РАВНОВЕСИЕТО НА УЖАСА
"Рубеж", или какво е това 4 х 300 и "непредсказуема зигзаг траектория"...
/ брой: 59
Е, доволни ли сте, господа съветници /експерти на Белия дом - цялата армия от стратези, политолози, психолози, астролози и други "лози"? Светът отново се върна към позабравената от 60-те и 70-те години на миналия век епоха, наричана "Равновесие на ужаса", когато крехкият мир се крепеше на върха на атомните ракети. За да се стигне дотук, вие положихте неимоверни усилия - месеци, години наред обграждахте Русия с враждебни военни бази, разполагахте - примерно в Румъния десет танкчета или в едномилионна Латвия стотина храбри морски пехотинци, или пък радари за прословутата ПРО (противоракетната US отбрана) в Чехия. Прилагахте най-различни санкции срещу Москва, плюехте с всевъзможни думи политическото ръководство в Кремъл и надменно пропуснахте край ушите си краткото и сурово предупреждение на президента Путин от трибуната на ООН преди половин година: "Не ни дразнете, ние сме велика ядрена сила!"
И ето, че преди няколко дни световните медии съобщиха, че на бойно дежурство в Русия застъпват новите атомни балистични ракети "Рубеж". И к'во от това?, би запитал средностатистическият еврошоп Боне Крайненеца? Бързам да поясня: на пръв поглед това са познатите междуконтинентални ракети, но с някои особености. Те са с цели 40 тона по-леки от предишните "Тополь", охраняващи доскоро територията на РФ,което ги прави по-мобилни, способни за около 5 минути да се издигнат в Космоса, а и по-лесно да се маскират в специални железопътни установки за изстрелване (прилични досущ на товарни вагони) или да "мърдат" насам-натам на шестосеви автоустановки. Иди ги открий по огромната територия на Русия. Освен това траекторията им е с непредвидими зигзаг отклонения, което ги прави практически неуловими за ПРО на САЩ. А най-неприятното е, че когато приближи територията на противника, един "Рубеж" се разделя на четири (също така непредвидимо "подскачащи") ракетни инсталации, всяка от които е снабдена с ядрена бойна глава с еквивалент 300 килотона взрив. Или по-точно 300 000 тона динамит. За сведение - атомната бомба, пусната от самолета "Енола гей" и изпепелила големия (и мирен) град Хирошима е била с еквивалент 13 килотона - сами може да сметнете колко пъти 13 се побира в цифрата 300...
Тези дни по канал на китайската телевизия един специалист доста образно показваше с ръце змиевидните движения на "Рубеж"-ите, а водещият кимаше учудено с глава и накрая рече: "Дано президентът Обама гледа нашето предаване..."
Според някои груби изчисления 20-тина "Рубеж"-а са способни да изпепелят гъстонаселените източно и западно крайбрежие на САЩ. Да не говорим за свръхнаселената Стара Европа, която е почти три пъти по-малка по територия от Щатите. Ненапразно новите ракети са наречени "Рубеж" - това е дума за граница, но и за важна военна защитна линия.
И така - ръкавицата е хвърлена, а светът отново трябва да заживее в това много неприятно равновесие на ужаса - средностатистическите американски семейства трябва да поремонтират прашасалите противоатомни бункери в дворовете си, а богатите - да проверят в какво състояние са подземните им жилищно-производствени комплекси в далечна Патагония, строени в неспокойното време след т.нар. Карибска криза от 1962 г.. Или, както бе казал на американските си домакини мой колега и приятел (лека му пръст!) при първото си посещение в Ню Йорк преди много години, успял да разгледа вече бляскавите бутици по "Бродуей" и наперените небостъргачи на Манхатън: "Хей, господа, колеги, вие се борете за мир! Ние, в Европа, още ближем рани от Втората световна. Вие има какво да губите! Вие се борете се за мир..."
Борба за мир? Сега отново ще си спомним този лозунг от споменатите десетилетия на миналия век, политици и дипломати от Запад и Изток пак ще започнат да се усмихват взаимно (макар и насила), а на масите за преговори ще легнат проекти за нови САЛТ, СТАРТ и какви ли не международни договори за ограничаване на ракетно-атомното оръжие. За съжаление, пели сме я вече тази позната песен, а резултатите - както се вижда - са никакви. Очевидно колективните разум и памет са твърде къси и светът като омагьосан се върти в една и съща траектория. Тъжно. И много опасно...