От дякон Игнатий до Дянков и Игнатов

Няколко пъти качвам във Фейсбук снимки от протестите на учените от БАН. Прави ми впечатление обаче, че коментарите съвсем не са само подкрепящи. За мнозина хората на науката са ленивци, които по цял ден лежат по канцелариите и консумират готови пари, без да дават никакъв продукт. Като са толкова учени, да ходят да работят нещо, да създават технологии, да ги продават и да печелят.
Подобно отношение не е изненадващо. То е свидетелство за пълното отсъствие на познание относно това какво представлява науката и как работи отделният неин представител. И за постиженията, с които нашата страна има всички основания да се гордее. И как да е налице информираност, като почти никъде не се говори, пише и показва нещо за научния труд, пък и за труда въобще. Онова, което непрекъснато ни се натрапва, все е от сферата на свободното време, на развлеченията, а доколкото все пак се застъпват сериозни теми, те почти задължително се поднасят изопачено, от гледна точка най-вече на скандала. Масовият зрител, слушател или читател знае в детайли колко кубика силикон има в бюста на една или друга фолкпевица, къде са купонясвали червените или сините футболисти след последния мач, кого от националния отбор все още не е вкарала в леглото си поредната плеймейтка, каква е тарифата на някоя от безбройните миски или пък кои са най-новите бисери, изръсени от парламентарната трибуна от двама-трима, загубили всякаква мярка, депутати. Ако същата тази аудитория обаче се попита какво знае за българската наука, тя трудно би обелила и дума. Ето защо никак не е чудно, че за нея научните работници са безполезни субекти, които на всичкото отгоре имат нахалството да претендират за по-висока субсидия от държавния бюджет.
Това отношение към науката и въобще към знанието е плод на деградацията в последните две десетилетия, както и на започналото подценяване, макар и не толкова драстично, на умствения труд в предишния период. Влияние оказва и масовата култура в западния свят, към който наскоро се присъединихме, която бавно, но сигурно бройлеризира човека. Големият въпрос е какво правят в такава ситуация правителствата? Дали те се плъзгат по вълната на повърхностното отношение, или си дават сметка, че остояването на стратегическите интереси на държавата е тъкмо тяхна грижа и отговорност?
При социализма решенията се взимаха практически от малцина, които можеха да си позволят да загърбят негативното отношение към  даден отрасъл, дори когато то е масово, и да финансират здраво науката, пък и цялата непроизводствена сфера. В Европейския съюз, в САЩ, Япония и другаде правителствата, без съмнение, са принудени да се съобразяват с общественото мнение, но даже и когато се сблъскват с негативизъм, не правят икономии за сметка на науката. Напротив, дори в криза като сегашната инвестират в нея.
И тук е голямата разлика с нашите управляващи. Още с идването си Дянков, имащ в актива си черния опит по разгрома на Грузинската академия на науките, обяви война на БАН. Не само нарече академиците "феодални старци", а идеите им  - "малоумни", но и запретна ръкави да ликвидира академията. Не му мигна окото, че тя е създадена още през 1869 г., повече от десетилетие преди възстановяването на българската държавност. Че със 17% от учените в страната БАН дава 60% от признатите в света научни резултати на България. Че е на 64-о място в Европа от триста водещи научни организации, а в света е на 132-о измежду четири хиляди рейтингувани.
Дянков може и да е загубил всичко човешко у себе си. "Пари за коледни надбавки няма, но и не ща да има!" - каза той наскоро за заетите в държавния сектор и за пенсионерите. Това е с пъти по-грозно дори от Костовото "Алчни старци, изпълзели на припек". Финансовият министър обаче не е сам в похода си срещу духовността. Не само се режат субсидиите за науката, но и е внесен законопроект, според който институтите ще бъдат отнети от БАН. Какво ще остане от академията тогава? Премиерът не отговаря, а само лавира между отделните сектори в духовната сфера, загрижен най-вече за рейтинга си.
И кротките академици излязоха на улицата. На плакатите им пише: "От дякон Игнатий до Дянков и Игнатов", "Левски я създаде, Дянков я продаде", както и изявлението на финансовия министър: "Като им спрем парите, сами ще се закрият!" На последния протест седемдесетметров транспарант стигна да бъдат записани само част от постиженията на академията. Действията срещу нея вече се възприемат като война срещу интелигенцията на България. Защото едно е да правиш обосновани реформи, а съвсем друго е да закриваш, понеже така ти е хрумнало.
БАН е изправена пред най-голямото изпитание в историята си. При власт, чийто манталитет, според проф. Боян Биолчев, се простира между откриването на Пернишкия и закриването на Софийския университет и БАН. Ето защо щастливата развръзка никак не се вижда...
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info