Памет
Незабравим антифашист и интернационалист
Навършват се 78 години от гибелта на Станке Димитров - Марек
/ брой: 165
Иван БРАТИНОВ
На 26 август се навършват 78 години от гибелта на Стефан Димитров (Станке Димитров - Марек) - талантлив ученик на Димитър Благоев и Георги Кирков, близък съратник на Георги Димитров и Васил Коларов, изявен организатор и ръководител на БКП, виден приятел на Съветския съюз, последователен интернационалист.
Роден е в Дупница в многодетно семейство. Той е деветото дете. Дали му името Стефан. От родените преди него шест са починали. "За да остане жив", нарекли го Станке, такова било поверието в този край.
Станке Димитров се учи отлично и след завършване на средното образование постъпва в кюстендилското педагогическо училище. Обладан от революционните традиции на дядо си и баща си, възприема социалистическата идея и създава марксически кръжок. Противодейства на реакционните учители и провежда социалистическа пропаганда, заради което е изключен от училището.
От 1904 до 1906 г., останал извън училището, Станке Димитров разгръща активна политическа дейност в полза на социалдемократическите организации. В печатницата на брат си Иван печата позиви, апели, възвания и други нелегални материали, организира туристически прояви, участва в просветното работническо дружество "Класово съзнание", провежда вечеринки и увеселения с декламации, песни, томболи, участва в работническата театрална трупа.
През юни 1906 г. участва в организираната от тесните социалисти миньорска стачка в Перник, където се среща с Георги Димитров, който го приема за свой съратник. От есента на 1914 г. Станке е привлечен в София на активна синдикална работа и през следващите години организира успешни работнически стачки, демонстрации, митинги в защита правата и интересите на работниците и против войната.
През 1918 г. е изпратен на фронта. Там създава революционни войнишки комитети и с въстаналите войници през септември провъзгласяват Радомирската република. Обгорял в пожара на бунта, революционният подем завихря Станке в паметни събития: 1919 г. създаване на Дупнишката комуна, избран е от родната Дупница за народен представител; противодействие на превратаджиите от 9 юни 1923 г.; организатор и ръководител на Септемврийското въстание в Рило-Пиринския край; от ноември 1923 г. е секретар на ЦК на БКП и развива широка дейност за възстановяването на пртийните и комсомолските организации, масовизиране на работническото движение, организиране и провеждане на Витошката конференция, болшевизирането на партията.
За да избегне арест, затвор и смъртна присъда, през януари 1925 г. Станке Димитров оставя съпругата си и невръстната си дъщеря в Кюстендил и емигрира в СССР, където в продължение на 10 години активно работи в Коминтерна. Тук създва семейство с полската политемигрантка Регина Кашер.
През септември 1935 г. Станке Димитров се завръща в България и отново оглавява ЦК на БКП в изпълнение поръките на Коминтерна за организирането на единен анифашистки фронт, за обединяване на поколенията кмунисти, за решителна борба против фашизма. Застрашен от арест, емигрира отново в СССР, където продължава активна дейност в Коминтерна. Особено плодотворна, динамична, изпълнена с напрежение е дейността на Станке Димитров в перида 1941-1944г. - участие в отбраната на Москва, организиране на политемигрантите в Съветския съюз за противодействие на хитлеристките нашественици и създаване на въоръжена съпротива в тила на завоевателите.
През лятото на 1944 г., в изпълнение на решение на задграничното бюро на БКП Станке Димитров преминава ускорен курс за работа в нелегални условия. Задачата е завръщане в България и оглавяване на решителния щурм за смъкване на фашистката диктатура и установяване на народно-демократична власт.
На 24 август 1944 г. Георги Димитров приема групата от шест българи политемигранти начело със Станке Димитров на среща и инструктаж преди заминаването им за България.
На 26 август сутринта самолетът с групата се установява на летището в гр. Брянск за презареждане с гориво. Докато това става, "парашутистите" се разхождат и възбудено споделят очакванията си за предстоящата среща с родината, с партизаните. Минути след излитането си, неуспял да набере височина, самолетът се забива във върхарите на близката гора и избухва в пламъци. Загиват Станке Димитров - Марек и другарите му Васил Димитров, Михаил Георгиев, Георги Глухчев, Атанас Алтъпармаков, Иван Цвисневски. В тяхна чест на лобното им място е издигнат паметник-обелиск.
След народната победа признателните съграждани на Станке Димитров назовават родния му град на негово име. Той е патрон и на много пионерски отряди и дружини, комсомолски дружества и организации, учебни заведения и предприятия.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.