СЛЕДОСМОМАРТЕНСКО
/ брой: 58
Отмина Осми март и кахърни мисли ме налегнаха. Че и философски.
Колкото и необичайно да ви звучи, на този празник трябва да се почитат и мъжете. Първо - на женския празник няма мъж, който да не почита нежната половина на света. И то юнашки. Няма жена, която да не признае това. Особено след осмомартенски банкет, когато цяла вечер силният пол е вдигал тостове в нейна чест, и тя, нежната, има удоволствието да го изпрати след това до дома.
На Осми март задоменият мъж поема всичките домашни задължения, за да покаже на половинката си колко я цени. Изхвърля боклук, мие две, а понякога даже и три чинии, пуска пералнята и гледа по телевизията филм, в който главна героиня е тя - дамата. Всеотдаен е, с други думи!
На Осми март мъжът прави и още по-големи жестове. Води я на ресторант, където дори пастичка й поръчва. А за да преодолее вълненията от празника, поръчва за себе си две-три гроздови.
Има мъже, които направо се самозабравят в отдадеността си към съпругата. Те са готови в този ден да заведат децата на училище, а след това да помогнат на същите деца да си подготвят уроците. Виждал съм дори как мъж целува жена си на споменатия мартенски ден. То наистина малко грозно и извратено е това да се целуват съпрузи след двайсетгодишен брак примерно, но в края на краищата емоциите правят мъжете неконтролируеми. Когато се замисля за задължителните подаръци, които правя в последните години на съпругата си, също смятам, че мога да се гордея с кавалерството си. Преди три години й купих пеньоар, миналата година - престилка, а тази година ще се изръся и за три карамфила. Като знам колко скъпи са цветята в този сезон, настръхвам от ужас, но все пак такива жестове крепят брака...
Е, ето, опитах се да ви докажа следосмомартенски, че и мъжът играе голяма роля в този празник. което означава, че той и на него трябва да бъде посветен.
Засега обаче няма изгледи да бъда разбран правилно, усещам го...