По знаков сценарий

Диктаторските режими в Близкия изток винаги са били сигурна преграда срещу радикалния ислям. Сега, около събитията в Египет, Западът е пред дилема - какво да подкрепи - стабилността в най-голямата арабска държава, която може да бъде осигурена само от нов твърд режим, или демокрацията, която, както показва историческият опит, е нежелана гостенка в мюсюлманския свят. Освен това тъкмо сега не бива да отива в забвение фактът, че движението ХАМАС (акроним на Ислямско движение за съпротива, чиято основна цел е унищожаването на Израел и създаването на ислямистка държава в Палестина), спечели изборите в Газа и управлява там и че ХИЗБУЛА (шиитска проиранска войнстваща групировка) контролира - също след демократични избори - правителството в Ливан. Историята учи, че арабските страни, получили свобода, като правило използват изборните урни, за да издигнат на власт най-непримиримите врагове на Израел и САЩ.
До вчера египетския президент Хосни Мубарак бе смятан за най-влиятелния лидер в региона. В продължение на три десетилетия геостратегията в Близкия изток се формираше и крепеше върху триъгълника "САЩ-Израел-Египет", в който

 двигателната сила

идваше от щедрите финансови инжекции на Вашингтон - 1.5 милиарда долара годишно за Кайро. Сега САЩ, които от доста време готвят започналата вече промяна, се оказаха изненадани от скоростта, с която настъпи тя. Затова държат предпазлив курс, който не отписва армията и не крие "симпатиите" си към улицата.
Дали масовите протести ще изведат на власт ислямистите или нов диктатор? Eгипет, подобно на Турция и Индонезия, има традиции в светското управление, силна армия, която не се намеси при безредиците на площад Трахир, както и представители на гражданското общество, които ръководят протестите. Вашингтон е изправен пред трудния избор между невъзможната демокрация и стратегическия уют с диктаторски режим, като ключ към стабилността в един все по-сложен свят. "Въпросът е не кой ще вземе или запази властта. Въпросът е как ще отговорим на легитимните нужди и недоволства, изразявани от египетския народ и как ще начертаем нов път" - заяви онзи ден държавният секретар Хилъри Клинтън.
Събитията в Кайро и в другите големи градове напомниха за ислямистката революция в Иран през 1979 г. Подобно на Египет преди сегашния бунт, Иран по времето на шаха Мохамед Реза Пахлави, заедно с Израел и Турция, бе главният стратегически съюзник на САЩ. Сега Обама прави всичко възможно да избегне иранския сценарий.  Тревогите му са свързани с възможността крайни ислямисти да завземат властта, което може да доведе до денонсиране от египетска страна на мирния договор с еврейската държава. Израел на свой ред има основателни и сериозни опасения, че ако се стигне до избори, ислямистката организация "Мюсюлманското братство" ще получи широка подкрепа, което означава край на

крехката стабилност

Защото фундамент на неговата политика е споразумението от Кеймп Дейвид. Ако то се окаже под заплаха, израелската армия трябва да се реконструира и да пренагласи отбранителната си политика, след като загуби своя единствен арабски партньор. "Дневният ред на Вашингтон в Египет е да "похити протестното движение" и да смени Мубарак с нова марионетка в ролята на държавен глава", писа Майкъл Косудовски в канадския сайт Глобъл рисърч.
Американското правителство е подкрепяло водещи фигури, които стоят зад бунта в Египет, разкрива документ на "Уикилийкс". Държавният департамент е оказвал подкрепа на активисти от опозицията и е съдействал за освобождаването на арестувани противници на режима на Мубарак. През 2008 г. посланичката на САЩ в Кайро Маргарет Скоуби пише в поверителен документ до генерал Дейвнид Петреас - тогава шеф на Централното командване на американската армия, следното: "Ние сме изправени пред предизвикателството да поддържаме баланс между интересите ни по сигурността и усилията ни за насърчаване на демокрацията". Очевидно дипломацията на САЩ играе предпазливо - едва ли е случаен фактът, че  протестиращите не изгинаха нито един антиамерикански лозунг.
Безредиците в Египет не са стихийни, а са детайлно планирани от противниците на Мубарак. За това свидетелства още един секретен документ,  "попаднал" в редакцията на израелския вестник "Маарив", в който подробно е описана тактиката на държавния преврат. Към 26-страничния документ са приложени

спътникови снимки

и схеми на пътища, описания на стратегически обекти, подлежащи на щурмуване, а също и инструкции за превземането на тези обекти, включително телевизионни и радиостанции и президентския дворец... В документа се съдържат указания от рода на - "силовите структури няма да окажат противодействие, ако масата на опозиционерите "бъде критична".
Както САЩ, така и Европейският съюз, ясно заявиха, че промените, предложени от Мубарак, не са достатъчни и че номинираното от него правителство не е представително. Да припомним, че на 28 януари той направи обръщение към нацията, в което обяви, че е готов да извърши икономически и политически реформи и разпусна правителството. В събота смени и ръководството на управляващата Национална демократична партия. Преди това Мубарак създаде длъжността вицепрезидент и постави на този пост шефа на египетското рарузнаване Омар Сюлейман. Според анализатори новата длъжност - вицепрезидент, и назначаването на генерала на нея са знакови. Сюлейман е основна фигура в преговорите с Израел и е играл ключова роля в програмата на ЦРУ за залавяне и тайно прехвърляне на заподозрени в тероризъм. Вчера "Мюсюлманското братство" започна преговори именно с него.
Освен Омар Сюлейман възможни кандидати за президентския пост са генералният секретар на Арабската лига Амр Муса и нобелиста Мохамед ел Барадей. Наричат го "египетския Горбачов" - любимец на американците и искрено ненавиждан в родината си. Ел Барадей може и да не е така ненавиждан в Египет, но не разполага с ефективна политическа подкрепа. Затова предвидливо казва: "Трябва да спрем да демонизираме братята мюсюлмани. Те не са извършили нито един акт на насилие за последните пет десетилетия. И те също искат промени".
Особено значение има още един факт - в Египет след Суецката криза през 1956 г. основната движеща сила е армията - Насър, Садат и Мубарак са все военни. Така че независимо от това исканията на участващите в уличните бунтове, на мястото на Мубарак е много вероятно да дойде човек във военна униформа. Защото ако в Египет вземат връх ислямистите, Вашингтон ще трябва да встъпи в нова фаза на безкрайната война с международния тероризъм. Но най-малко вероятен вариант е съставянето на реформистко демократично правителство. Тази прогноза се подкрепя от резултатите от демоскопичните анкети в последно време. На въпроса кого предпочитат "Ислямистите" или "Модерните", 59 процента от египтяните назовават първите и само 27 процента - вторите.
Какво може да се очаква след бунта? Ясно е едно - нито една от гражданските партии не е в състояние да вземе властта. А свободни избори могат да нанесат смъртоносен удар върху демокрацията. Ако тя се провали, ще укрепят позициите си радикалните сили и Египет ще стане привлекателен за екстремистите. Затова авторите на сценария разчитат на преход, в който армията ще изпълни своята задача...


Най голямата опозиционна сила

"Мюсюлманското братство" е най-старата радикална ислямистка организация, създадена в Египет през 1928 г. Силното обвързване на политиката и религията я превръща в основател на сунитския ислямизъм. "Братството" успя да укрепи позициите си след атентата срещу Ануар Садат. Наследникът му Мубарак ограничи репресиите срещу него и направи нужното организацията да се модернизира, следвайки турския модел. Идеологията им е конкретна: борят се за създаването на ислямистка държава, която се управлява по законите на шариата (божия закон). Като праведни ислямисти са против нормализация на отношенията с Израел. През 70-те години те се отказаха от въоръжената борба. И сега не са смятани за терористична организация. След изборите през 1987 г. са основната опозиционна сила с 37 депутати. На вота през 2005 г. получават доста повече от очакваните гласове и печелят 88 депутатски места. След това властите успяват да предотвратят евентуалното повторение на този успех през 2010 г., като нареждат да бъдат арестувани хиляди членове на организацията в навечерието на изборите. След първия тур през 2010 "Мюсюлманското братство" се оттегли от политическата сцена. В сегашния парламент няма представители. В него членуват над сто хиляди души и има милиони привърженици. Организацията има солидна мрежа за благотворителност. "Братството" е особено активно не само в джамиите, но също и в университетите. Под контрола на Братството е най-голямата ислямистка благотворителна асоциация в Египет "Гамиа Шариа", която има 450 филиала, 6000 джамии и два милиона членове.


Кандидат за най-високия пост

Американското списание "Форин полиси" класира като най-влиятелен шеф на разузнавателна служба в Близкия изток директорът на египетската служба за общо разузнаване генерал Омар Сюлейман. Лондонският "Daily Telegraph" го определя дори като ръководител на една от най-могъщите разузнавателни централи в света. Роден е през 1934 г. в малкия град Кена в Южен Египет, където доминират идеите на радикалния ислям. Сюлейман започва кариерата си във военната академия. В рамките на своето обучение прекарва известен период като специализант във Военната академия "Фрунзе" в бившия Съветски съюз. По-късно получава магистърска степен по политически науки от университета "Айн Шамс" в Кайро. През 1991 г. става началник на военното разузнаване, а две години по-късно и ръководител на общото разузнаване на Египет. Именно опитът на генерала в борбата срещу радикалния ислям го прави предпочитан партньор за западните разузнавателни служби след 11 септември 2001 г. Той беше основният посредник в трудните контакти между Израел и Хамас" за омиротворяване на региона след войната в Газа. От вчера Омар Сюлейман преговаря лидерите на политически партии и други национални сили.