На ти врагче, бомбичка!
За кръстоносния поход на САЩ срещу джихадистите
/ брой: 249
Мисля, не - убеден съм, драги читатели, че всички сте гледали - по телевизионните новини - как от внушаващи страх с могъществото си американски самолетоносачи (струващи милиарди) излитат като оси реактивни самолети (струващи много, много милиони долари), управлявани от висококвалифицирани пилоти (получаващи десетки хиляди долара заплата). Цялата тази всекидневна страхотия в последно време е обявявана като акция на Чичо Сам (и уж съюзници) срещу "Ислямска държава" (ИД). Преди дни Пентагонът изплю камъчето: всеки ден Щатите харчат 7.5 милиона долара за въпросната военна акция.
Резултатите? Понякога се съобщава за четирима убити, понякога за десетина ликвидирани противници, а веднъж стана въпрос дори за 1 (един!) враг, който уж бил високопоставено лице в ИД. Ами ако трябва да се унищожи една рода от 150-200 души, или пък, недай Боже, полк? Това ще струва на великите Щати милиарди и ще отнеме бая години.
Така беше и преди пет десетилетия във Виетнам - безброй удари на американската авиация, опожарени селища и обезлесени със специалния токсичен дефолиант "Ориндж ейджънт" джунгли, в чиято пръст отровата се крие и до наши дни. И какъв беше крайният резултат - от половин в началото целият Виетнам в края на войната стана комунистически. И най-парадоксалното: азиатската страна завърши дългогодишната битка с прираст на населението. Авиационната стратегия, в която толкова е влюбен официален Вашингтон, даде същите плачевни резултати в Афганистан и Ирак, както и в сегашната бръмчаща и фучаща атака срещу ИД. Очевидно нито един военен в Пентагона или експерт в Белия дом не си е дал труда да научи сентенцията на един прославен и отдавна живял руски маршал, че една територия може да се смята за победена и завзета едва когато "на нея стъпи солдатският ботуш".
Ботуш, ботуш, ама ходенето по вражеска територия е занимание опасно и далеч по-добре е да си летиш в облаците и да хвърляш отгоре тонове желязо и взрив. Все нещо ще улучиш... Пиша тези редове и си спомням за една детска песничка (или игричка) наричана "На ти врагче, бомбичка!" Но дали всичко е толкова наивно и просто?
Всеки път, когато Пентагонът пуска в движение бойната си машинария, военнопромишленият комплекс на САЩ започва да върти милиарди долари печалба - досещате се за чия сметка. Тук е мястото да припомним, че икономическата криза в Щатите, започнала в края на трийсетте години на миналия век с небезизвестната Велика депресия, свършва едва в годините на Втората световна война. Така че когато говорим за ята бойни самолети, които "ликвидират" шепа фанатици, трябва да помним, че зад очевидните факти има втори, та и трети план.
Като стана дума за трети план, ще ми се да отбележа целите, които САЩ обстрелват (най-вече на територията на Сирия и то без санкция на ООН или съгласието на правителството в Дамаск). Става дума за мирни градове, за промишлени обекти и рафинерии, които, ей Богу (както обича да казва наш мастит юрист, фен на футбола), нямат нищо общо нито с въпросния джихад, нито с джихадистите. Просто на просто систематически се руши територията на държава - в случая Сирия, обявена за "голям враг" на Вашингтон и сие.
Несъмнено времето ще докаже цялата безсмисленост и жестока пресметливост на поредната шумно рекламирана военна авантюра на САЩ.