Пламен Димитров:
Оставаме в стачна готовност
Няма да мине без растеж на стаж и възраст за пенсиониране, но искаме да стане плавно, а не шоково, казва президентът на КНСБ
/ брой: 255
ПЛАМЕН ДИМИТРОВ е роден през 1963 г. в Русе. Там завършва Техникум по електротехника, а през 1989-а се дипломира като машинен инженер във Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров" във Варна. Започва кариерата си като корабен инженер в БМФ, където работи до 1991 г. След това е назначен за областен координатор за Варна на КНСБ. От 1993-а до 1997-а е изпълнителен секретар, а през 1997 г. е избран за вицепрезидент на КНСБ. На 12 октомври т.г. Координационният съвет на КНСБ с пълно мнозинство го избира за и.д. президент на синдиката. Димитров владее английски и руски език. Семеен, с една дъщеря.
- Г-н Димитров, преди време КНСБ проведе национално допитване, от което стана ясно, че близо 90% от хората са против вдигане на пенсионната възраст и стажа. Подписаното споразумение с правителството предвижда именно такива стъпки, те бяха приети и от МС. Как се съгласихте?
- В допитването хората бяха против вдигането на стажа и възрастта веднага, както искаха да го правят управляващите. Ние искахме прогнозируемост и плавност. Не може да се мине изобщо, без да расте стаж и възраст, но не може да расте постоянно и в шок. Не може да стане от догодина. Да се върнем на компромиса в стажа за трета категория работещи. Социалните партньори се споразумяхме, но по-различен от варианта "Дянков". Той говореше, че МВФ искал от 2011 г. стажът да скача с по шест месеца на година. Какво се споразумяхме - не от 2011-а, а от 2012 г. и при това не с година за година, а с по 4 месеца на година. Това ни дава време от 9 години да расте стажът, за да стигне тези 37 и 40 години. Запазваме възможността да се купят 5 г. стаж от хората, на които не им достигат години, за да се пенсионират, и то по минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се. Ако не ти стигат месеци, ще можеш да си купиш стаж, но ще можеш да се пенсионираш, няма да висиш в небитието.
Условията не са шокови. Няма да заварят неподготвен нито човека, нито семейството му. И затова приемаме, че това е възможният и допустим компромис, който може да бъде направен. От 2015 г. възрастта и на категорийните работници ще започне да расте с 6 месеца на година. От 2021 г. възрастта трябва да расте - заради демографията. Тук не играе фискалният момент, демографията на България след 2020-а става страшна, а в 2025-а - направо ужасна.
И в момента у нас съотношението работещи - пенсионери е най-лошото в ЕС, пък след 10-15 г. става неизмеримо по-лошо - ще има много пенсионери и малко млади хора. Пирамидата на обществото на практика се обръща изцяло и това е при равни други условия, ако няма нови емиграционни вълни, ако няма някакви шокови сътресения.
Няма смислен аргумент да кажем, че сме против вдигането на възрастта, иначе системата може да се разруши. И Германия така прави - казва до 2035 г. отсега какво ще прави, и започва примерно от 2017-а да вдига възрастта, а не от днес.
- Нарекохте подписаното с правителството и работодателите споразумение по пенсионната реформа "възможния добър компромис". Няма ли пак хората да се натоварят?
- Консултативният съвет на КНСБ и КТ "Подкрепа" с участието на всички наши членове - федерации, синдикати, съюзи, се събра след подписването на споразумението и обсъди постигнатото. Оценката ни е, че в настоящата ситуация правата на категорийните работници, които са специфична група от хора, работещи при тежки условия, са защитени изцяло, като наред с това по отношение на някои от общите правила и постановки са направени компромиси. Компромиси, за които всички си давахме сметка, че ще се наложи да бъдат направени, за да се стигне до споразумение. Когато се водят преговори, всяка страна е наясно, че има неща, по които не може да отстъпи, и други, по които са възможни отстъпки.
Във връзка с промени в пенсионното осигуряване в цяла Европа вървят процеси, които не могат да бъдат възпрени дълго време и България не прави изключение. КНСБ организира първия протест срещу кабинета "Борисов" точно заради заплахата категорийните работници от 1 януари да загубят права, да се вдигне веднага и наведнъж с три години възрастта за пенсия. Ако беше влязъл в сила проектозаконът, който след протеста бе изтеглен, отпадаше т.нар. преходен период, в който те могат да се пенсионират по тези специфични условия. Сега мъжете в първа категория се пенсионират на 52 г., жените - на 47. За втора категория е с по пет години повече. Има и една специфична категория, в която хората се пенсионират 45-годишни, след като са работили поне 10 г. в подземен добив, и то в силикозоопасни условия. Заплахата за всички тях беше извън направеното от управляващите предложение за увеличение на стажа за т.нар. трета, общата категория, с три години с по 6 месеца на година до достигане през 2013 г. на 37 г. за жените и 40 г. - за мъжете.
Увеличението на стажа се отразява за голяма част от хората и на възрастта, при която ще изпълнят тези условия. А при т.нар. категорийни работници заплахата бе вдигането на възрастта изведнъж. И най-важното - без дори да е ясно кой щеше да плаща ранната им пенсия, защото в законодателството в момента има празнота по въпроса. Тя беше запълнена със споразумението, но не докрай, и затова казваме, че този вариант на решение е компромисен, той не е дългосрочен.
Най-големият проблем за нас беше да се намерят балансираните решения на входа и на изхода на системата, за да има смисъл да правиш реформи в нея, а не само да товариш човека с нов стаж и възраст. Важно е, че на входа ще се увеличи вноската, че от 2017 г. всяка година стаж от 1,1 става 1,2 във формулата, по която ще се пресмята пенсията на всеки - това влияе на размера на всяка пенсия. От 2017-а се вдига с 2% вноската за универсалния фонд, т.е. има стимул за младите хора, че допълнителната им пенсия ще е по-голяма. Това е мотивация хората да плащат вноските върху реални доходи.
Пресметнахме, че от 2017 г. солидарният фонд става стабилен, няма да има дефицит, няма да е с "дупка" от 2 млрд. лв., както е сега. Няма да има дефицит обаче, ако не се правят глупости междувременно. Затова търсим парламентарна подкрепа, за да не правят политиците никакви глупости. Не е маловажно, че е заложено достигане на 65% коефициент на заместване през 2025 г. от личния доход на всеки, а не от средния, това мотивира. Важно е да има връзка между приноса и правата, която проличава в размера на пенсията. Идеята е хората да разберат, че колкото повече внасят, повече ще получават.
Най-важното нещо, което се постига, е връщането на доверието в системата. Ако това е цената, и работодателите, и държавата, и ние, и политиците трябва да я преглътнем. И да кажем: в следващите 15 г. няма да правим никакви други стъпки. Това ще правим, за да можем да върнем доверието в системата и хората да знаят, че пенсионната система е устойчива, стабилна и се развива - както солидарният, така и вторият стълб, който дава допълнителна мотивация на младите, така и третият, за който сме говорили, че ще има допълнителни данъчни стимули - още от 2001-а се предвиждат стимули за доброволна пенсия.
- Щом на категорийните работници се запазват условията за пенсиониране до 2014 г., ако се пенсионират през 2011 г., каква пенсия получават?
- Изцяло тази, която човек си е "изработил" - пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразена със стажа на човека и дохода, върху който е осигуряван. Все едно, че не е ранна пенсия.
- А какво става с прословутите пари от личната партида в частния фонд?
- Това, което и досега, от 2000-а насам, ставаше - има във фондовете едни пари, по индивидуални партиди, но не се плащат пенсии. Когато работник, който има партида във фонда У, се пенсионира в годината Х, примерно в 2006 г., НОИ изчислява по общите правила и плаща личната му пенсия. Каквото има и колкото и да е натрупано в личната партида на същия човек до 2006 г. във фонда У, се превежда в НОИ. Тази партида се закрива и този човек вече не е член на фонда. Това беше до момента според закона. Само че за всичките човеци, които са се пенсионирали от 2000 г. досега, фондовете са превели малко над 90 млн. лв. във фонд "Пенсии" на НОИ, а за изплащане на пенсиите им са изразходвани повече от 300 млн. лв. Фондовете не носят отговорност за това какво си заработил. Там е важно какво имаш в сметката. Ама ти може да си бил шест месеца в болнични или 2 г. в майчинство, тогава естествено няма вноски във фондовете. Но за същото време права в солидарната система се трупат. Затова идеята беше да изправим грешката сега, докато е време - тези средства да ги направим един солидарен фонд, да ги отделим в НОИ и да ги управляваме консервативно така, че да могат да гарантират ранните пенсии на хората. Сега веднага 100 млн. лв. за всички категорийни работници, които в следващите 4 г. ще се пенсионират, се прехвърлят в НОИ и оттам им се осигурява горе-долу една трета от пенсията, другите две трети отново ще се осигуряват от солидарната система.
- Имат ли основание критиките на лидера на ДСБ Иван Костов към социалния министър? Той дори поиска оставката му. Ролята на Тотю Младенов в преговорите, поне за пред публиката, като че ли беше да призовава синдикатите да успокоят страстите и да им забрани да протестират.
- Никой не ни е забранявал протести. Щом КНСБ направи първия протест срещу кабинета по пенсионната реформа, очевидно не са успели да ни забранят. Няма основания да се иска оставката на министър Младенов. Това, което най-накрая успяхме да сглобим и с негова помощ, е да има дългосрочна реформа над хоризонта, който Костов беше направил - той беше направил 10-годишен хоризонт и той свърши неособено успешно и не без негово участие. А другият хоризонт, който сега се чертае, е за следващите 15-20 г.
- Какво следва след споразумението?
- В края на споразумението има текст, че ще се търси максимален обществено-политически консенсус за реализацията му. Ще се опитаме да привлечем политиците - и управляващите, и опозицията, да подкрепят, ако не всичко, то поне ключовите положения в споразумението, в проекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, както и съпътстващите го закони - НК за криминализиране на неплащането на осигуровки, и бюджета на ДОО. КНСБ и "Подкрепа" ще направим срещи с всички парламентарни групи, за да обясним на депутатите защо това е важно и да искаме тяхната подкрепа. Така се надяваме да се възстанови доверието в системата.
Ако няма гаранции, ние сме в стачна готовност. Това също го решихме с колегите от "Подкрепа" на Консултативния съвет. Ще бъдем в такава готовност, докато не видим текстовете да излязат от НС във вида, в който са в споразумението. Под споразумението стои подписът на премиера Борисов. Той заяви, че гарантира поне за ГЕРБ и за хората, които го подкрепят в парламента, че ще правят това, което е написано в споразумението.