Природни миниатюри, или как се отглежда дърво в поднос

Преведено от японски, бонсай буквално означава "засадено в поднос". Но исторически данни сочат, че източното изкуство да се отглеждат умалени копия на дървета в красиви керамични съдове с различни форми - кръгли, овални, продълговати - води началото си не от Страната на изгряващото слънце, а от Китай. По време на управлението на династията Хан, преди повече от 2000 години, градинари започват да отглеждат и моделират миниатюрни природни пейзажи в подноси, както и да садят цветя и нискостеблени дръвчета в саксийки. Будистки монаси пренасят през VII-IХ век изкуството на природната миниатюра в Япония с твърдото убеждение, че това са свещени предмети. Наричали ги "зелените стъпала към небето", защото изобразявали връзката между Създателя на Вселената и човека. В началото привилегията да се наслаждават на бонсаите имали само избрани хора. Постепенно минирастенията стават достъпни не само за заможните членове на обществото.
Като всяко изкуство, и това следва основни стилове, правила и техники за оформяне на миниатюрните дръвчета. При подходящи грижи те могат да достигнат възраст, завидна и за техните големи събратя. И до ден-днешен традицията на отглеждането на малки природни пейзажи се предава с любов от баща на син като свидна семейна реликва. Случва се някои от творбите да са по на 500 години, но истински посветените в това изкуство знаят, че цената на "дървесната скулптура" не е в това, каква е реалната й възраст, а колко стара изглежда.
Понякога са нужни поне три поколения, за да се създаде истински съвършен бонсай. Важното е хората да притежават много търпение, упоритост, творческо виждане и безкрайна фантазия. Трябва да се обърне специално внимание на извиването на ствола. Важно е и опасването с жици, за да се закрепи младото растение в желаната форма, която може да е наклонена, изправена или разперена. Необходимо е минидръвчето периодично да се подкастря. За тези добре гледани джуджета са нужни и витамини, и богата на минерали почва. Бонсаите, разбира се, не могат да живеят без вода и слънце. Полагането на необходимите грижи ще убеди отглеждащите прекрасните растения, че те са по-здрави и живеят често пъти много по-дълго от събратята си гиганти в гората и планината. Общо взето, подобно на децата или домашните питомци в едно семейство, и бонсаите са обект на постоянно внимание и грижи.
За първи път бонсай е показан в Европа на световното изложение в Париж през 1900 г., а днес изкуството за отглеждане на дърво в поднос е популярно в цял свят. С много любов, преклонение пред природата, търпение и помощ от специалист всеки може да създаде своя жива миниатюра на любимо растение в домашни условия.
Любопитен факт е, че тези малки пейзажи от цветя, дървета и скали на всички езици се наричат с едно име - бонсай. Те са не само малки и изящни, но често са и изключително стари и в същото време са наситени с живот. Човек или се влюбва от пръв поглед в дърветата-джуджета с най-причудливи форми, или изобщо не ги харесва. Средно положение не съществува, твърдят специалистите по това древно японско изкуство. Но онези, които заобичат природните миниатюри, цял живот не се уморяват да съзерцават бонсаите. За хората, отглеждащи засадените в поднос растения, те са своеобразно бягство към естественото.
В Страната на изгряващото слънце, където религията проповядва преклонение пред природата, възрастта и предците на човешкия род, бонсаите са на голяма почит. Тези малки дървета - всяко със своя индивидуалност и характер - символизират битката на живите същества с природните стихии. Подобно на други японски изкуства, каквито са рисунките върху коприна, добре отгледаната жива миниатюрна "картина" е абстрактна, поетична, емоционално наситена и подканва наблюдаващия да потърси собственото си място сред пейзажа от цветове и зеленина.
Интересът към стайните бонсаи е изключително голям в много страни по света. За разлика от традиционните външни минидървета, в апартаментите си хората използват нестудоустойчиви видове. Стайните бонсаи са по-добре пригодени за домашни условия и задължително трябва да са на закрито през зимата. Отглеждат се горе-долу по същия начин, както и други представители на флората. Но през лятото трябва да се третират като обикновени бонсаи - да се държат на открито и когато е необходимо, да се внасят в затворено помещения за по няколко дни.
Най-лесно е да се купи оформен екземпляр, но те са доста скъпи. Тези, които имат време и търпение, предпочитат сами да засадят избраното семеначе или вкоренен резник по обикновения начин в саксия с диаметър 7-9 см.
Стайните бонсаи са изключително красиви, но изискват много грижи. Необходим им е влажен въздух и трябва да ги държите настрана от въздушни течения и радиатори. Поливането е големият проблем - понякога трябва всекидневно да се потапят във вода.


Хитринки за начинаещи
 
Бонсаите на дървета от нашия климатичен пояс трябва да прекарват цяла година на открито. Ако се внесат в стая дори само за няколко дни (повече от два-три), това може да причини на миниатюрното растение непоправими щети. Добре е да се знае, че бонсаят, предназначен за отглеждане на открито, се нуждае от различна температура, влажност и движение на въздуха. Мъничето усеща дори как се сменя денят с нощта. Стаята не може да му предложи всички тези условия.
В периода на израстване (от пролетта до есента) бонсаят изисква светло и проветриво място в градината, на терасата или балкона. В зависимост от вида на дървото мястото може да бъде слънчево до съвсем сенчесто.
Специалистите посочват като подходящи за поставки на природните миниатюрни създания дървени стелажи и естествени решетки. Между летвите трябва да има свободно пространство, за да може излишната вода при поливане да изтича и да не се задържа. Ако по естетични причини се изберат поставки с плътни дървени плоскости, те трябва да бъдат леко наклонени, за да позволят оттичане на излишната вода, уточняват експертите в отглеждането на бонсаи. Трябва да се има предвид, че най-неочаквано неприятности може да бъдат причинени от гладката повърхност. Под отворите в кашпите се образува воден мехур и се задържа вода. Когато се използва такава подложка, след поливане трябва да се проверява долната страна на кашпата, от която влагата да се премахва със суха кърпа.
Идеалното място осигурява на бонсаите еднакви светлинни условия от всички посоки. Ако представителите на този миниатюрен вид се огряват от слънцето само от едната страна, необходимо е редовно да се завъртат, тъй като и те, както останалата флора, са способни да се развиват правилно само когато са обърнати към светлината.
През зимата при температура под минус 5 градуса по Целзий корените трябва да бъдат защитени. Затова бонсаят може да се закопае в земята, направо в градината, заедно с кашпата, до покриване на кореновата шийка. Мястото трябва да бъде сенчесто, за да може замръзналата през нощта кора на дървото да не се разтопи под зимното слънце само от едната страна, докато другата остане вледенена. Това поражда опасност от поява на силно напрежение в тъканите на растението, което може да доведе до умиране на цели части от него.
Ако нямате градина, за да запазите бонсая през зимата, може да си послужите с голям сандък, пълен с парчета кора и борови игли. Закопайте минидръвчето заедно с кашпата. Сандъкът трябва да бъде достатъчно голям, за да може да се покрие короната на дръвчето при дъжд, сняг, слънце или прекалено ниски температури. Пръстта, в която се вкопават бонсаите, се поддържа винаги влажна.
Други възможности за презимуване са неотопляваното, светло помещение, зимна градина или оранжерия. В тях температурата не трябва да бъде по-висока от плюс 10 градуса по Целзий. Иначе има опасност бонсаите да се събудят от зимен сън и да започнат преждевременно да се раззеленяват. При това се образуват само нездрави издънки, които може сериозно да нарушат силата на дръвчетата, тъй като светлината е недостатъчна за здравословен растеж.

Тайната на успеха

Най-подходящата температура за отглеждането на бонсаите е умерено топлата. Дръвчетата трябва да се държат на добре осветено място, но не и на пряка светлина, и да се пазят от горещото лятно слънце. Почвата е добре да е непрекъснато влажна, но не мокра. Понякога се налага бонсаите да се поливат всеки ден, като е необходимо да се използва дъждовна или хладка чешмяна вода. Обикновено се препоръчва растението да се потопи в съд с вода, но може отгоре да се облее с фина струйка.