Традиционните мъжки поли, или необикновеният килт на шотландците

Съществува легенда, според която кралица Виктория попитала шотландец, облечен в национален костюм: "А под полата си носите ли нещо?" И чула в отговор: "За какво да го правя, Ваше Величество? Там и без това всичко си работи отлично..."

В свят, където хората все по-често се обличат еднотипно, забравят корените си и фолклора и обикалят различни страни, за да зърнат други народи и да се запознаят с техните традиции, шотландците са успели да запазят няколко коза. И един от тях е фактът, че мъжете и момчетата в тази държава имат възможност да се кипрят в ярък и необичаен национален костюм. В този тоалет най-голямо впечатление прави полата, която по-правилно е да бъде наричана килт.
Самата дума идва от англо-шотландската "kilt", която се превежда като "да увиваш дрехата около тялото". На свой ред словото има и древноскандинавски корен - "kjilt", означаващ "набран, плисиран". Това идва чак от викингите, които имали подобно нагънато облекло.

В днешно време мнозина жители на тази страна използват килта като част от официалния костюм или като тоалет за специални случаи. А скаутите си слагат традиционните поли по време на парадите. В британската армия, както и във военните поделения на други държави от Британското съдружество килтът все още е задължителен атрибут на униформата, въпреки че в бойни действия той не е участвал от времето на Втората световна война.
В Горна Шотландия с нейния дъждовен климат и планински релеф килтът е бил незаменим. Полата давала свобода на движенията, стопляла, бързо съхнела, което не може да се каже за панталоните. А през нощта килтът се превръщал в топло одеяло. Когато в боя се изисквала максимална свобода на движенията, полата лесно можела да се свали само с един замах и войниците се понасяли в боя, тъй да се каже, без гащи. Така, прочутата битка на клановете през 1544 г. между Фрейзър, Макдоналд и Камерун е била кръстена Blar-na-Leine, което в превод означава "Сблъсъкът на ризите".
Всъщност рядко може да срещнете обикновен гражданин, облечен така на улицата на някой шотландски град. Но ако имате възможност да посетите сватба в тази страна, бал, абитуриентска вечер в училище или в университет, мач по ръгби, както и някакво музикално или танцово състезание, ще видите огромно количество карирани поли, изпод които търчат бледи космати мъжки крака, обути в дебели вълнени чорапи.

Националното шотландско облекло - килт - всъщност е парче плат, увито около ханша и закопчано с помощта на ремъци с катарами или големи безопасни игли. Традицията повелява полата да се носи със специална кожена чантичка за пари и други дреболии, наричана споран. Килтът може да е голям или малък. Големият още от древни времена е достатъчно дълъг, за да се прехвърли през рамо или да се използва за параван в лошо време. Прави се от вълнен плат с тартан - традиционна шотландска шарка от пресечени под определен ъгъл линии с различна ширина и цветове, образуващи квадрати. По цял свят този десен се нарича шотландско каре.
Боите за плата се правели на растителна основа. Но тъй като в определени местности количеството подходяща за целта флора било ограничено, тъкачите можели да ползват малък набор от цветове. Именно по тях можело с голяма точност да се определи къде всъщност е създадена материята. Сетът, както наричали набора цветни линии, от които се състоял тартанът, бил специфичен за представителите на различни кланове. Около 700 сета са известни в днешно време, като броят им продължава да нараства.
Всеки клан в Хайленд (планинска местност в горната част на Шотландия) има строго определен цвят и шарка, които членовете му носят върху килта си. И да си сложиш чужди квадрати на полата е също толкова недопустимо, колкото например не се разрешава на кораба да се вдигне чуждо знаме.
За стриктността на цветовете и шарката на килта от определени кланове в страната строго следи Главният Херолд, пазителят на гербовете и йерархията. В сложните му задължения влиза да внимава никой да не си присвои незаслужени титли, чужди квадрати на полата и по време на тържествени церемонии да не изсвири на специалната гайда (bag-pipe) мелодията на друг клан. Всеки от тях има собствен празник, когато всички негови членове, където и да се намират, обличат традиционните си костюми със задължителната пола и уникална за тях шарка.
Освен килта шотландското национално облекло включва сако от туид, дълги вълнени чорапи, барети (tam-o`-shanter) с помпон и перо, плюс кожен споран, който виси върху тясно коланче на бедрата. Този вариант се носи през деня, а за вечерта е предвиден друг тип костюм, когато килтът се съчетава със споран от дълъг естествен косъм, чорапи в тон с полата, по-специфично сако и риза с къдрици. Истинският шотландец от външната страна на десния си чорап носи и нож, на чиято ръкохватка е гравирано изображението на магарешки бодил и е инкрустиран минералът топаз. Трябва да се отбележи, че ако ножът се слага на крака отвътре, това символизира обявяването на война.
Традициите на различните народи възникват по различен начин, но не всички успяват да се запазят векове наред. Шотландците обаче го правят с гордост и самочувствие вече стотици години. И изглежда нямат никакво намерение да си свалят полите и да обуят традиционните панталони или дънки. Защото шотландците - този суров народ с упорит характер - са прочути по цял свят и със стремежа си да отстояват своята самобитност. А килтът е част от нея.

Нови шарки след 36-годишна забрана

Навремето англичаните забранили на шотландците да носят националния си костюм, включващ специално сако и пола. Това станало през 1746 г., когато след битката на платото Кулоден при Инвернес те загубили шансовете си за независимост. Ограничението действало до 1782 г., а когато било отменено, се оказало, че старите шарки на килта са забравени. Наложило се е да се измислят нови сетове на тартана, като все пак стремежът е бил да се издирят древни записки за рисунките на платовете, строго определени за всеки от клановете.
Що се отнася до основния детайл на шотландския национален костюм, какъвто е килтът, трябва да се отбележи, че преди време той е носен далеч не от всички жители на страната, а само от хайлендерите - живеещите високо в планините. Това са предимно фермери или, както ги наричат в Шотландия, крофтъри, които водят тежък и изключително семпъл живот. Те се занимават със земеделие и животновъдство - произвеждат овес и картофи, отглеждат овци и крави, ловят риба. Затова килтът за тях е всекидневно облекло, което им осигурява удобство по време на работа.
Хайлендерите, облечени с поли, дори демонстрират определено превъзходство към лоулендерите, обитаващи равнини и полета и носещи панталони, които дори не са ушити от плат с типичното шотландско каре.
Общество за изучаване на тартана на гордите планинци в тази страна е било създадено не къде да е, а в Лондон. От 1816 г. членовете му започват да изследват уникалните шарки, характерни за всеки клан, както и да създават много нови, никога не съществували до този момент. Носенето на шотландски поли и други облекла от тартан постепенно става изключително модерно и в други страни, но предимно от жени. Защото мъжете, готови с гордост да си сложат килт, изглежда живеят само в Шотландия.