Обновлението прави силата
Френските социалисти реабилитират имиджа си с първични избори
/ брой: 281
Днес в Париж царят не е гол, просто императорът е без дрехи. Извън кръга на шегата или евфемистичния поглед на американската дипломация, подарен на света от "Уикилийкс", определението за Никола Саркози има и друг прочит. Стачки, скандали, стагнация, срив в доверието към президента - това са симптомите на цялостното оголване на френския лидер. За новата премяна погледите са вперени с надежда към 2012 г., когато ще се проведат президентските избори в страната. Очевидно ситуацията във Франция преполага промяна, а желанието обхваща страната надлъж и нашир.
В смяната на правилата на играта се вкопчиха френските социалисти с надежда да реабилитират имиджа си на движеща социална сила. "За да променим Франция с вас, се променя и СП", дава обет френската социалистическа партия в кампанията за "Обновлението". В нея се залага на четирите "кита" на съживяването - първични избори, възраждане, равенство и многообразие. "Време е да обърнем нова страница в лявото - солидарно и обединено", се пее в новия химн на партията. С други думи - има го и духа на традиционните френски ценности, и афоризма, че всичко ново е добре забравеното старо.
Социалистическата партия във Франция обаче не може да забрави кошмара от няколко поредни изборни поражения. След три провала на изборите през 1995 г., 2002 г. и 2007 г., социалистите, решиха, че са открили в американския модел на първичните избори средството да изберат най-добрия кандидат за реализация на надежди и плановете си, но и начина за широко приобщаване на "хората вляво", извън партийните пристрастия. Бащата на обновлението и тази "машина за кандидат-президенти", както я нарекоха медиите във Франция, е Оливие Феран, директор на мозъчния тръст "Тера нова", успял да се наложи в СП, тъй като не подкрепя нито едно от теченията в партията. На хартия всичко изглежда идеално. В действителност - това заплашва да се превърне в капан.
Както в. "Монд" отбеляза, първичните избори са истинска надпревара между кандидати и проекти, с всички рискове, които произтичат от това. Същевременно те притежават и динамиката, която може да се отприщи, за да има достойна кандидатура срещу десницата. Но вотът може да е просто опаковка на избора, определен от ръководството на партията и/или проучванията на общественото мнение. Според Оливие Феран първичните избори са термометър, който показва политическата температура, както на президентските избори. По думите му вотът на французите ще е същият като през 2012 г. Освен това предварителните избори ще дадат предимство и електорална динамика на гласувания кандидат, тъй като има разлика дали избират 3-5 млн. французи или няколко хиляди поддръжници.
И все пак, вървейки по новия път, френската социалистическа партия е в смут. Досега никоя друга политическа сила в левия спектър не е заявила желание за участие, с което вотът рискува да се превърне в първични избори само на социалистите (за момента претендентите са Франсоа Оланд - бивш първи секретар на СП; Арно Монтбур - национален секретар по въпросите за обновяването; Сеголен Роаял - кандидат-президент през 2007 г.; и Манюел Валс - кмет на префектура Еври). Това е показателно и за обхвата на раздробяването на левицата, макар целта да е обединението още преди първия тур през 2012 г. Проблем има и с кандидатурите, заявени досега. Когато звездата от Поату-Шарант Сеголен Роаял преди дни обяви участието си, от много страни се чуха обвинения, че е избрала неподходящ момент. Но въпросът за определяне на правилното темпо стои пред вота като цяло, тъй като мнозина съзират излишно форсиране на "подбора" и изказват опасения, че времето ще убие набраната инерция.
След като поредната порция разкрития на "Уикилийкс" изясниха, че за американски дипломати Сеголен е кандидат "с традиционно леви предубеждения, ако не и предразсъдъци", а според самия Строс-Кан през 2006 г. популярността й била "колективна халюцинация", Роаял наля още масло в огъня. В свое интервю тя сподели, че Доминик Строс-Кан би станал "най-добрият правителствен ръководител, който Франция може да има". Ако стилът на Сеголен е "да изненадва противника" седемнадесет месеца преди президентските избори през 2012 г., други двама (предполагаеми засега) кандидати - първият секретар Мартин Обри, както и директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Доминик Строс-Кан - се ползват с благоволението на общественото мнение, но поради лични или уставни причини се колебаят, лавират и опитват да спечелят време. Вероятно по-рано от предвиденото те ще бъдат принудени да разкрият стратегията си, след съглашението помежду си. Шефът на МВФ, известен още с прякора си ДСК, е явния фаворит от сондажите. Според изследване на института Ifop от края на ноември Строс-Кан е с най-големи шансове за президент. Той би спечелил първия тур с 29% от гласовете при 27% за Никола Саркози, а на втория резултатът би изглеждал така: 59% за ДСК срещу 41% за Саркози. Според допитването на първи тур след Саркози биха се наредили Мартин Обри (22%), Франсоа Оланд (18%) или Сеголен Роаял (18%). Още в края на август от друг сондаж, извършен от института TNS-Sofres, пролича, че Строс-Кан би победил Никола Саркози, и то със същия резултат - 59% срещу 41 на сто.
Въпреки нетолкова благосклонните проучвания, много кандидати са решени да влязат в надпреварата. Като се започне със Сеголен Роял, която "не се е отказала от нищо" след неуспеха си през 2007 г., и Франсоа Оланд, който се "подготвя" методично. Всичко дотук обаче е показателно за слабостите на СП. От незарасналите белези през последните години, през неясното комбиниране на икономически идеи, спорния проект за "истинско равенство", до добитата с мъка победата на Мартин Обри на конгреса в Реймс през 2008 г., благодарение на чудноватия съюз със Строс-Кан и Лоран Фабиус, но и с лявото крило на Беноа Амон.
Както подчерта в анализа си в. "Монд", основната опозиционна партия изглежда неспособна да се възползва от острия социален конфликт, който раздира Франция, и слабостта на президента и неговото правителство. И макар СП да твърди, че има време - всъщност социалистите грешат. Отлагането на истинската алтернатива ще означава изоставане.
*Кой има право да гласува? Нововъведението е, че не само партийните активисти, а всички френски граждани, готови да платят 1 евро, могат да участват в гласуването.
*Кои кандидати могат да участват? Всяка политическа фигура в лявото пространство, изпълнила предварително определени критерии, сред които са събирането на подписи от кметове, депутати, председатели на партии и др.
*Кога ще се гласува? В периода между средата на октомври и средата на ноември 2011 г. До юни догодина ще се подават кандидатурите и ще се състои т.нар. отсяване на кандидатите. През септември и октомври 2011 г. ще се проведе официалната кампания, в която всички кандидати ще участват в дебати.
*Неизвестните във вота: Гласуването отворено за всички е и малко обезсърчително. Първичните избори може да се окажат удобен инструмент за отстраняването на кандидати, които са трън в очите (например по-левите недолюбват "центриста" ДСК). Интересът към провеждането на предварителния вот има още един недостатък - голяма част от французите, заинтересовани от гласуването, не са социалисти (само 46% от симпатизантите на СП сред 31 на сто от французите, които имат интерес към първичните избори), а над една четвърт (27%) дори нямат леви убеждения. Според социолози 10% от десните избиратели, 6% от привържениците на центристкото Демократично движение и 11% от хората без партийни пристрастия ще са достатъчни, за да "замърсят" изборът на кандидат на първичните избори.
Според изследване на BVA от 2 декември между 3 и 5 милиона французи са готови да гласуват на първичните избори. 31% проявяват интерес към предварителното гласуване, а един от всеки 5 (18%) "със сигурност" ще участва във вота. Статистически погледнато, ако само половината от сигурните, че ще гласуват го направят през 2011 г., това ще е впечатляващ успех и свидетелство за сериозно желание за участие. Другата изненада от анкетата е, че "пактът" Обри-Строс-Кан, който дразни и заявените, и потенциалните кандидати в първичните избори, се харесва не само от страна на потенциалните избиратели (52% срещу 45%), но и от привържениците на социалистите (58% срещу 40%). Мнозинството от левите активисти (72%) приветстват календара на първичните избори.