Над нещата

За гафовете, които президентът Плевнелиев направи през мандата си, може да напишем томове комични произведения. Едва ли много хора биха оспорили това, че е една от най-осмиваните политически фигури в последните 26 години. Когато говорим за него, в главите ни изниква всичко друго, но не и определението "обединител", какъвто трябваше да бъде. Но минало. Гледаме напред.
Едно не може да му се отрече, че и той гледа в бъдещето. Добър началник е. Толкова добър, че ще направи всичко възможно, преди да освободи "Дондуков 2" от присъствието си, да намърда подчинените си на хубави позиции. Постове трябва да се намерят на всички. Сега се опитва да набута каквото може в дипломатически кресла. Нищо, че по Закона за дипломатическата служба партийно-политическите назначения не трябва да надхвърлят 20%. Това намерение на "обединител номер 1" тече от месеци. Знае се. Партии декларации писаха. Пресконференции се даваха. Закони се четоха. Ама на кого му пука? Имаме и някакъв външен министър. Даниел Митов предпочита да мълчи. Че за какво да си хаби приказките? Само да се напряга допълнително. След три дни ще сме забравили кой къде е назначен и всичко ще си върви "в русло". Няма нужда от излишни реакции. Продължаваме да слагаме случайни хора на високи постове и после олеле. Външната ни политика отдавна не е това, което трябва да бъде - да тръгва от националния интерес.
Политиците ни са доказали, че са над хората. Повечето живеят в някаква паралелна държава. Напоследък обаче и доста нагло газят законите, на които трябва да се подчиняват чинно. Няма такива работи у нашата държавица. Рибата се вмирисва откъм главата. Да не се учудваме защо надолу по етажите властва беззаконието, когато собственият ти президент нарушава правилата, а пък министрите са над тези неща.