Митовете за бюджетните икономии

Пол Кругман

Ню Йорк таймс

Когато бях млад и наивен, вярвах, че важните хора заемат позиции въз основа на внимателно преценяване на възможностите. Сега съм по-опитен. Много от онова, на което "сериозните хора" вярват, почива на предубеждения, а не на анализ. И тези предубеждения са обект на прищевки и мода.
През последните няколко месеца моя милост и останалите наблюдаваме с удивление и ужас появата на консенсус в политическите кръгове в полза на незабавни бюджетни икономии. Тоест по някакъв начин се утвърди като общоприета истина, че сега е времето да се орежат разходите въпреки факта, че големите световни икономики остават в дълбока рецесия.
Тази общоприета истина не се базира нито на доказателства, нито на внимателен анализ. Вместо това почива на нещо, което благосклонно можем да определим като чиста спекулация, а по-малко благосклонно да наречем част от въображението на политическия елит - по-конкретно на вярването за съществуването на някакви анонимни притежатели на държавни облигации и на феята на доверието.
Притежателите на облигации са инвеститори, които могат да дръпнат шалтера на правителства, смятани от тях за неспособни или нежелаещи да плащат дълговете си. Няма спор по въпроса, че държавите може да преживяват кризи на доверието (справка Гърция). Но защитниците на икономиите твърдят, че, първо, притежателите на облигации се готвят да атакуват Америка и, второ, харченето на повече пари за стимулиране на икономиката ще ги подтикне да го направят.
Какво основание имаме да смятаме, че каквото и да било от всичко това е вярно? Да, Америка има дългосрочни бюджетни проблеми, но онова, което правим за стимулирането през следващите няколко години, няма почти никаква връзка със способността ни да се справим с тези дългосрочни проблеми. Както Дъглас Елмъндорф, директор на бюджетното бюро на Конгреса, се изрази неотдавна: "Не същестува вътрешно противоречие между предоставянето на допълнителен финансов стимул днес, когато безработицата е висока и много предприятия и офиси не работят в пълен капацитет и прилагането на фискални ограничения след няколко години, когато производството и заетостта вероятно ще се доближат до пълния си потенциал."
Въпреки това мине не мине месец и ни убеждават, че притежателите на облигации са дошли и трябва да въведем икономии веднага, ама веднага, за да ги умилостивим. Преди три месеца леко помръдване нагоре на дългосрочния лихвен процент беше посрещнато почти с истерия: "Страх от дългове изпрати лихвите нагоре", гласеше заглавието на вестник "Уолстрийт джърнъл", макар да нямаше никакви конкретни причини за подобни страхове, а Алън Грийнспан определи увеличението като "канарче в каменовъглена мина" (някога миньорите поставяли клетки с канарчета, които са много чувствителни към метан и други отровни газове, и когато птичките спирали да пеят, било знак бързо да се евакуират).
След това дългосрочните лихвени проценти отново паднаха. Без да бягат въобще от дълговите облигации на САЩ, инвеститорите явно гледат на това като на най-сигурна гаранция за икономика в криза. И въпреки това защитниците на икономии продължават да ни уверяват, че притежателите на облигации ще атакуват всеки момент, ако не съкратим незабавно разходите.
Но не се косете: съкращавеното на разходите може да боли, но феята на доверието ще премахне болката. "Идеята, че мерките за икономии може да предизвикат стагнация, е неправилна", заяви Клод Трише, президент на Европейската централна банка, в неотдавнашно интервю. Защо? Защото "политиката за предизвикване на доверие ще подпомогне, а няма да попречи на икономическото възстановяване".
Какви са доказателствата да се смята, че свиването на бюджета е на практика мярка в обратна посока, тъй като подобрява доверието? (Между другото точно това е доктрината, поддържана от Хърбърт Хувър през 1932 г.) Е, имало е в историята случаи на съкращаване на разходите и увеличаване на данъците, последвани от икономически растеж. Но доколкото на мен ми е известно, всеки такъв пример при подробен анализ показва, че негативните отражения от свиването на разходите са били компенсирани с други фактори, които едва ли са уместни днес. Например ерата на мерки за икономии с растеж в Ирландия през 80-те години зависеше от резкия преход от търговски дефицит към търговски излишък, а това не е стратегия, която всеки може да следва по всяко време.
А настоящите примери за мерки за икономии са всичко друго, но не и окуражителни. Ирландия беше добър войник в тази криза, прилагайки неумолимо жестоки съкращения на разходите. Наградата й бе спад до равнището на депресия, като финансовите пазари продължават да я третират като страна в сериозен риск от дефолт. Други добри войници като Латвия и Естония загазиха още повече. И трите страни, ако щете вярвайте, преживяха по-големи сътресения в производството и безработицата от Исландия, която беше принудена поради мащабите на финансовата криза да приложи по-малко ортодоксална политика.
Така че следващия път, когато чуете сериозни хора да обясняват нуждата от бюджетни икономии, се опитайте да анализирате аргументите им. Почти сигурно ще откриете, че онова, което звучи като здрав реализъм, всъщност се основава на фантазия, на вярването, че невидимите притежатели на облигации ще ни накажат, ако не слушаме, и че феята на доверието ще ни награди, ако сме добри. А политиката в реалния свят - политика, която ще вгорчи живота на милиони работещи семейства - се гради именно на тази основа.