Ротационен кмет II
/ брой: 166
Александър Симов
Има нещо мистично в политическата атмосфера на Перник.
Нещо толкова ротационно, че на случаен зрител му идва да повърне от отвращение. Та точно от тази земя на екзотика, страсти и обществен окултизъм долетя новината, че СДС-Перник подкрепя за нов мандат Станислав Владимиров. Новината гръмко е била съобщена от лидера на сините в миньорски град Юлиян Ситарски.
Забавен факт - само десетина дни преди това Ситарски се беше обявил срещу Владимиров, та май се наложи от София да му пращат политически комисари и офицери, които да му набият канчето и да го върнат в правилния коловоз.
Ето ви малко поезия от новината за СДС: "сините оценяват като успешно в интерес на местната общност управлението на действащия кмет Станислав Владимиров...".
Нека да си припомним - през 2019 година Владимиров беше кандидат на БСП, дощъл на вълната на това да въздаде справедливост срещу проваленото управление на ГЕРБ в града и кръговете на кметицата Вяра Церовска, които доведоха до невиждана водна криза.
Очевидно кметуването на Владимиров така е наказало ГЕРБ, че сега те искат да го подкрепят за нов мандат.
Ако сте си мислели, че Явор Божанков е единица-мярка за повратливост, то запознайте се със Станислав Владимиров.
Зад него на изборите ще застанат ГЕРБ, СДС, ПП/ДБ, а и самият той ще си направи собствена партия, за да може да си има персонални общински съветници.
Владимиров, който с години се рекламираше като лявата съвест на БСП, днес вече прилича на феодален господар, който е стегнал в усмирителна риза всички политически процеси в града си.
Не напразно точно партиите на олигархията се нареждат зад него.
Тези, които той трябваше да накаже вече са му най-искрени фенове. Прегръдките с Борисов в крайна сметка му се отплатиха - цялата управляваща некоалиция, ротационното мнозинство на България подкрепя Владимиров.
Дотук с надеждите за промяна.
Дотук с идеята, че Перник може да е различен.
Дотук с кмета - носител на леви идеали.
Парадоксалното е, че днес точно БСП в Перник има тежката задача да намери алтернатива на цялата политическа ротация на Владимиров.
Защото всеядността е най-болезненият белег за феодализъм.
Вместо да бъде място, където идва политическа пролет, Перник е станал застояло блато, в което старите динозаври и крокодили пируват. Оказа се, че точно старият Перник, градът на революционните идеали, се е превърнал в ротационната столица на българската политика. Онази ротация, която показва цялата гнилоч на битието ни и създава паяжините, които задушават надеждите за ясна промяна. Водната криза може да я няма. Но днес бедствието е в лицето на самия кмет.
Станислав Владимиров няма как да назначи целия град на работа в общината. Тоест рано или късно перничани ще прогледнат как ги ротират. Отново.
И отговорът им ще е болезнен...