Операция "Кутия за обувки"

Операцията "Шу-бокс", или преведено "Кутия за обувки", е в сила от началото на декември в Брюксел. Така е всяка година от 1999 г. насам. Поводът е Коледа, а целта е да не остане нито един бездомник без свой подарък за християнския празник в европейската столица. В кампанията участват няколко неправителствени организации с идеална цел, а приходите им са само от дарения. Няма помпозност в акцията, единственото, което се преследва, е цифрата на събраните "шу-бокс", която прогресивно нараства и от година на година става все по-голяма. До момента по линия на тази "операция", както самите организатори я наричат, има събрани около 10 000 кутии в навечерието на Коледа през миналата година. Специален сайт на организацията подпомага всеки със съвети и указания как и какво да сложи в своята празна кутия за обувки. Доброволците трябва да намерят една средноголяма кутия за обувки, в която да поставят между 7 и 9 хранителни дълготрайни продукта, които до Коледа ще бъдат персонално раздадени както на бродещите по улиците стотици хора без покрив над главата, така и на бездомни малолетни, които са настанени в специализирани заведения и чакат да намерят своето приемно семейство. Кутиите за обувки са опаковани с цветна хартия, досущ като истински коледни подаръци, а единственият "бонус" за анонимния спонсор е да напише своята коледна картичка, която да постави вътре в кутията, адресирана към неизвестния бездомник, който я получи.
Статистиката за "операцията" е повече от оптимистична. Ако през 2006 година са събрани едва 2805 кутии, то четири години по-късно цифрата на "шу-бокс"-овете нараства четири пъти. Тази година към инициативата се присъединяват и европейските училища в Брюксел, приканени са и чиновниците от европейските институции. Всеки има възможност да дари своята кутия за обувки.

Идеята идва от "Самаряните" в Брюксел

Това е неправителствена организация, създадена през 1994 година от Клод Ван дер Елст. Първоначалният замисъл е да се направи система за седмично разпределение на супа и сандвичи за бездомни и за хора в неравностойно положение в Брюксел. Основното действие и до днес се развива по пешеходната линия-коридор, свързващ станция на метрото с Централна гара в белгийската столица. Събитието е в самия център на града. Там по принцип спят много бездомни заради доброто отопление. Всеки вторник, в 19,30 часа започва раздаването на топла супа и сандвичи за най-отхвърлената социална прослойка. Освен храна "Самаряните", като организация, предлагат одеяла и спални чували за онези, които нямат дом и са принудени да спят на улицата. Постъпленията са от дарители, а супата се носи от ресторант доставчик, организиран от друга благотворителна организация. Сандвичите се правят безплатно от доброволци на "Самаряните", които не получават пари за труда и времето, което са отделили. Организаторите са доволни, че предлагат много качествена храна на социалнослабите, а най-голямата им гордост е, че успяват да организират по Нова година и празнична трапеза с безалкохолни напитки и подаръци за брюкселци, откъдето също идват приходи. По традиция на същата тази пешеходна метролиния до Централна гара идват над 350 души в това число и деца, за да подпомогнат благотворителната акция.

Бездомен в Брюксел

Ако попитате средностатистически белгиец от столицата Брюксел откъде идва огромният брой бездомни, които се набиват на очи още с първата разходка из града, той бързо ще отговори, че става дума най-вече за емигранти. Но след известно време наблюдателните ще констатират, че става дума за разнородни хора, между които белгийски младежи, говорещи фламандски или френски, а също така нелегално пребиваващи, неуспели да намерят работа, има и хора с видими психически отклонения. Горе-долу такава е и картината в България, но без емигрантския елемент. Онези, които са местни жители, са изпаднали изобщо извън всякаква социална стълбица. Причините се оказват много индивидуални - алкохолизъм, загуба на имущество и какво ли още не. Преди година по белгийска телевизия обявиха, че недобросъвестни родители с алкохолни проблеми имат навика да изхвърлят децата си на улицата след навършване на определена възраст, около 16 години. Тези деца стават трайно бездомни, защото остават както без подслон, така и без образование. В Брюксел всеки бездомен се оказва "свързан" с поне едно непородисто куче, което му служи не само като пазач в нощите навън, но и получава допълнителни средства за неговото отглеждане. В някакъв смисъл Брюксел е отрупан с бездомни хора, бездомни спят около евроинституциите, в двора на "градината" на Европарламента, на входа дори на европейскта книжарница на спирка "Шуман", където се намират всички централни сгради на Европейската комисия. По последни данни в Белгия има около 17 хиляди хора без подслон, като само в Брюксел те са около 2000 регистрирани. Без лятото, казват хора от неправителствените организации, е по-лесно, защото е топло, но през зимата обществото се шокира при поредния случай на починал от студ бездомен човек. По тази причина има немалко организации, които не само се опитват да намерят бъдеще за тези хора, но и търсят решение за увеличаващия се брой хора без покрив. Затова за миналата година организации биха тревога, че има осигурени 400 легла за бездомните в Брюксел, а 400 със сигурност не достигат.

Бедността е и европейски проблем

Когато се говори за бедност, винаги поглеждаме с утеха към някой друг континент, само не и към Европа, като че ли този бич не съществува в нашата сравнително хармонична среда. Малко срамно е, но и на Стария континент има бедност. В Белгия, която се води за държава, която ще успее да се справи в кризата, рискът от обедняване достига до 14,6 на сто за 2010 година, сочат данни на Главната дирекция по статистика и икономическа информация. Тези разчети са направени на база съпоставяне на доходи и условия на живот. През 2010 година са отчетени тенденции, тръгнали още от 2009 година. Тогава е очертана линията на бедност за Белгия. За бедни се приемат хора с доход под 973 евро на човек и 2044 евро месечно на домакинство от двама родители с две деца. Равнището на бедност във френскоговоряща Валония е 17,7% , а в по-добре развиващата се в икономически план Фландрия - 10,4%. Жените са по-засегнати от бедността в Белгия- 15,2 процента, а при мъжете - 13,9%. Други цифри показват, че самотните родители с непълнолетни деца са може би най-уязвимата част от обществото. Бедни при тях са 35,3 процента, при хората над 65-годишна възраст бедни са 19,4 процента, а при младежите с този порок се борят 18,5 процента. 
При съставянето на новото белгийско правителство министър-председателят и лидер на социалстите в Белгия Елио ди Рупо не се отказа от идеята да продължи битката с бедността в държавата. Въпреки факта, че и Белгия е в криза, има доста голям за страната дефицит. В условия на криза Ди Рупо отбеляза, че от спешна помощ се нуждаят около 380 000 белгийци, за които трябва да се положат специални грижи, за да не изпаднат напълно в социалната стълбица, и обяви, че разчита и на подкрепата на обществото. Не стана ясно някой да е против това предложение, както срещу това да се похарчат пари, за да няма толкова социалнослаби.
Но явно в Белгия правителството няма да е само, докато има десетки организации, подпомагащи доброволно битката с бедността във всичките й форми - от бездомните, безработните, изоставените деца и възрастните хора, за които няма кой да се погрижи, ако обществото ги отхвърли от себе си.
Една подобна инициатива е Операцията "Шу-бокс" - нещо човеколюбиво и красиво, което идва да стопли най-самотните хора в света. Онези, които нямат нищо и са загубили всичко.