Скиталчествата на духа
/ брой: 212
Ако търсим обобщаваща метафора за поетическите пулсации в новата книга на Боян Ангелов "Поледица", ще кажем, че тя проследява скиталчествата на духа в реалния и илюзорните светове. През годините този автор е бил все по-властно и магнетично привличан от невероятното многообразие и причудливост на духовните пейзажи. Именно поради това лириката му понякога натежава от трансцедентални внушения, натоварва се със сложни интелектуални асоциации, архетипни конструкции и многопластови културни алюзии.
В "Поледица" виждаме в развитие многогодишните усилия на автора да осмисли посланията на живата и неживата материя, на социума и въображаемото. Можем да откроим условно казано няколко насоки на неговите внушения - първата без съмнение е интелектуално-философската интерпретация, която цели да се осъзнае дълбинното познание - невидимото, необяснимото, неназовимото. Тук трябва да посочим стихотворения като: "Шепнешком", "Утеха", "Дихотомия".
В "Продавачът на вяра" авторът заявява:
Продавачът на вяра не повярва, че зла
и презрителна мощ стъпка всички идеи.
Всеки устрем потъна в зеленикава прах
и пътеките сочат само слепи посоки.
Продавачът на вяра стана дилър на страх,
стана каменен под на тъмници дълбоки.
Човекът е необяснимо кълбо от противоречия и хармония, наречено Живот. В него си дават среща преходността и повторяемостта, страховете и възторзите на конкретното време. Авторът се опитва да разгадае космогоничния кръговрат - превъплъщенията на живота в смъртта и обратно, постоянното прераждане на човешките души, но и всяка частица от Натурата. Понякога той не може да определи дали сънува наяве и дали в съня не е действителната реалност. Емблематично в това отношение е стихотворението "Косите на нощта", където виждаме по какъв парадоксален и в същото време органичен начин се преплитат и превъплъщават едно в друго реалното и фантазното. Нека споменем тук и стихотворението "Емпириокритицизъм", което емблематизира не само невъзможността философски да си обясним абсурдите на нашето време, но и фрагментарността на човешкото съзнание и вътрешно присъщата му наклонност да търси в противоречието хармонията, в контрастите и антитезите - единството.
В книгата неслучайно се редуват творби, натоварени с висока степен на абстрактност, и други, които представляват преклонение пред благородния патос на възрожденското време, пред величавите примери на националната чест и доблест. Програмно тук е стихотворението "Добри Чинтулов". Днешното време на продадени идеали, стъпкани кумири, фалшиви идеи омерзява автора и той търси спасение от грубата материалност и просташкото блъскане с лакти в безкористния пример на възрожденските ни дейци. Слепият мъдрец Добри Чинтулов не вижда, но чува как стене Балкана:
Опипом търси из тъмната памет.
Говори си нещо, нещо намира.
Несръчно препасва сабя френгия,
знамето после развива, развива
и тръгва в мрака -
къде отива?...
Още по-категорично звучи гласът на поета в "Кураж".
Тъгата по покрусените национални идеали, възмущението от пълзящия нихилизъм, който превзема днешното българско общество, ражда острия критицизъм на стиха:
Куражът ни къде отиде,
къде се скри, къде изчезна?
Пълзим по турски керемиди,
отляво и отдясно - бездна.
Рушим стени, ала дувари
върху мечтите ни издигат
плъхоподобни господари.
Те дрънкат старите вериги
и ни изправят пред стените
на черквите окървавени...
И затова авторът търси светлия лъч на надеждата в героичните примери от нашата история, както е и в стихотворенията "Македония 1919-2016" или "Юмрукчал".
Историческите събития, места, личности активират поетическото въображение на автора ("Възкресение", "Римски терми", "Виена", "Градините на Арлесхайм") и го тласкат към оригинални и плодотворни внушения. Усещането за преходност и мимолетност отстъпва място на вечните ценности, които надживяват хилядолетия и епохи.
Творбите от новата книга на Боян Ангелов "Поледица" са заредени с безпощадна искреност, вътрешна строгост и самокритичност, която понякога стига до саморазголване. Но това е поезия на нравствената съпротива, а не на гръмогласните публицистични изблици, поезия на алегорията, иносказанията, подтекстовите внушения.
"Поледица" е книга, която буди заспалото ни национално самосъзнание, книга, която припомня на човека истинското му предназначение - да живее в хармония с природата, да усеща себе си като част от Абсолюта и да осъзнава своята отговорност в процеса на неговото саморазвитие и самоусъвършенстване.