Ще роди ли нещо левицата?
/ брой: 56
Чета в българската преса, че според авторитетни политолози БСП била партията с "най-спокойното" политическо поведение. Показателно било, че за изтеклия месец най-коментираната новина, свързана с БСП, било предстоящото бащинство на Сергей Станишев. Според експертите БСП избягвала острите дебати и предпочитала да критикува управляващите за цените, безработицата, замразените заплати и пенсии. Честно казано, това "спокойствие" не ми е по вкуса. Една моя позната използваше тази дума, за да се оплаче, че съпругът й вече не се сещал за нея в леглото.
Но по-важното е, че същото спокойствие цари в семейството, към което принадлежи БСП - Партията на европейските социалисти. През изминалия уикенд се проведоха срещи на върха на ПЕС в Атина и на Европейската народна партия в Хелзинки. Целта на срещите бе да се изработят съвместни позиции преди срещите на върха на еврозоната и на ЕС. Първата е утре, а втората - на 24-25 март.
Ако се съди по двата документа, които конкуриращите се политически семейства приеха, ПЕС избягва да вземе отношение по големите управленски решения, които лидерите на ЕС ще приемат. Вместо това левицата фокусира в пожелателен стил върху идеалистични цели - драстично намаляване на безработицата, социален прогрес, без обаче да става ясно как ще се постигнат. Наистина има една идея да се наложи такса от 0,05% върху финансовите транзакции, с постъпленията от която да се създават работни места, но поне на мен тя ми звучи като утопия.
В същото време ЕНП дава доста ясни очертания на формулировките, които ще се превърнат в решения на срещите на върха. Т.е. излъчва послание, че управлява. Впрочем ЕНП упрекна ПЕС в популизъм. В случая това не е лишено от основание, макар че по-големи популисти от лидери от ЕНП, каквито са Никола Саркози или Силвио Берлускони, е трудно да се измислят.
Петнадесет от общо 27 държавни и правителствени ръководители в ЕС са от ЕНП. Сред тях са лидерите на двете най-влиятелни държави, Франция и Германия, извести като "мотора на Евросъюза". Политици от ЕНП оглавяват и трите европейски институции: Жозе Мануел Барозу ръководи комисията, Херман ван Ромпой е председател на Европейския съвет, Йержи Бузек е начело на Европейския парламент.
Общо петима премиери от 27 са от ПЕС. Жорж Папандреу, който беше домакин на срещата, Хосе Луис Родригес Сапатеро и Жозе Сократеш, които обаче не дойдоха в Атина, защото ги задържат сериозни проблеми в родния им Иберийски полуостров. От ПЕС е също премиерът на Австрия Вернер Файман, но той е в коалиционно правителство с партия от ЕНП, така че остава особен случай. Има още един премиер от ПЕС в може би най-успешната източноевропейска страна - Борут Пахор от Словения, но той не уважи срещата в Атина. На срещите на върха на ЕНП повечето участници са управляващи, докато в тези на ПЕС преобладават лидерите в опозиция.
Сериозен проблем на левицата в Европа е, че се оказа голямата жертва на икономическата криза. Навсякъде, където имаше избори с изключение на Гърция, в условията на криза избирателите дадоха доверието си на десноцентристите. В цяла Европа е разпространено разбирането, че левицата няма добри икономисти. Мнозина илюстрират идеята за демокрацията с това, че левицата раздава излишъци в моменти на благополучие, а десницата умее да натрупва такива излишъци. България, както винаги, е особен случай. При нас при управлението на ГЕРБ раздаване върви и когато няма излишъци, а само дефицити, стига бенефициентите да са правилните хора.
Но да не се отклонявам от темата. Мисля, че както и в България, така и в Европа партийната аристокрация е скъсала с низините и че всъщност левицата не е достатъчно лява. Това според мен е основният й проблем, но това е също проблем на обществата ни, в които дори и при избори липсва истинска алтернатива.
Какво се случи в Тунис, първата страна, от която задуха вятърът на арабската промяна? В арабския свят всичко започна от това, че цените достигнаха непоносими за хората размери. Цените скочиха в цял свят, но западните общества си въобразяват, че относителното им благополучие ги предпазва от народни бунтове. Но ето, че в Албания, от другата страна на Средиземно море, само след дни избухнаха вълнения, които самият премиер Сали Бериша оприличи на събитията в Тунис.
Макар че живея в Брюксел, струва ми се, че и в България бедността и народното недоволство са огромни. Те не са никак малки и в Белгия, но и тук социалистическото ръководство не е в авангарда на протестите. В Белгия обаче поне профсъюзите са силни и по време на срещата на върха на 24-25 март се очакват безпрецедентни протести, които ще блокират Брюксел.
На срещата в Атина бившият италиански премиер Масимо д'Алема изрази пожелание на предстоящите избори във Франция, Германия, Дания и Италия политически изразходваните управляващи да бъдат сменени от социалисти. Но ако социалистите чакат десноцентристите да паднат като круши, може да има и изненади. Във Франция крайнодясната Марин льо Пен вече води в сондажите. В изкривените представи на мнозина тя е тази, която е на страната на народа. Спящият разум ражда чудовища.