Лъвът

Според Захарий Стоянов, яростния летописец на българските работи по Освобождението от турско робство, по едно време Васил Кунчев бил даскал в село Войнягово, Карловско. Там той бунтувал младежите, та заптиетата се оплаквали на своите началници, че като идели във Войнягово, селяните навдигали глави, та чак "не туряли по много масло в яйцата", за което причина бил даскалът. Пак летописецът разказва, че по причина на подозренията върху него, естествено далеч по-сериозни, Васил Кунчев заминал в Добруджа и се установил в село Еникьой, Тулчанско. И отново станал любимец на младо и старо. Обичал да води младежите по поляните и да устройва игри: борби, хвърляне далече на камъни, скачане по дървени колове, забити нависоко и на огромни разстояния едни от други. Васил Кунчев надминавал младите мъже във всяко едно отношение. Според Захарий Стоянов селяните удивено клатели глави и викали: "Това е левска крачка!" Летописецът смята, че оттам именно тръгва прякорът Левски, който преди това не се е чувал нито в рода му, нито сред другарите.
По това време Лъвът като символ на Власт, Сила и Храброст вече се е срещал по царски печати от времето на Второто българско царство. Има го и на революционните печати на Раковски - коронован лъв стъпил върху турското знаме, държащ в едната лапа меч, а в другата кръст. На печата на Левски пък лъвът като символ-герб, за разлика от този в българския герб, е без корона. Апостолът е мразел органически монархическите символи, особено короната.
Тук обаче не иде реч за хералдиката на Второто или Третото българско царство. Става дума за онзи Лъв, който е изтъкан не със сърма и коприна, а издълбан с нож в сърцето на всеки българин. Става дума за лъвските скокове на младия бунтар, които заслужено го превръщат в Лъва на българската жажда за свобода. Скокове, които ще изведат народното дело на други висоти - силата да се освободим сами, да създадем една "демократска република". Чрез едно добре организирано политическо и военно въстание - бунт на народ от лъвове - Левски искаше да създаде Отечеството ни без намесата на някоя велика сила. Вероятно защото лъвското му сърце подозираше, че след време всеки освободител се превръща в поробител. Нещо, което никога не разбраха българските политици, които през годините тикаха народа да чака поредните освободители на Орлов мост с китки в ръце.
Едва ли когато е приел прозвището си, дадено от обикновените хорица на Еникьой, Васил Иванов Кунчев е подозирал, че се превръща в Лъва на зараждащата се нова България. Но съдбата пожела друго - неговите лъвски стъпки по градове и паланки умиваха очите на хората, караха ги да погледнат по-нависоко и по-надалече от тъмната одая на робската си орисия. Макар и тих, подчинен на конспирацията, гласът му звучеше като рев на разлютен мъжкар и изпълваше селяните и гражданите, българите, със свещен трепет - трепета на народа, усетил озоновия мирис на Свободата. Истината е, че именно Левски роди Свободата. По-късните негови последователи само стъпваха по лъвските му дири, очертали пътища по цялата поробена страна. Като истински водач Левски бе проходил цялата българска земя и бе посял животворните корени на Свободата.
От него трепереха господарите, от него се чувстваха силни и защитени робите. Защото "Народната клетва", която се правеше пред Евангелието, кръста, ножа и револвера, се правеше с полагане на лявата ръка до сърцето, а дясната - нагоре към Бога. И думите бяха страшни:
"Заклевам се в Евангелето, в честта си и отечеството си, пред Бога и пред честното събрание на съзаклятието, че от всичко, което ми се яви, няма да кажа и открия никому нищо до смърт и до гроб.
Заклевам се и обещавам, че полагам за светлата тази цел живот и имот.
Заклевам се и обещавам безусловна покорност за законите и на заповедта на съзаклятният таен Централен български революционний комитет съвременно мълчание и тайност на делата.
А в противен случай, ако бъда предател или престъпник, съгласявам се да бъда прободен от оръжието на това съзъклятие, които има длъжност да ме брани, а и право да ме съди.
Заклевам се." 
Това се нарича посвещение на народа. Подпечатано с кръв и лъвски рев в тъмната джунгла на робството. И когато се чудите на смъртта на Лъва, дали на топло в парламента или на чашка в някой бар, не се стряскайте виновно от страховития му рев, който внезапно отеква в главите ви - този рев е за теб и погубената ти душа.
Такива работи...