Пито-платено ли е всичко, случващо се с имигрантите?

Няма как човек да не се разстрои от гледките по телевизията и от съобщените в печата документални хроники за току-що пристигналите в Италия и Гърция бегълци от Близкия изток и Африка, по една случайност оцелели на своите очукани, амортизирани или набързо стъкмени корабни черупки по време на среднощния им нелегален рейс по Средиземно море към Европа. Да не изтръпне от окаяния им вид, от хлътналите им от гладуване и животинска паника очи, от дрипите, навлечени на телата им, от готовността им да стигнат с цената на живота си до европейския бряг, където не падат бомби и не гори земя под краката им и където няма повседневни масови екзекуции и атентати. Те бягат от войната, която разруши мирните им страни, разби общоприетия от тях ход на живота, опустоши  домовете им, уби техните деца, съпруги, майки и бащи, близки и съседи, не пожали светините им, остави коренните жители на древни култури на улицата без работа и препитание.
Едни от тях знаят, а други може би не, че   терорът и геноцидът, на който са подложени в отечествата им, се отприщи преди петнайсет или двайсет години. Тогава САЩ, държава, която се намира на хиляди километри от тях,

реши да ги "извади" от бита

с който са свикнали, от обичаите, пред които коленичат, да свали от власт законно избраните лидери на държавите им, да ги унищожи като бесни кучета, за да наложи нов управленски и цивилизационен ред.
Уважаемите читатели си спомнят, че атаките на свръхзвуковите самолети срещу Багдад, масовите разстрели на гражданско население в Афганистан, пътя на танковете с премазани под тях човешки същества в Либия, вандалското изпепеляване на Сирия започнаха под приспивните песни на Вашингтон и на неговите поклонници в Европейския Запад за прииждащите свобода и демокрация.  Обясняваха ни по медиите как свободата и демокрацията имат само един образ, само едно измерение, това, което по воля Божия го налага Вашингтон! Как международното право и ООН са задължени да приветстват свободата, когато тя настъпва с оръжие в света на арабите, а демокрацията възвестява с ботуш благодатното съмване на всечовешкия прогрес и щастие.
Нали не сте забравили, че преди да бъде атакуван Багдад, иракчаните си живееха твърде обезпечено под крилото на президента Саддам, и то въпреки диктаторските му замашки. Имаха си светска власт, навлизаха в живота им съвременни форми на съществуване, жизненият им стандарт беше добър, земеделието и промишлеността се модернизираха благодарение на уравновесената държавна политика, но и на нефтените богатства на страната. А после, след внедряването на "свободата и демокрацията", това също го помните, Ирак потъна в руини и кръв, загинаха без вина  един милион иракчани - цифра внушителна, дори ако я сравним с жертвите на немския нацизъм!
Либия също беше цветуща светска държава, устроена по мерките на арабския свят. Даже беше направила крачка напред в сравнение с Ирак. В Либия ставаше дума за

масово въвеждане на новите технологии

за превръщането на пустини в плодородна земя, която ражда, за наистина високи доходи на народа. Да, либийският лидер беше диктатор, имаше изражение и на човек с психически отклонения. Но нима той беше изключение? Нима не приличаше досущ на онези диктатори, не републикански президенти, на монарси от Близкия изток, за които насилието над съотечествениците и упражняването на шериата са всекидневие? Само че в отличие от президента Кадафи, тези диктатори-президенти и днес служат верноподанически на Големия задокеански брат! И какво стана, след като убиха Кадафи по подобие на Саддам? Либия цъфна и върза ли? Тя се върна далеч в своето ранно  Средновековие, възстанови племенно-клановото си битие, потъна в тотален хаос и и неграмотност, заляха я помитащи вълни на ислямски фундаментализъм.  
Да не би в Афганистан нашествието на САЩ и на НАТО да дава по-добри плодове? И там отново фундаментализъм от ислямски тип, и там талибани, които правят онова, което и преди вършеха! С тази разлика, че сега Афганистан, наред с Колумбия, стана най-мощният производител на суровини за наркотици. Факт, незапомнен в историята на тази планинска и горда страна.

Сирия беше държавата образец

за светско съществуване в Близкия изток - с развита икономика и култура, с образовано население, част от което са тамошните християни, чиито права бяха зачитани. Погледнете я сега - Девети кръг на ада... Защото американците, преследвайки геополитическите си интереси, спретнаха на президента Башар Асад гражданска война в сърцето на неговата страна, и докато  се усети, го обявиха за невиждан узурпатор на човешки права. По-нататък е ясно. Щом Вашингтон отреже квитанциите на нарочения чуждестранен управник, пиши го жив умрял, все едно диктатор за заколение! Грешен бил той, грешен, че е обърнал лице към Русия и Иран, че не управлява, както иска, едно мощно лоби в Америка.
И така, нещастни имигранти от Близкия изток и Африка бягат в Европа. Огромен хуманитарен проблем, който тепърва ще се развива! С една забележка. Този път имигрирането се извършва в колосални размери, цели семейства, родове, села и градове се изселват, търсят спасение в недалечна Европа, най-често в държавите от ЕС. Всеки ден нови и нови имигранти търсят хляб и подслон. За тях пренаселените европейци строят временни убежища, организират лагери за настаняване, заделят част от сградния си фонд, принудени са да прекрояват бюджети, да отнемат социални права на местното население заради бегълците от чужди страни, да им заделят всеки месец социални помощи...
Почти всички бегълци идват на нашия континент не от другаде, а от посочените четири държави, една от които - Афганистан - се намира между Средна Азия и Далечния изток. Излиза, че ако САЩ и техните съюзници не бяха внедрявали "свобода и демокрация" в тези държави, ако не бяха сваляли насилствено чрез войни и арабски пролети законната власт в тях (даже ако лидерите им действително са били диктатори!), нямаше да се състои сегашното Велико преселение на иноземци в Европа. А то би могло да обхване, в не толкова далечна перспектива стотици хиляди, не дай си Боже, милиони имигранти.  
Не призовавам за клетви пред хуманизма, тъй като човеколюбието не чини пет пари в нашето жестоко време. Просто настоявам за целесъобразност и справедлива подялба на отговорностите, свързани с избухването на войните, с причинените сътресения, със злочестите последици в тези четири държави!
 Явно Европа, конкретно страните от Европейския съюз, не са в състояние да поемат огромните потоци преселенци, без този акт да се отрази пагубно върху вековните ни държавнотворчески и културни традиции и опит като европейци. Нещо повече, ще донесе незаличими промени в генофонда, в дълбоко кодираната  характеристка на нашия континент! А това е най-сигурният път към окончателно разрушаване на модела и национална държава в ЕС, особено на унитарната, после на цялостната европейска духовност и цивилизационна архитектоника.
Невъзможно е да се изчисли до какви    

деформации и дестабилизация

би довел подобен процес. Трябва да се има предвид, че генофондът на Европа и в този момент е с нарушен баланс, в резултат на двете вълни имигранти от миналите десетилетия: първите, след разрушаване но колоналната система; вторите, след като богатите страни привлякоха десетки и стотици хиляди неевропейци за упражняване на нискоквалифициран труд.
За съжаление сега-засега ръководните органи на ЕС не намират решение на този съдбовен стратегически проблем. Задоволяват се с инцидентни мерки, с палиативи, с налагане на задължителни квоти на страните членки, с призиви за опазване на границите на Съюза, и пр., и пр. В същото време сред редовите граждани расте не съчувствие към бежанците, а масово недоволство. Усилват се враждебните настроения към новодошлите, както и тревога, че Европа я чакат непосилни изпитания.
Едва ли Брюксел е толкова объркан, та не се досеща, че улицата, по която се движи, е сляпа, че временните директиви не облекчават положението. Въпросът е там, че целебното решение на проблема  предполага откровен и нелицеприятен диалог с Вашингтон! А за такъв диалог политическият елит на ЕС не е готов - не си го позволява заради своите васални зависимости от САЩ! Иначе, колкото и да е в напреднала фаза, ситуацията с имигрантите в Европа би могла да намери решение при условие, че ООН, Еврокомисията и  Европарламентът, както и националните елити в ЕС съсредоточат усилията си най-вече в две насоки.
Първо, необходимо е да бъде сложен край на политиката на "организирания хаос", провеждана от САЩ в Близкия изток и  Афганистан, в значителна степен и в Африка. Да се прекрати подкрепата на вътрешните граждански раздори и войни в държавите от Близкия изток като Сирия. Да се даде колективен отпор на разширяващата се "Ислямска държава": тя също е последица от политиката за завладяване на енергийните богатства в Близкия изток под предлог, че се води борба за "свобода и демокрация".
Миграцията ще спре или

рязко ще намали темповете си

когато животът в посочените четири държави се нормализира, когато се сложи кръст на  кръвопролитията, когато хората получат стряха над главите си; когато се възстанови производството и заплащането на труда бъде редовно и достатъчно за изхранване на семейството. Необходимо е час по-скоро авторите на военните инвазии да подсигурят солидна икономическа и финансова помощ ,по подобие на плана Маршал, за възстановяване и стабилизиране на Ирак, Либия, Сирия и Афганистан.
Второ, справедливо ще е, ако главните организатори на войните в тези четири страни поемат основния дял от потока имигранти. Не е тайна, че това са преди всичко САЩ, в твърде голяма степен Великобритания, в по-малка степен Франция, не е толкова незабележимо участието на Германия, както и на отделни държави извън Европа като Канада и Австралия. Справедливо би било Еврокомисията, щом определя квоти за задължителен прием на имигранти във всяка отделна страна член на ЕС, да поиска от президента Барак Обама и от Конгреса решаващото мнозинство имигранти да бъдат пренасочени към САЩ поради изброените от мен обективни обстоятелства. САЩ са богата, многоетническа държава с огромна територия, част от която е рядко заселена. Приетите имигранти не биха предизвикали там  цивилизационни трусове и деформации, както би се случило в ЕС.
Ако подобно предложение на ръководните органи и лица в ООН и ЕС бъде отказано от САЩ, тогава ще възникне съмнение дали една от целите на гореспоменатите войни не е била да се предизвикат цивилизационни земетръси и катастрофи на европейския континент?!  
Но аз мисля, че на САЩ няма да им бъде толкова лесно да реагират отрицателно на искането на своите верни европейски съюзници, още повече че то е дълбоко мотивирано! И така, продължавам да смятам: политиката на здравия разум, която защитава ценностите на Европа и европейската цивилизация, все още има шансове да се реализира!