Мистичните увлечения на Михаил Булгаков

Смело може да се твърди, че името на Михаил Булгаков е познато дори на хора, които не са изкушени от четенето на класически произведения или никога не са отваряли неговия култов роман "Майстора и Маргарита". Животът на прочутия руски писател е изпълнен със слухове, а творбите му се свързват с мистика. Затова, по повод 130-годишнината от рождението на известния автор, нека си припомним едни от най-знаковите и любопитни факти от неговата биография, оставили дълбоки следи в историята на световната литература. Може би именно в тях се крие тайната на неговия забележителен (но така и не усетен приживе) успех в творчеството, съпътстван от разтърсващи лични драми и необясними случки.

Въпреки че, според официалните данни, се появява на бял свят на 15 май 1891 г., самият Булгаков през целия си съзнателен живот винаги отбелязва личния си празник на следващия ден. Възможно е да има някакво объркване в документите от гражданското, но по-вероятно е ексцентричността на писателя да се проявява дори в тълкуването на собствената рождена дата.

Семейството му е изключително интелигентно: бащата е професор в Киевската духовна академия, а майката преподава в женската гимназия. Михаил е най-голямото дете в многобройната фамилия - има четири сестри и двама братя. Всички те избират най-различни професии - от учен, отдаден на биологията, до музикант, свирещ на балалайка. Но нито един от тях няма писателски талант.

Независимо от твърденията, че проявява афинитет към словото чак в зряла възраст (малко преди да навърши 30 години), все пак съществуват доказателства, че първото си авторско произведение ("Приключенията на Светлана") Булгаков пише, когато е едва на... седем. Също така съчинява епиграми, сатирични стихотворения, фейлетони (като петокласник в гимназията впечатлява приятели и учители с "Денят на главния лекар")... Но смята за свое призвание съвсем друго поприще и 

страстно мечтае да стане доктор

С отличие завършва медицинския факултет в Киевския университет през 1916 г. и моли да го пратят във флота. Обаче, заради проблеми с бъбреците, не успява да получи одобрението на здравната комисия и започва да работи като фелдшер на село. Малко по-късно, по време на Гражданската война и революцията, става полеви хирург на фронтовата линия. Именно тогава се пристрастява към морфина, с който първоначално се опитва да облекчи алергията си към противодифтеритно лекарство. Тази зависимост е само малка част от големите пороци на писателя. Но го преследва до края на живота му. А следи от много популярния по онова време наркотик близо половин век по-късно са открити върху ръкописа на "Майстора и Маргарита".

По този роман, превърнал се в емблематичен за Булгаков, писателят работи в продължение на 12 години - от 1928-а до смъртта си. Неуморно, със завидно постоянство, отново и отново пренаписва повествованието. А персонажите, вдъхновили названието на произведението, стават част от сюжетната линия на творбата едва 24 месеца преди завършването й. За първи път я публикуват над четвърт век след кончината на великия писател - през 1966 г. Интересен детайл е, че приживе той наистина има домашен любимец, кръстен Бегемот, но, за разлика от знаковия котарак от книгата, верният приятел на автора е... куче. Смята се още, че основният прототип на Маргарита е третата съпруга на Михаил Афанасиевич - Елена Николаевна Шиловская. Обаче нито един от браковете на Булгаков не успяват да го направят биологичен баща, но той все пак осиновява детето на последната си любов.

През 1937 г., по повод вековния юбилей от трагичната гибел на Пушкин, Михаил Афанасиевич пише пиеса, посветена на великия поет. Но решава, че произведението съвсем спокойно може да мине без един персонаж, и незабавно го изключва от творбата си, тъй като смята присъствието му на сцената за 

вулгарно и безвкусно

И всъщност има предвид... самия Александър Сергеевич. А представлението се ползва с голям успех, поставят го в много от театрите и до днес.

Сред най-известните творби на именития литератор са и фантастичната повест "Кучешко сърце" (близо шест десетилетия забранявана от властите), новелата "Дяволиада", романът "Бялата гвардия", сатирата "Зойкината квартира", автобиографичната "Бележки по маншетите"... Малцина обаче са наясно, че незабравимата съветска кинокомедия "Иван Василиевич сменя професията" е заснета по един от разказите на Булгаков. Общо са екранизирани почти 20 негови произведения, като само по "Майстора и Маргарита" са създадени 9 филма в различни страни по света.

А пиесата му "Дните на Турбини" с променлив успех се играе в МХАТ близо 15 години. Постановката периодично е забранявана. Но се твърди, че самият Сталин - Булгаков нарича отношенията си с него 

приятелство със Сатаната

лично настоява спектакълът да се върне на сцената, тъй като вождът много харесва сюжета и го гледа поне десетина пъти. Дори казват, че неведнъж лично се обажда на писателя по телефона. И дълго, но много любезно, макар и да не се разкрива за какво точно, разговаря с него. Това обаче не пречи произведенията на Булгаков да се подлагат на страхотна цензура. Много от творбите му са забранявани, авторът безброй пъти е викан на разпити в КГБ, като междувременно домът на писателя периодично се претърсва. Пресата също доста последователно и обикновено крайно жестоко критикува творчеството на Михаил Афанасиевич. По собствените му думи, за десетина години в различни вестници и списания излизат цели 298 унищожителни рецензии на негови произведения и едва 3 положителни.

Начинът му на живот е неодобряван от мнозина. Негови съвременници често го описват като крайно лекомислен и импулсивен човек, склонен да задоволява и най-странните си прищявки. Без да се замисля, Михаил Афанасиевич харчи последните си пари за таксита, оставя семейни бижута и скъпоценности в заложни къщи - само за да хапне в скъп ресторант. Никак не умее да пести, даже не крие, че не само искрено не обича да икономисва, но и съвсем съзнателно не желае да го прави. Понякога действията му са необясними и крайно неадекватни - той крещи, псува,

размахва пистолет и заплашва околните

но в крайна сметка се успокоява и се държи така, все едно нищо не е станало. Проявява непреходен интерес към окултизма, опитва се да разгадае и германския мистицизъм. А някои близки приятели и почитатели на таланта му са убедени, че е масон.

Макар да има различни политически възгледи от Маяковски, поддържа искрена дружба с пролетарския трубадур. Но неведнъж подчертава, че любимият му писател е Гогол, радва се и на личното им познанство. А след смъртта на Николай Василиевич често споменава, че го сънува и дълго разговаря с него за живота и литературата. Дори на гроба на Михаил Афанасиевич е сложен голям черен камък, който преди това е бил поставен на могилата на автора на "Мъртви души". Идеята е на вдовицата на Булгаков, която е убедена, че това със сигурност би му се харесало...