РАНА, КОЯТО ОЩЕ КЪРВИ...

Това е рана, която все не зараства - ту се затваря, ту пак започва да кърви - проблемите около българите мохамедани. Не зараства и кърви, защото има сили, които никак, ама никак, не искат тя да се затвори, напротив ще им се все да кърви, да гнои и никога да не зарасне. И още повече - не искат да се забрави. Първом сред тия, които подхранват тая рана, са политиците, които си играят с това бедно и изстрадано планинско население. Не от вчера. Заради тесни партийни интереси и предизборни боричкания, заради някакви идеологически калъпи, заради временни външнополитически ползи. Христоматиен пример от историята: за да спечели изборите през 1914 г. Васил Радославов върна към исляма покръстените българи мохамедани от Западна Тракия. И сделката с турските имена докара погромаджиите на власт. Николай Хайтов нарече "разкръстяването" на Родопите най-голямата политическа грешка в българската история след подялбата на Българското царство между Иван Шишман и Иван Страцимир. Историкът Стайко Трифонов писа: "Поставено е началото на една опасна спирала. Периодично се сменят турско-арабските имена на българите мохамедани с български. След това отново се връщат турските имена и така до наши дни".
След 9 септември 1944 г. новата власт от политическо късогледство и криворазбран интернационализъм не само направи крачка назад - принуждавайки възродените "помаци" (поставям тази дума в кавички, защото тя е омразна за днешните потомци на някога ислямизирани българи) да се "обезбългарят", но извърши престъпление, като обяви Дружба "Родина" за фашистка и подложи на гонения и преследвания дейците на това възродително движение, родило се сред самите българи мохамедани - без натиск и принуда. И това добро дело "на ползу роду" не остана ненаказано. През 1974-1976 г. бе извършено масово побългаряване на турско-арабските имена сред българите мохамедани. Вярно имаше и неразбиране и отпор от заблудени и фанатизирани елементи, поощрявани от имами и туркофили, имаше и "милиционерска намеса", но мнозинството българи мохамедани приеха с облекчение и като избавление българските си имена и бързо забравиха турските. Обаче Живковият "възродителен процес" от 1984 г. сред турскоезичното население отново обърна колата, за да се говори днес, че ако има нещо общо между помаците и турците, то е

"вярата", но и "възродителният процес".

Удари часът на демокрацията и от Народното събрание чухме един възторжен глас с тон на избавител: "Връщаме ви имената!". Какво върнаха: без -ов, -ев, -ова, -ева във фамилиите, както беше преди. А някои българи мохамедани се сдобиха за първи път с турско-арабски имена, тъй като носеха българско име още от рождението си.
От притискане до стената и разправа със сила до кокетиране и притворна ласка - в такава широка амплитуда се движи отношението на българските управници към българите мохамедани през десетилетията.
Сега отродителният процес сред българите мохамедани е съпроводен от фалшифициране на истината - и в исторически план (нямало насилствено помохамеданчване в Родопите), и в нашето съвремие: българите, изповядващи исляма, били отделен - "помашки" - етнос, нямащ нищо общо с българите. Има теории за произхода, които ги обявяват за  "родопски турци", за "кумански турци", за ...
Истината за произхода на българите мохамедани е открита пред нас като разтворена книга, като ясно слънце е, но все ще се намери някой, който да я засенчва, да я помрачава, та ако може дори да й отнеме светлината. Ще познаете истината и истината ще ви направи свободни, четем в Евангелието на Йоан. Тия, които изопачават истината, отричат я, фалшифицират я, спекулират с нея, доукрасяват я с измислици, крадат историята и я препрочитат свойски, не са свободни. Те играят по чужда свирка, трансмисии са на чужда воля, целуват чужди кунки. И се превръщат в отродители, проводници на антибългарското, хулители на националната ни идентичност, дори в оплаквачки по Османската империя.
Кои са силите, които ровят с мръсни пръсти в кървящата рана, за която говорим.
Движението за права и свободи като откровена етнорелигиозна (ще добавя - и противоконституционна) партия се възползва от религиозните чувства на българите мохамедани и се опитва да изгради у тях турско самосъзнание. И не скрива намерението си да създаде единна етномюсюлманска общност чрез привличането на българите мохамедани. За жалост, има и резултати: в едно от преброяванията в селата от поречието на река Места 28 хиляди българи с мохамеданска вяра се писаха турци.

Откъде се пръкнаха турци в Якоруда

след като до 1989 г. там нямаше нито един?
Да припомням ли реакцията на ДПС по предложението освободителят на Кърджали ген. Васил Делов да бъде удостоен посмъртно за почетен гражданин на града? Как да загърбим и хулните думи на Ахмед Доган и на Лютви Местан за Балканската война, с които те отрекоха освободителния й характер. ДОСТ не пада по-долу от ДПС, не може да скрие топлата си връзка с Турция. Няколкото опита да се създаде помашка партия не успяха, но това само увеличи апетита на ДПС и ДОСТ да се разпореждат господарски в районите с българи мохамедани, както и усърдно да работят за ислямизирането и турцизирането им. Родопа планина се превърна в разграден двор, в който шетат чалмалии, воини на исляма - фундаменталисти, те носят в поясите си не само корани, те са въоръжени и с "научна" книжнина, която трябва да набие в главите ни, че народността не струва пукнат грош, "правата вяра" е, която омесва в едно тесто всички човеци, вярващи в Аллаха, от Турция и Босна, че чак до Китай. В джамиите се раздава откровено антибългарска литература. Според справка на Евростат, България е на трето място след Германия и Франция по брой на джамиите. Неслучайно най-страховитите джамии в новото време бяха издигнати в селища, в които има българи мохамедани - с. Чепинци, Мадан, Рудозем, с. Търън и др., все храмове с космически размери.

На всяка керемида... джамия

- горчиво се шегува колегата Борис Данков. Сега в Кърджали вече пробиват облаците минаретата на нова джамия, нещо се позабави строителството, но се намериха пари - казват че са от изселниците в Бурса, но знае ли човек. Проектът е изработен в Турция и подарен на джамийското настоятелство. Това е мегаджамия - с площ от 1400 кв. м, ще побира 1500 богомолци. Построена е нависочко - в кв. Прилепци на десния бряг на Арда и ще се вижда отдалеч, та да се превърне в акцент на града, ако не и в символ някой ден. "Аллах е велик" ще се чува в цялата долина. Тогаз черквите в Гледка и в Кърджали съвсем ще се снишат и ще потънат вдън земя. И пред очите ни, щем не щем, ще изскочат познати гледки от Македония, където противопоставянето на храмовете и символите на християнството и мюсюлманството е доведено до абсурд, та въпросът "Кой кого?" е с повече от ясен отговор.
 Турците са в ръцете на исляма, сега поискаха да "вържат" и българите мохамедани. Да не забравяме и Турция, която се опитва майчински, нали е ана-ватан, да се грижи за мюсюлманите у нас, включително и за българите мохамедани. Към нескриваната намеса във вътрешните ни работи по време на избори, към "благотворителността" на турското религиозно "мегаминистерство" ДИАНЕТ, към спонсорирането на мюсюлмански храмове от южната ни съседка и от приятелски ней ислямски държави, към дейността на изселническите организации (има и помашки, и общи) трябва да добавим и голямата "наука", която раждат учени глави в Турция, за да докажат, че българите мохамедани са чисто и просто "родопски турци". Или са "кумански турци" - древно тюрско племе, загубило майчиния си език, тъй като било асимилирано от българите. Тиражират се и теории, че помаците са изповядвали исляма и преди падането на България под османско робство. Не само в Турция, но и в Гърция научната мисъл се напъва да изкара българите мохамедани какви ли не - помаци, тюрки, кумани, турци, траки, елини - само и само да не признае неоспоримото: че те са българи и

вярата, която изповядват, не е отнела народността

И езикът им е български, а "помашки език" няма.
Вече два века книжовници - народоуци, краеведи, историци, езиковеди, етнографи, фолклористи изследват произхода, миналото и обичаите, песните и езика на помаците в Родопите и Тракия и не един и двама от българските писатели се докоснаха до различни страни от живота на българите с мохамеданска вяра. От родопските книжовници и днес може да се научи най-много какво е било и е в душата на българите мохамедани. И как различията във вярата са използвани от османските властници, а и по-сетне нашите управници са противопоставяли умишлено мохамедани и християни, но братя по кръв. Родоповедите пишат за българите мохамедани с познаване и с любов. Мнозина от българите в другите краища на страната и днес не са наясно с т.нар. помашки въпрос. Безпросветието около тази тема е масово. Това обяснява защо понякога с късогледството си, с безтактността си и най-вече с безпросветността си сме бъркали грубо в душите на своите събратя, с които сме сукали от една и съща майчина гръд, говорим един език, пеем едни песни. Мисля си, че си заслужава да се преиздадат някои от книгите на родопските книжовници, особено на Стою Н. Шишков и сбирките с родопски фолклор.
Аз пък продължавам да изтъквам силите, които поддържат кървящата рана, която е в центъра на нашия разговор. Може да се види чудно някому - сред заподозрените е и Главното мюфтийство, което българският бюджет започва да подхранва наред с Българската православна църква.

Мюфтиите работят срещу България

Само едно доказателство. Според Главното мюфтийство у нас съществува "помашки етнос" и "помашки език". Висшите имами преди време направиха допитване - анкета сред мюсюлманите в България, която си е чиста спекулация, за да се внушава на изконното българско население от Родопите, че говори някакъв измислен "помашки език", че родопчанинът не е българин мохамеданин, а нещо друго - например "помак". Във възможните отговори на анкетата за езици не се сочи българският, който действително говорят потомците на ислямизираните българи, а само "помашки" редом с турски, ромски. Дори само тази позиция показва антибългарския характер на това уж социологическо проучване, в което има провокации: "Каква е причината според Вас, част от мюсюлманите да използват български имена?" и "Коя страна приемате за Ваше отечество: България или Турция?". Мюфтиите май са затънали до гуша в антибългарското блато. Като виждам как българските управници се загрижиха за ислямското вероизповедание, нищо чудно благодарение на бързо пълзящата ислямизация българската дъга на исляма да стане скоро факт.
Още повече, че след победата на Ердоган на изборите вече нищо не може да го спре в набезите му за възкресяване на османизма на Балканите.
А в книгите на турските професори Илкер Алп и Хюсеин Мемишоглу са събрани накуп лъжи и фалшификации. И докато Илкер Алп от Одринския университет ги прикрива зад измислени документи и свидетелства за български зверства от 1878 до 1989 г., то Хюсеин Мемишоглу от Анкарския университет се прави на свидетел на български злодеяния над мюсюлманите. Макар че като "социалистическа номенклатура" се подвизаваше като доцент по история на БКП във ВМЕИ "В. И. Ленин" и е автор на книги, венцехвалещи участието на турците в антифашистката борба и в строителството на социализма. Правилно Елена Алекова го е нарекла "носителят на жълтата фланелка" в групата на историците папараци, един от пишман умниците, които използват "помашкия синдром".
Евгения Иванова - професорката политоложка от Нов български университет, в съставения от нея сборник "Помаците: версии за произход и съвременна идентичност" открива "все по-ясно очертаващите се тенденции за изтъкване на собствено етническо самосъзнание", сиреч открива "помашки етнос". Еврика! И не отстъпва нито на йота. Още в книгата на преподавателя в УниБИТ Ибрахим Карахасан-Чънар "Етническите малцинства в България" (ИК ЛИК, 2000 г.)  помаците са наредени до арменци, армъни, власи, евреи, каракачани, роми, руси, татари и турци. Излязоха книги и на "автори" като Петър Япов, Ефрем Моллов, Мехмед Дорсунски, Никола Чуралски, Емел Балъкчи, Исмен Реджепов - изобилсващи  с

лъжи и фалшификации за българите мохамедани

Срещу това "изобилие" от вредна, отродителна литература за съжаление малцина от българските учени се противопоставят.
 Тъжно, но и срамно е, че има български учени като изобретателката на "помашкия етнос" Евгения Иванова, Георги Зеленгора (декларирал своята национална идентичност като "османлия"), които четат превратно историята, направо лъжат, съчиняват небивалици и правят това едва ли заради някаква модерност или заради привързаност към "чистата наука". Те са обсебени от заразителните идеи на неолиберализма и мултикултурализма и тази зависимост се осъществява с инвестиции. 
Разбира се, либералстващите учени, чалга историците и политици са тези, които предизвикват от време на време спорове: имало ли е турско робство, владичество, или е било присъствие; имало ли е насилствено помохамеданчване, или нашенци са приемали правата вяра "доброволно" и заради интерес и привилегии. В тези празни дискусии няма победител. Те само сеят съмнения у недоверчивия и безпросветен народ.
 Ако река, че толкова им е шиникът, няма да е вярно, защото дьонметата невинаги са будалеви, но като чужди слуги са без свян и национална съвест.
Преди време отец Боян Саръев предаде на Държавния архив в Кърджали документи и снимки за своята многогодишна дейност на ползу роду. Вижда се колко много народ благодарение на него се покръства. Отецът сам достига до разбирането, че Аллах не е неговият бог, и прави съдбовен избор - за това свое проглеждане и освестяване разказва в книгата си "Гласът на викащия в пустинята". Знае се, че той отвори очите на много българи мохамедани и те приеха православната вяра. За съжаление, според мен не получи подкрепата, която заслужаваше святото му дело - от Светия синод, от Пловдивската митрополия, от държавата и от обществото. Синът на отеца - Явор Саръев, продължава пътя на баща си, той изследва българите мохамедани в Гърция и ги защитава от турските и гръцките посегателства.
В много от родопските селища

черквите са занемарени

няма свещеници, камбаната не бие. Ще дам само един пример от с. Припек, Джебелска община. Там потомците на помохамеданчени българи са с български имена, мнозина са приели православната вяра, но всяка крачка към българизиране среща отпор от "турската" власт в Джебел. Мечтата да си построят черква май ще си остане мечта.
Ясно е, че един от пътищата за окончателното приобщаване на българите мохамедани е религията - приемане на православието, тогава всички различия изчезват. И не само с това. Мнозина от българите мохамедани не са силно религиозни, има и много атеисти. Но трябва да се започне с имената. Името да е българско, защото езикът е това, което ни прави неразделими и от една народност. Ще ми се да припомня думите на Салих ага Сиврията от Смилян, българин с мохамеданска вяра, посрещнал на нож ходжите, пратени от Цариград да учат миллета на турски език: "Копаранас ще разменя, потуреся ще разменя, лю езикът не мога размени, оти ми е останал от майка". Струва си да се припомнят тия думи, казани преди близо 150 години не къде да е, а във владенията на падишаха и то от влиятелен негов поданик, защото днес в демократична и свободна България се допуска обезбългаряване, отродяване, дори направо казано турцизиране. "А българите мохамедани, изповядващи мюсюлманската религия, никога не са се смятали за турци", казваше Светослав Духовников, и продължава: "А и турците никога не са ни признавали за такива. За тях ние, българите мохамедани, винаги сме били "по-други" - хора от по-долна ръка, те никога не са хранили доверие към нас. Обидно ни назовават ту "помаци", ту "ахряни", т.е "изостанали". Техните представители винаги са били наясно, че нашият квас е по-различен от техния въпреки религията. Техните просветни и умни хора са също наясно с историческата истина за произхода ни, защото срещу историческите свидетелства не може да се върви". Но ето че наши учени продажници и чужди пишман историци наемници "вървят" срещу историческата истина. А кой ще ги възпре, препъне или вразуми? Ако не българските учени.
 А що се отнася до историците, не друг, а най-големият български историк акад. Георги Марков бие тревога: "Ако учените мълчат за фалшификациите за произхода на българите мохамедани, резултатите ще са като в Босна - клаха се християни и мюсюлмани, затова държавата да се намеси".
Засега държавата мълчи! И е тъжно!