Любовта ти дава сили да се събуждаш всеки ден

Сепиде Делфоруз е с персийски произход - майка й и баща й са иранци, но тя е родена в България. Живяла е и в родината на родителите си, и в София. Напоследък почти постоянно е в България. Тук завършва медицина, специализира дерматология. Почти случайно попада на кастинг за снимките на българския филм "Още нещо за любовта", където изиграва една от главните роли - на Мелвин, циркова артистка с арменски произход. 


- Сепиде, разкажете по-подробно как се явихте на кастинга за "Още нещо за любовта".
- Всичко стана благодарение на мой познат, името му е Велин Величков. Той ми се обади с поканата да се явя на кастинг за роля в български филм. За първи път ми се случи да участвам в подобно нещо и, честно казано, не вярвах, че ще ме одобрят.
- А преди това, като малка, имала ли сте актьорски трепети, участвала ли сте в училищни спектакли или пиеси?
- Не. Но филмите винаги са ми били страст, усещах определено привличане към киното, обаче никога не съм вярвала, че изобщо може да ми се случи нещо подобно. А и откакто започнах да се занимавам с медицина, може да се каже, че съвсем се отдалечих от тази сфера. Наистина, нямах никакъв тренинг в актьорската игра. И дори смятам, че режисьорката Магдалена Ралчева рискува, като реши да се спре именно на мен за ролята на цирковата артистка Мелвин. Но ние изключително много репетирахме, бяха заангажирани доста хора от арменската общност. Когато се подготвях за снимките, специално пристигна преподавателка по танци от Пловдив, за да се занимава с мен, да ме учи на специфични движения - във филма има много хубава сцена със страхотно красив танц на героинята ми край огъня. Трябваше да се науча и да пея - с една трогателна арменска песен "спасявам" Симеон Лютаков в "Още нещо за любовта". Радвам се, че имах възможност, благодарение на участието си във филма, по-подробно да се запозная с арменската култура и обичаи.
- Кой от актьорите, с които си партнирате в лентата, най-много ви помогна да се отпуснете, да влезете в образ?
- Мога да кажа - всички. Главно, разбира се, режисьорката Магдалена Ралчева. Тя много ми помогна, предразположи ме. Симеон Лютаков се държеше по същия начин. С него през цялото време говорехме за ролите, той ми обясняваше някои подробности - как да се отпусна, как да бъда себе си. И Калин Врачански беше страхотен, и Мария Статулова... Сигурно ще забравя някой, но всички бяха страшно топли, много добри, нямаше никаква дистанция между нас. Те не ме оставиха дори за момент да се почувствам, че не съм част от този екип, че не съм професионален актьор. Държаха се много човешки и това ми направи страхотно впечатление. Бяхме много сплотени. Не съм имала друг опит, за да мога да сравнявам с нещо подобно. Обаче съм си представяла съвсем друга атмосфера на снимачната площадка, съвсем различна от тази, в която работихме. Всички много ми помогнаха.
- Ако сега ви поканят да се снимате в друг филм, ще приемете ли с леко сърце или все пак ще се замислите?
- Все пак елементът на замислянето присъства винаги, още повече го има при непрофесионалните актьори като мен. А и трябва да се съобразявам с чисто професионалните си ангажименти - в момента работя и специализирам дерматология. Смятам, че актьорството не бива по някакъв начин да пречи на основната ми специалност. Но ако наистина получа покана пак да се снимам във филм, честно казано, бих се радвала и бих участвала.
- "Още нещо за любовта" вече е показван на два български кинофестивала - "Любовта е лудост" и "Златна роза", а наскоро излезе и на големия екран. Подготвена ли сте за известността, която ще ви донесе участието в този филм? Колегите ви вече имат опит, те са професионални актьори. "Плашили" ли са ви, че ще ви спират непознати хора на улицата, ще ви искат автограф, ще настояват да се запознаете?...
- Не искам да го мисля. Честно казано, съм малко по-притеснен човек. Много-много не обичам такива прояви. Смятам, че всяка една изява до някаква степен е притеснителна. Но засега не съм се замисляла в детайли дали участието ми в този филм може да ми донесе известност.
- Изигравате ролята на арменска девойка. Визуално много подхождате за образа, но трудно ли ви беше да "хванете" характера на друг етнос?
- Още от детството си спомням, че винаги сме имали приятели арменци, независимо дали сме били в България или в Иран. Може да се каже, че до голяма степен бях запозната с техните обичаи и традиции, още преди да се снимам в "Още нещо за любовта". Даже смятам, че арменците много се доближават по манталитет до персийците.
- Казахте, че медицината си остава по-голямата ви страст и основно сте се посветила на специализацията по дерматология. Мислите ли да останете да работите в България, или все пак се изкушавате да заминете за чужбина и да опитате там късмета си?
- Това е нещо толкова неясно на този етап. На моменти решавам да замина, на моменти - да остана. Но аз съм такава зодия - Риби, понякога се оставям на течението. Така че наистина не зная къде ще ме отнесе то.
- Имате ли и други интереси освен медицината и киното? С какво се занимавате в свободното си време?
- Много ме привлича изкуството. Обичам да рисувам. Това ме успокоява.
- Правите ли изложби?
- Не. Творбите ми не са толкова професионални. За съжаление, покрай медицината малко се отдръпнах от рисуването, но въпреки това все още усещам тръпката, когато хвана молива или четката. Преди време свирех и на пиано, това също ми доставяше много удоволствие. Но следването ми отнема много време. Не зная дали сте наясно какво е да учиш медицина. Това може би е най-тежкото нещо, което съм правила. Уча понякога по 24 часа. Особено когато съм се готвила за изпити, не съм излизала понякога по две седмици от вкъщи...
- Във филма изигравате роля, с която показвате на зрителите, че любовта може всичко, дори е способна да спаси човешки живот. Вие самата вярвате ли в това?
- Абсолютно! Убедена съм! Много вярвам в силата на любовта и знам, че когато тя отсъства, човек усеща една празнина. Любовта е много важно чувство. С нея идват и щастието, и енергията, и позитивното мислене. Любовта ти дава сили да се събуждаш всеки ден, да правиш неща, които си мислиш, че са невъзможни или няма да се справиш с тях.


Българо-арменска романтична драма за уроците на живота

"Още нещо за любовта" е първият филм на режисьорката Магдалена Ралчева (и последен за Велко Кънев). В българо-арменската романтична драма веселите и тъжни уроци на живота вървят ръка за ръка, а ретроусещането обгръща зрителите отвсякъде.
Любовната история, която може да се види на голям екран в цялата страна, напомня едновременно за старата европейска школа, както и за по-добрите образци от сниманите през социализма филми. "Още нещо за любовта" всъщност бе готов още през 2009 г., но трябваше да минат почти две години, преди да достигне до големите киносалони. През това време покрай сериалните си включвания Калин Врачански (на когото във филма е поверена главната роля - на д-р Иван Руменов) изгря като истинска звезда. Но, уви, само дни преди официалната премиера на "Още нещо за любовта" почина Велко Кънев, за когото малкото, но важно участие в "Още нещо за любовта" се оказа последно.
Режисьорката-дебютантка очевидно се е стремила към класическото европейско усещане с история, поставена назад във времето (първите години след 1944-та), персонажи, разположени някъде край морето (което придава нещо френско-италианско на визията и разказа), малко чуждоземна екзотика (тук благодарение на арменската диаспора) и доста морални и любовни дилеми. Тежки моменти и сълзи не липсват, но посланието по-скоро е нежно, положително и жизнеутвърждаващо.
В основата на филма са спомените на действителна личност, хирурга с нелека житейска съдба д-р Иван Руменов (Калин Врачански), принуден да напусне София и да замине във Варна, само защото е бил асистент на видния проф. Александър Станишев, който пък е обявен за враг на народа и е разстрелян. Край морето Руменов среща всевъзможни нови приятели и познати - бедния, но винаги весел арменец Дикран (Симеон Лютаков) и неговата двугърба камила, директора на местната болница д-р Стефан Иванов (Йосиф Шамли) плюс няколко добродушни безделници от местната кръчма. Всичко върви идилично добре, докато, ловейки риба, Дикран не попада на морска мина, която се взривява и го праща в кома. Сякаш всеки в града отчаяно се моли за здравето на Дикран, присъединявайки се към мъката на неговата майка (Мария Статулова). В на пръв поглед фаталната история се намесва красавицата Мелвин (Сепиде Делфоруз)...