Правилни хора
/ брой: 151
Потресаваща е новината, че четирима затворници, признати за виновни за едни от най-жестоките убийства у нас в последните години, са осъдили държавата в Страсбург. Сред тях е убиецът на сестрите Белнейски, осъден от български съд да плати 400 000 лв. кръвнина на роднините на жертвите. Майката на сестрите каза преди време, че не е получила и стотинка. Сега обаче и от нея ще вземат, за да платят обезщетение на убиеца заради лоши условия в български затвор.
За всичките тези години, в които Европейският съд по правата на човека съди държавата ни за лоши условия в местата за лишаване от свобода, за неспазване на закони и разпоредби, за нарушени човешки права и пр., можеше поне един затвор да построим. Само за м.г. сме платили близо 1 млн. евро обезщетения по загубени дела в Страсбург. И въпреки че от съда отчитат спад на новите дела срещу държавата ни, фактите и фактолозите не дават отговор на въпросите.
А те са повече и по-силни от насадилото се в последните години усещане в обществото, че и тази работа с делата в Страсбург е неочаквано добра комбинация от бизнес и безхаберие на държавата.
Защо роднините на жертвите на престъпления, защо всички ние - данъкоплатци и гласоподаватели, трябва да плащаме с нашите пари за неща, които не са извършени от нас? Неща, които са извършени от институции и конкретни лица, които явно не са си свършили работата, за която вече богато и пребогато сме платили.
Защо държавата, осъдена от конкретни лица заради конкретни казуси, досега не е потърсила отговорност на извършителите на нарушенията, за да ни възстанови щетите като общество? Не сме чули за подобно дело.
Защо законодателната власт приема като безспорен и нормален факт всяка присъда на Страсбург? Нима хилядите са предварително заложени и обезпечени от нашия бюджет? Защо изпълнителната власт хрисимо и безболезнено гласува сума след сума и не търси начин да се справи с проблема? Защото той е остър и счетоводно видим.
Какво прави държавата, за да не допуска нарушения от страна на институции или конкретни длъжностни лица? Дори не ги обучава, не ги наказва, не ги и контролира.
Отговори на тези въпроси едва ли ще има и занапред. Ще ги задаваме обаче отново. Заради разкарваната с белезници кметица на столичен район, заради поредната ювелирна операция на МВР и прокуратурата, за следващото страхуване.
Не се вълнувайте от тези въпроси. Просто властта има изгода от подобни нарушения. Те са източник на поредната доза страх и подчинение в обществото. Страсбург е далеч, също като Бог, и до него ще стигнат единици. Обикновените хора ще продължат да бъдат респектирани и страхувани от същата власт, която утре ще оформи формално изплащането на обезщетения на следващите престъпници. Иди обяснявай, че България не е правова държава. Правова е, но за правилните хора.