По следите на белобрадия старец, или кой измисли Дядо Мраз
Всички разбирания за символа на коледните и новогодишните празници са обединени около любовта към хората и обичая да се връчват подаръци
/ брой: 248
С наближаването на Рождество Христово и децата, и възрастните с нетърпение очакват идването на зимния вълшебник - добрия и щедрия старец с бяла брада. За някои той е Дядо Коледа (Санта Клаус), за други - Дядо Мраз. Всъщност отношението към този персонаж невинаги е еднозначно не само спрямо името му. Малчуганите често се страхуват от него, защото за тях той е прекалено странен с необичайното си окосмяване по лицето и ярките дрехи. Някои православни народи нерядко го смятат за пародия или изопачено тълкуване на свети Николай Чудотворец и затова решително го отричат. Но повечето хора изобщо не правят разлика между Дядо Мраз и Дядо Коледа, приемайки ги за един и същи образ, който само е наричан по различен начин.
Още преди появата на християнството предците ни са вярвали, че духовете на починалите пазят рода си, грижат се за домашните животни и хубавото време. За да ги наградят за усилията, всяка зима хората им правили подаръци. Навръх празника младежите си слагали маски, обръщали наопаки кожусите и обикаляли по домовете. С една дума - коледували. А сред коледарите в мразовитата вечер имало и "човек", изглеждащ най-страховито. Обикновено в ролята му влизал най-възрастният и му се забранявало да говори. Наричали го Дядо. Напълно възможно той да е първообразът на съвременния Дядо Мраз. Само че сега не той обикаля къщите, за да получи подаръци, а ги носи сам.
Според друга версия иде реч за стопанина на зимата, повелителя на снега и студовете. Първоначално го представят като съсухрено старче с дълга брада и суров нрав. От ноември та чак до края на март дядото е пълноправен владетел на земята. Дори слънцето се страхува от него. Но този дух на зимата е бил и доста справедлив: към мързеливите - жесток, към работливите - добър. И за да избегнат неприятностите, някои северни народи и сега се опитват да го умилостивят - на Бъдни вечер оставят на прага на къщите си месо и разни лакомства, както и вино, за да не се сърди дядото, да не пречи на лова и да не погубва реколтата.
Общо взето, Дядо Мраз е представян като беловлас възрастен мъж, с брада до коленете, облечен в дълга дебела червена шуба, а на главата носи шапка в същия цвят. На въпроса за местоживеенето на добрия старец не може да се даде еднозначен отговор. Някои твърдят, че къщата му е на Северния полюс, други пък му пишат писма до Лапландия. Ясно е едно: символът на зимата обитава страна, където целогодишно е студено.
Основната разлика между Дядо Коледа и Дядо Мраз е във факта, че единият разчита на джуджетата, а другият - на Снежанка. Любопитното е, че именно в западната митология, свързана с Рождество Христово, женски персонажи изцяло липсват.
А образът на Санта Клаус е измислен през 1823 г. от преподавателя в духовната семинария Клемент Кларк Мур, съчинил стихотворението "Коледа на прага" и го прочел на децата и съпругата си. Точно този поетичен портрет на белобрадия старец го представя като добър магьосник, който управлява шейна, теглена от осем елена, и влиза в къщите на хората през комина, за да остави подаръци за най-послушните. Мур не е имал никакво намерение да превръща написаното за семейството и приятелите творение в публично достояние. Но един от близките му другари, без знанието на автора, е занесъл опуса във вестник "Sentinel". А навремето това означавало само едно: лавината от мултиплициране и тълкуване на историята не може да бъде спряна.
Първият образ на Дядо Коледа е създаден през 1862 г. от карикатуриста Томас Наст. В продължение на цели 24 години той го
рисува за популярното списание "Harper`s Weekly". Кориците със символа на Рождество имат страхотен успех. Нещо повече. По време на Американската гражданска война избраният за президент на САЩ Ейбрахам Линкълн поръчва на художника да изобрази Санта Клаус с представители на Севера. Според историците тази илюстрация до такава степен деморализира армията на конфедератите, че войските на Юга капитулират. Добрият старец обаче има само един недостатък - още е черно-бял.
Червена шуба на приказния дядо през 1885-а подарява издателят Луис Пранг, който пренася в Щатите викторианската традиция на коледните картички, създадени с цветна литография. А 45 години по-късно прочута световна марка за газирани безалкохолни напитки измисля хитър рекламен трик, за да не се забравя продукцията й не само през лятото, но и зимата. Чикагският художник Хадън Съндблом изобразил Санта Клаус не само в багрите на бранда, но и като великан, чийто впряг се допълва от девети елен, кръстен Рудолф.
Първообразът на добрия старец може да се търси и в лицето на епископа Свети Никола, роден и живял III-IV век във византийската провинция Кападокия, днешна Турция. Дарил е цялото си богатство на бедните и онеправданите. В памет на неговата щедрост е останала традицията хората да си разменят подаръци.
Всъщност става ясно, че Свети Никола - останал в историята като благороден и посветен на хората човек, Дядо Коледа (или Санта Клаус) - замислен като добър елф, покровителят на снега Дядо Мраз - превърнал се в символ на зимните празници, имат колкото различия, толкова и много общо. Но ги обединяват най-вече любовта към децата и обичаят да връчват подаръци.
Българската версия
Справка с образци на българската литература опровергава митовете, че Дядо Мраз има съветски паспорт. Първото писмено споменаване на герой с това име се среща в едно от произведенията на Елин Пелин през 1910 г. По това време СССР го няма не само на картата, но и в мислите на вожда на световния пролетариат.
Певецът на българското село, както наричат Елин Пелин, е автор на разказа "Дядо Мраз и внуците му". Съпругата на белобрадия старец се казва Виелица, а двамата обикалят три месеца по Земята, за да намерят своите внуци - тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.
"Дъжд вали и вятър вее непрестанно, всеки час: скоро, скоро ще пристигне тук при нас и Дядо Мраз" - пише пък Гео Милев в стихче през 1920 г. Дядото изглежда по познатия и днес начин - отрупан със сняг и с голям чувал, но с една съществена подробност: в торбата няма подаръци, а е пълна с лед и скреж. Даровете се появяват едва към 1940 г., но не за Рождество, когато българите тачат обичая коледуване, а за Нова година, както е в съседното царство Югославия.