Написано на кирилица, пресътворено на кирилица

"Българска поезия от ХХ век" е книгата, която отново представя не само художественото майсторство на черногорския поет Веселин Ракчевич в областта на поетичния превод, но и неговите обширни познания за съвременната българска поезия. Няколко предишни антологиии и  редица внушителни подборки в списания и вестници показват, че той е превърнал преводаческата дейност в съществена част от личното си творчество. Неуморен и безкористен в това дело, той разчита на спонсорската подкрепа на културната общественост в родината си. И я получава, надявайки се че поне в разгласата на книгата ще има съдействието на нашето дипломатическо представителство в Подгорица. Миналото крепи черногореца, той не се отрича от своята история, от своята славянска кръв.  Нито от царицата българка Косара, нито от старото  следосвобожденско българско посолство в Цетине, чиято сграда е съхранена  с непреходното значение на неизчезващ символ. 
В антологията са представени поети от всички съвременни поколения. Тук са Любомир Левчев и Евтим Евтимов, Георги Константинов и Паруш Парушев, Христо Фотев и Романьола Мирославова, Петър Анастасов и Андрей Андреев... И пишещият тези редове, в писмо до когото Веселин Ракчевич споделя, че е избрал кирилската писменост за изданието - азбука на класическата черногорска книжовност. Подборът на  автори и  произведения е направен  с вещина, а преводите се отличават с предпочитания към запазването на  идейно-тематичната същност на отделната творба. Тук Веселин Ракчевич несъмнено е разчитал и на редакторските съвети на друг голям познавач и радетел на славянската цивилизация - Перивое Попович, автор на предговора към изданието.
Веселин Ракчевич  e поет, драматург, преводач, журналист, публицист, философ и общественик, роден през 1946 г. в Подгорица. Само на стотина метра от скромната му къщица на ул. "Никша од Ровине" се въздига  паметник  на  осемнадесет герои-антифашисти  от рода Ракчевич, участници  в партизанската антифашистка война на Югославия през Втората световна война. Нашият преводач е бил театрален актьор, художник, редактор на изданията на Националната библиотека. Организатор е на Славянско общество, създадено с цел за опазване и развитие на връзките на Черна гора с другите славянски народи. Споменавам тези подробности, защото има значение  личност от какъв ранг е преводачът на българска поезия в която и да е страна на света.
Писах преди години, че в Черна гора над всичко е манастирът Острог - религиозна крепост на тия сърби, които открай време се наричат черногорци  заради необикновената природа на своята обетована земя. В жестоки и неравни сражения черногорците са  защитавали кръст, олтар, дух. Съдбата е повелила и днес те да бранят своя Острог, въздигнат не само на труднодостъпна канара, но и в сърцевината на юначния народ. А черногорската поезия е ореол около Острог, тя  озарява с тънко сияние  и планините, и морето, свети в очите на днешните черногорци, и на странника му се струва, че у всекиго се е преродил и се преражда  Петър Негош -  легендарният воин, незабравимият поет, непреходен водител черногорски  и  неуморен будител славянски.
По неговите пътища върви и Веселин Ракчевич. Нека читателят да знае, че той сътвори антологията "Български поети от ХХ век", когато преодоляваше болезнено страдание и  сякаш съприкосновението с нашата поезия му подейства целително...




Никола Инджов


Веселин Ракчевич е роден през 1946 г. в Подгорица. Член на българското сдружение "Демократична мрежа". Автор е на книгите "Балади за слънцето", "Опасни сънища", "Разискрени огнища", "Митингаши", "Полунощ на изток". Участва в подготвянето на антологични книги с поезия в родината си и в чужбина. Преводач на българска поезия (Евтим Евтимов, Дора Габе, Никола Инджов, Георги Константинов, Галина Ганова и др.). У нас е издадена книгата му "Полунощ на изток" (2006) в превод на Романьола Мирославова. Произведенията му са преведени на много европейски езици.