Умната овца и на асфалта ще се напасе

Още от малки си знаем, че ден година храни. Тази неувяхваща мъдрост сигурно се е пръкнала през лятото, когато дните са толкова дълги, че могат да поднесат какви ли не изненади. И мор, и чума, и най-страшното - градушка, и то според градацията не на някой кабинетен поет, а на истински харамия. И действително, едва ли има по-сериозна опасност за народ, който през голяма част от историята си се бори за оцеляването си - и срещу поробителите, и срещу природните стихии, от настръхналия облак, готов да изсипе ледения си товар върху реколтата. В такива случаи наистина ден година храни.
В парламента този ден е в късната есен. И не защото през лятото депутатите са във ваканция, а тъй като тогава се гласува бюджетът. По традиция дебатите са протяжни и уморителни, работното време се удължава в разрез с всякакви хигиенни норми, дори се спира часовникът, сакън, за да не спре държавата. Но, както се казва в западните предели на родината, умната овца и на асфалта ще се напасе. Дори в тези най-напрегнати за годината прения немалко народни представители намериха време да прескочат до промоцията на нови мобилни апарати с ужасно висока цена, водени вероятно от обещанието, че ще получат по един даром. Примамливата оферта се оказа журналистическа клопка, но попадналите в нея парламентаристи няма защо да се притесняват, тъй като при формирането на листите никое партийно ръководство не се впечатлява от подобна лакомия на дребно.
Не изглеждаше притеснен и финансовият министър Дянков. По време на дебатите седеше безмълвен, но не и бездействен, в пленарната зала. Дотолкова се беше увлякъл да цъка нещо на джиесема си, та се наложи опозицията да го предупреди да не се забавлява с игрички. Дали това бяха бюджетни игри, игри с бюджета или игри по време на бюджета, всеки сам ще прецени. Стига да е имал търпението да проследи докрай дискусията и особено гласуването.
Това, че няма да ни огрее тринадесета заплата, е бял кахър. По-лошото е, че и през следващата година заплатите и пенсиите ще бъдат във фризера. А уж премиерът беше забранил думата "замразявам". На всичкото отгоре трябва да се чувстваме щастливи, защото нито доходите ни ще бъдат намалени, нито данъците - увеличени. Макар че всеки нормален би предпочел обратното - да се вдигнат данъците, но да нараснат и доходите. Скок се предвижда единствено в парите за полицията и армията. И не защото сме управлявани от хунта, крепена от силовите министерства, а тъй като правителството предпочита да научава кой какво му мисли в оригинал, а не от преразказ, па макар и творчески. Ето защо то се обръща с лице към  житейската правда и загърбва художествената, като предвижда за подслушване повече милиони, отколкото е целият бюджет за културата.
При управлението на тройната коалиция приходите бяха повече отсега, но разходите бяха с шест милиарда по-малко от онова, което герберите ще изхарчат догодина, при това - в споменатите вече сфери. Очевидно правителството е загрижено далеч повече за собственото си оцеляване, отколкото за хала на онези, с чиито съдби се разпорежда. Усилията да се запази властта пак ще доведат до бюджетен дефицит от два милиарда лева. Тази дупка, която вече няма как да е на предишния кабинет, ще бъде запушена с нови два милиарда и половина външен дълг. Досега превишението на приходите над разходите се посрещаше с посегателства върху фискалния резерв. Тройната коалиция го наследи 4,5 милиарда и го увеличи до осем. За следващата година се предвижда той да бъде оглозган до нивото на 2005 г. - 4,5 милиарда. Никой обаче не си беше позволявал за загробва младите поколения с нови задължения. Предишните две-три правителства дори бяха довели държавния дълг на България до най-ниските нива в ЕС, но сегашното пое курс към увеличаването му. При това, както отбелязват анализатори, дори в най-тежките години на предишния режим външният ни дълг не се е трупал с такива темпове.
И това не е всичко. Милиард и половина от резерва на здравната каса, формиран от увеличението на здравните вноски, ще бъде използван от правителството за други цели. Въпреки обещанията на премиера, че парите за здраве ще отиват само за здраве. Това ме връща в юношеството, когато почти цяло лято работехме с надеждата да си съберем пари за някоя цивилна дрешка, а в началото на есента родителите ни секвестираха спестеното и със собствените ни левчета ни купуваха така мразените от нас ученически униформи. Оттогава май не бяхме лъгани чак толкова, но днес ни се случи.
Ето как става ясно, че Дянков си играе не с джиесема, а с народа. Пари не му дава, но пък му е отредил ролята на умната овца, която и на асфалта трябва да се напасе. Ще му гледа сеира, щом все се представя за толкова мъдър. А при Бойко друго може да няма, но асфалт - колкото щеш.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info