаше нито една система, която да изпитва този финансов недостиг, който е в момента. В някои области този недостиг има измерения на финансов геноцид.
Според нас най-тежки са последиците върху духовната сфера, по-конкретно върху образованието, науката и културата. Тук разминаването между националните политики на България по отношение на образование, наука, иновации и целите, заложени в основния стратегически документ на Европа "Стратегия 2020", е огромно.
Асиметрията между националните политики и политиките на ЕС, заявени в "Стратегия 2020", е тотална. В този смисъл няма нищо по-естествено от това първият вот да засяга тези сфери. Не знам дори дали трябва да говорим за "провала в тези сфери", защото ние не усещаме въобще това правителство да има държавна политика в областта на образованието и науката.
- В "Стратегия 2020" науката и иновациите са основен и водещ приоритет на развитието, който единствен е обвързан с изискване за ръст на финансирането. У нас науката е с най-голямото намаление на финансирането?
- Не е намалено, то е драстично намалено. Недопустимо е в ХХI век българските учени да бъдат лишени от 25 процента от и без това оскъдните им заплати. Аз твърдя, че заплатите им са орязани с 25 на сто, защото е неоспорим факт и всеки може да го провери, че учените в БАН са принудени (вижте какъв парадоксален израз се получава) - те са принудени да бъдат в доброволен 5-дневен неплатен отпуск всеки месец. Защото средствата не достигат дори за покриването на фонд "Работна заплата". Това положение освен, че е тежко за самите учени, заслужава определението трагично.
Струва ми се, че един вот на недоверие трябва да постави в центъра на политическите дебати синхрона между националните политики и политиките, заложени в "Стратегия 2020" на Европейския съюз. Заради голямото несъответствие между България и ЕС виждам много логика точно в такъв вот на недоверие към кабинета. Защото последиците върху образованието и науката от погрешната образователна и научна политика ще се усещат не само през съответната финансова година или за годините на мандата. Те ще дадат своите силно негативни проявления за години напред.
- В средното образование положението по-добро ли е?
- Не споделям разбирането, че в училищното образование и в предучилищната подготовка и възпитание нещата са спокойни и едва ли не вървят в правилна посока. Защото на практика много от националните програми, които бяха комфортно финансирани по време на предишното управление, всъщност сега са спрени. Това, че на този етап няма проблем със заплатите на учителите, според мен не е самодостатъчно основание, за да дадаем положителна оценка за политиките в областта на средното образование.
- Сдружението на общините алармира, че в повечето общини няма пари, за да се осигури превозването на учениците между селищата до средищни училища. Това означава децата просто да не ходят на училища.
- Транспортът на учениците далеч не е единственият проблем. Но парадоксът е, че дори когато има автобуси за превозване на учениците, общините нямат средства да покрият разходите за транспорта. Това се отнася особено и в най-висока степен за общините, в които образованието е "на колела".