Лютви Местан и политическото му бъдеще

Във връзка със свалянето на Лютви Местан от поста председател на ДПС мнозинството политически наблюдатели смятат, че той е български политик, поел недопустими ангажименти към Анкара. Ударението се поставя върху ролята на Местан като изпълнител на волята на президента Ердоган и на премиера Давутоглу - стратега на турската неоосманистка политика. Без да подлагам на кардинална промяна тази констатация, бих искал да представя по-друга гледна точка, защитена от мен преди няколко месеца във в. ДУМА, на която държа и днес.
В онзи текст между другото твърдях, че Местан като председател на ДПС е извършил (по време на правителството на Пламен Орешарски) "преврат" в традиционната политика на ДПС. "Преврат", който се конфронтира с разбиранията и идейните възгледи не само на Ахмед Доган, но и на Движението за права и свободи. На първо място, Местан направи от ДПС партия, пряко зависима от САЩ. Което не противоречи на констатацията, че той обслужва интереси и на турското държавно ръководство по модела "слуга на двама господари". За разлика от преди, когато Доган ръководеше ДПС, сега движението постави на пиедестал така наречените атлантически ценности, наред с явните си ангажименти към Анкара. Известно е същевременно, че Доган се придържа към светските принципи на кемализма и няма как да бъде солидарен с умерения ислямизъм на сегашния турски президент. Така че направеният от Местан политически завой рано или късно трябваше да бъде подложен на санкция от почетния председател.
На второ място, не е изненада, че Местан като бивш кадър на СДС

затопли видимо отношенията на ДПС с българската десница

в ущърб на доктрината, възприета от европейските либерали. В края на мандата на правителството на Орешарски влезе в сговор с Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ, член на ЕНП. По този начин ДПС се придвижи като идеологическа ориентация към умонастроение, типично например за щурмоваците на финансираната от САЩ фондация "Америка за България". Наред с всичко останало, това придвижване бе особено необходимо за задокеанските ни покровители, които през последния период неприкрито подготвят плацдарм, за да предоставят стратегическите позиции в държавата на реформаторите. И то с цената на лишаване на Бойко Борисов от премиерското му кресло.
На трето място, тази задкулисна операция би трябвало да протече без излишно изостряне, като на Борисов му наложат почетно оттегляне: с обещанието, че ще заеме поста президент на България, чиито властови пълномощия по конституция са декоративни. В този политически покер участието на ДПС би било от голямо значение. Най-вероятно на Местан се е разчитало да предаде своя партньор по пиене на кафе Б.Б., преминавайки в лагера на онези международни сили и вътрешни олигархически кръгове, които искат -

чрез Реформаторския блок - да овладеят ГЕРБ

като машина за печелене на избори, но без "амортизирания" и "дискредитирания", по техни внушения, министър-председател на страната.
В този план е логично реформаторите в най-скоро време да забравят за враждебните си реплики и отношение спрямо Местан, поемайки с охота неговата защита и реабилитация. Тези дни медиаторите на десницата възстановиха схемата, според която Местан, дори и да е допуснал грешки,  продължава да бъде онзи политик от ДПС, който най-последователно отстоява европейските ценности и НАТО. От средите на ДПС само той бил в състояние да води що-годе свястна борба срещу триглавото зло: задкулисието, олигарсите и техния вдъхновител - Русия. Убеден съм, че тази схема ще бъде доразвита през идващите месеци и съответно финансирана от действителните чужди и български олигарси; от задкулисието, което е на власт; от различните фондове и фондации със седалища във Вашингтон и Брюксел.      
На четвърто място, като последица, Местан замени сравнително по-толерантното отношение на ДПС към Руската федерация с открита русофобия, най-често демонстрирана като

вярност към съседна Турция, при съгласуване с Вашингтон!

Неслучайно на последната си пресконференция през този месец Местан подчерта с удовлетворение, че той е инициатор на отказа на България от "Южен поток"; генерален проводник на антируските действия по повод на кризата в Украйна, с наложените санкции у нас срещу Русия.
На пето място, Местан, който за първи път  подчини отношенията на ДПС с Истанбул на интересите на САЩ, заложи мина под себе си. Прие лукавото изчакване на Доган като негова слабост. Реши, че почетният председател няма как да реагира, когато става дума за нареждане отвъд океана. Повярва си, че има солидна подкрепа във върховете на ДПС. Че Доган, в името на своето физическо и политическо оцеляване, ще се смири със снетото доверие към него от Големия задокеански брат.
Същевременно изключването на Местан от ДПС не би трябвало да означава политическа смърт за него. При правилно разчетени ходове, с подкрепата на Турция и на редица бивши ръководни дейци на ДПС (едни от тях по-близки до Ердоган като Касим Дал, а други близко стоящи до Вашингтон като Осман Октай), ДПС-2 би могъл да има реални перспективи за влизане в следващото Народно събрание във вид на политическа сила със скромен потенциал. 
На шесто място, според мен американците в момента извършват същата грешка, каквато допуснаха в Босна и Косово. Не възразяват срещу евентуалното формиране на ДПС-2 като дясна протурска партия, с ориентир към ислямския фундаментализъм. В сляпото си противопоставяне на Русия Белият дом е убеден, че проислямската идеология на такава нова партия ще бъде под негов контрол и когато реши, ще може да наложи своя диктат върху Местан и политическата сила, която би създал. Аз лично изтръпнах, когато видях на пресконференцията от 7 януари т.г. непосредствено до Лютви Местан да седи депутатът Хюсеин Хафъзов, който неведнъж е правил изказвания, вдъхновени сякаш от радикалния ислям. 
На седмо място, Местан даде най-ярък знак за своите договорености с американците, когато през 2014 г. заяви, че ДПС няма да гласува за втори коалиционен кабинет след правителството "Орешарски"! При такава публична манифестация нямаше как да бъде запазено 42-то Народно събрание, нито пък правителството да не падне. Големият въпрос е КОЙ имаше полза от ликвидиране на коалицията между БСП и ДПС? Защото ДПС - партията, чийто председател беше Местан, нямаше основания да сваля кабинета "Орешарски", не извлече дори и минимална политическа полза от този акт. Смело може да се твърди: Местан разтури кабинета "Орешарски" с цената на очевидни политически и социални загуби, претърпени от ДПС. С цената и на обяснимо разочарование, обхванало значителна част от електората на движението. Самият той демонстрира вреден уклон към двойните стандарти и предателства. От друга страна, Турция също нямаше причини да торпилира кабинета на Орешарски.
Анализът постфактум сочи, че Местан обслужи протестиращите блогъри, реформаторите, платените кадри на Сорос и "Америка за България", крайните елементи от ГЕРБ и др., които открито цяла година провеждаха своята "цветна революция" по централните улици и площади на София и все не успяваха да я доведат докрай, та се наложи Местан да свърши работата на "добрия Яго".

Щатите наистина се нуждаеха незабавно от нов кабинет

в който да не участва БСП, чието лоялно на Вашингтон ръководство в един момент можеше да се съобрази и със своите членове, симпатизанти, гласоподаватели, настроени - почти без изключение - добросърдечно към Русия, Кремъл и руския народ.
А предстоеше и нов етап на кризата в Украйна. Това караше Вашингтон да бърза с формирането на нов, още по-манипулируем кабинет в София, който да даде зелена светлина на придвижването на НАТО към Изток. Имам предвид разполагането на тежка натовска техника върху българска територия; откриването на Командния център на НАТО у нас; разширяването и модернизирането на американските военни бази; базирането на натовски отряди за бързо реагиране; обявяването на България от държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд за "прифронтова държава"; скорошното (може би) разполагане на елементи от американската противоракетна система и пр., и пр.
Що се отнася до отношението на Местан към "Южен поток", според мен той се е придържал преди всичко към линията на Вашингтон за енергийно изолиране на Русия от ЕС и недопускане преносът на руски газ към държавите в ЕС да бъде изместен от Украйна по трасето на "Южен поток". Този факт едва ли му е попречил да представи себе си пред Ердоган като човека, съдействал за насочване на "Южен поток" към турските брегове.
Един детайл. Много се писа за бягството на Местан и съпругата му в турското посолство, за тайните му връзки със специалните служби на Анкара, за подозрителното застъпничество на лидерите на Турция. Не смятам, че тези факти трябва да се преекспонират. Доколкото съм наблюдавал поведението на Местан - превзето, самовлюбено, с показна образованост, но и с някакъв гланц, под който се крие психологията на прекалено експресивна и амбициозна натура, няма нищо чудно в онази екстремна за него ситуация нервите му да не са издържали, да е изпаднал в умопомрачение, в паника, да е видял зад себе си дебнещи го убийци, поръчани от Доган. Въображението му да е заработило на трескави обороти и ето, докато се нормализира съзнанието, прави най-нескопосаното и смехотворно нещо: притичва да се скрие в дипломатическата служба на турците! Апропо, когато става дума за председател на солидно изградена партия като ДПС, твърде абсурдно е чуждестранното разузнаване да прибягва конкретно до неговото вербуване, вместо да му оказва друг тип влияние. Влияние, което постепенно го оплита като в паяжина (и не подлежи на наказание от националното законодателство!). 
Такива са мотивите ми, за да смятам, че конфликтът на Ахмед Доган с Лютви Местан не е инцидентен, а трайно идеологически. Че зад "туркофилското" поведение на Местан се очертава образът на политик, който не би трябвало да бъде подценяван. И то главно заради американските му акредитиви, но и заради възложените му задачи по отношение на Ердоган и Давутоглу; по формирането на нов блок от десни партии, който още по-оперативно и още по-послушно ще гарантира сателитната роля на България като аванпост на американските интереси в зоната на Балканския полуостров.