Проф. Боян Дуранкев: Минаваме през уникална криза без ясен изход

- Проф. Дуранкев, запознат сте с антикризисните мерки, които предложи правителството. Кога биха могли да заработят и ефективни ли ще бъдат те, на фона на покачващата се инфлация с всеки изминал ден?
- Въпросът съдържа няколко подвъпроса в себе си. Първо, наистина ли тази криза, която в момента е в България, е продукт на нещо, което е било до този момент познато, или е нещо ново? Второ, адекватни ли са тези мерки, които се вземат? И, трето, дали ще бъдат ефективни, т.е. дали те ще покрият разходите, които ще прави държавата, които ще правят гражданите, бизнесът и т.н.? Доста заплетена ситуация се оказва тази криза в момента, защото няма равна с всички предишни кризи. Ако се направи структурен анализ на икономиката, трябва да признаем, че тази криза наистина в момента е уникална по своята същност, преплетеност и неяснота на изхода.
Ако 2007 г. се знаеше, че за около една година нещата могат да бъдат оправени, сега това нещо не е налице, не личи такава тенденция към оправяне.
Но какво е състоянието? В момента, някъде в началото на тази година се върнахме на нивото от 2019 г. на икономическото развитие на България. Причината беше затварянето поради КОВИД-19. Но след като отворихме икономиката и тя отново заработи на същите обороти като 2019 г., имаме криза, която се предизвиква от два нови външни фактора и един вътрешен.
Външните фактори са: първо - повишаването на цените на международните пазари на някои енергоносители и някои суровини и затварянето на веригите на доставките, тъй като и в Китай продължават някои затваряния, и в Индия, и в други страни производителки, на които разчита и ЕС, разчитат и Африка, и Азия, и т.н. В това отношение кризата донякъде беше продължение на КОВИД-кризата. Но след началото на военните действия на Русия в Украйна очевидно, че имаме и нов характер на кризата, който допълва нейния уникален характер, а именно дефицити, които се очертават, както се вижда, например, на газа, на петрола, на някои благородни метали, на някои свързани с крайния продукт суровини и материали, които пристигаха от Украйна, от Русия и от трасето през Китай.
В момента имаме преплетена от два международни фактора криза - инфлация и прекъсване на доставките, и един вътрешен - това е, да го нарека много любезно и много скромно, превантивно повишаване на цените на доста стоки, и то на тези стоки, които не би било редно да се очаква такова повишение. Спомнете си драматичния скок на цените на олиото, на зърното, на хляба и т.н. Това е донякъде превенцията на производителите да не им падат печалбите. Така че инфлацията, която имаме в България, тя е частично внесена отвън и частично, в немалка степен, произведена в България. Само да припомня, че тези, които искат да се запознаят каква е инфлацията по света, нека да погледнат световната карта и ще забележат, че почти в половината от света няма инфлация, такова понятие не съществува - няма прекъсване на веригите на доставки. Разбира се, има заплахи за бъдещето, но това, което се случва в България, веднага трябва да направим summa summarum, е по-драматично, отколкото в другите страни членки на Европейския съюз.
- Защо?
- Явно и неумелите действия, може би прибързани, пионерни действия на някои от нашите млади политици довнесоха, допринесоха за това нещо. Защото, вижда се, че и Германия, и Италия, и Франция вече заобикалят някои от мерките, които бяха по повод на санкциите срещу Руската федерация, докато България много стриктно и даже ястребски, не само с новоговора, но и с поведението си самопожела някои от тези доставки да бъдат прекъснати. Така че имаме уникална криза. Сега големият проблем е дали тези нови мерки, които се правят и които се предлагат, ще решат този казус с тази криза.
Веднага трябва да признаем, че нямаме в момента новата кръвна картина на т.нар. държавен бюджет - нещо, което е уникално, защото, ако тези мерки трябва да заработят от 1 юли, би било редно вече вариантът на промяната на държавния бюджет да бъде внесен в Народното събрание за обсъждане, в комисиите и т.н. И тъй като няма още тази яснота, очевидно е, че от четирите парламентарни групи на управляващите излизат доста странни и некоординирани предложения за промяна. Да добавим още като една щипка сол и исканията на бизнеса, и една щипка пипер - исканията на синдикатите, и съвсем да объркаме нещата. Но дали ще заработят, дали ще помогнат - това е големият проблем.
Ако трябва да направим един много кратък, но ясен анализ, първо, по линия на намаляването на ДДС, първо, по линия на мерките за бизнеса. Очевидно е, че тази мярка по някакъв начин ще закрепи печалбите и може би и работните заплати на тези, които работят в тези сектори, там, където имаме регулирани държавни цени. Очевидно е, че това нещо ще проработи.
Второто нещо е прехвърляне от единия джоб в другия джоб. От тези, които се твърди, че имат свръхпечалби и хиперпечалби, към тези, които страдат и които имат дефицити в своите бюджети поради нарасналите разходи. Тази мярка, особено ако се приеме със задна дата, едва ли ще има съд, който да не я обори. Що се отнася до работните заплати, ако работната заплата миналата година е била 610 лева, след това 650 лева, то сега, ако тръгнем да изчисляваме през индекса на инфлацията, и то по линия на потребителските стоки, не само по линия на индустриалните, сега би било редно, за да няма загуба на реално потребление, минималната работна заплата да бъде някъде към 800 лева. Реално това би било необходимо и донякъде компенсиращо инфлацията и дефицитите. Но дали ще се случи - това е също голям казус, защото тепърва предстоят дискусии в пленарната зала.
- И стигаме и до пенсиите.
- Знае се, че в България пенсионерите са голяма маса и доста активна при избори при това. Очевидно е, че това, което се предлага като 20% увеличение на пенсиите, реално е около 10%, като премахнем всичките плащания, които бяха създадени през последните две години, и тези 10% пак не компенсират инфлацията. Затова тук по-доброто решение би било - очевидно, че правителството в момента няма готовност за това нещо - е преизчисляване на пенсиите, и то по един солидарен и справедлив начин, особено на тези, които са работили по 35, 40, 45 години и имат минимални пенсии. Това нещо е пределно известно.  Очевидно е, че в момента се бърза и решението ще бъде отложено чак за януари догодина, вероятно през следващия бюджет. Така че ще има увеличение, вероятно то ще бъде посрещнато с благодарност от електората, въпреки че инфлацията, ако мине знаменитите 10% увеличение, инфлацията в края на годината, когато се изчислява, точно пенсиите отново ще бъдат по-малко, отколкото е.
И стигаме до най-важния момент - има ли държавата възможност да реши всичките тези дела, които е обещала, има ли възможност със своите данъци, със своите акцизи да постигне такива приходи, че да реши този казус. И отговорът е еднозначен - няма. Няма такава възможност. Очевидно е, че ще се преминава непрекъснато към заеми, т.е. разходите постоянно и системно ще надхвърлят приходите, и то с немалко проценти - рано е да се каже с колко. Това ни поставя от една друга гледна точка в затруднено положение - това е т.нар. обещание на България да влезе в еврозоната. Но там по двата основни показателя България няма да отговаря, така че ние може наистина да обещаваме на българските граждани, на Европа, че ще влезем в еврозоната, но няма да ни приемат вероятно докъм поне 2025-2026 г. Няма да ни обърнат внимание, преди да подобрим приходната и разходната част на нашия държавен бюджет. Това е дребният, малък анализ, който в момента може да се направи на икономическата система.
А кога ще свърши кризата - най-простичкият отговор е не на другия ден след войната, а след като се сключат допълнително нови международни споразумения, а това нещо може да продължи и... нека да не прекалявам, но ще спомена прогнозата на проф. Майкъл Хъдсън - 30 години поне.
- Това е сериозно време.
- Нека да бъдем все пак оптимисти и да кажем, че нещата ще се решат, да. Да се надяваме. Мъдростта на Европа още не личи в тази ситуация.
- Да, макар че е стара, явно не е мъдра.
- Все пак нека да кажем, че има светлина в края на тунела, тъй като Европа говори вече за единни доставки на енергоносители, единна отбрана и единно производство, което означава, че ще бъдат ощипани тези корупционери от националните правителства, които разчитаха точно на такива договори. Няма да крием, тук ми позволете малко да допълня нашия министър-председател, който твърди, че Путин е причината за корупцията. Не. Много добре знаем, че голяма част от западните компании също са корупционери и корумпират и наши политици. Това е пределно ясно.