Комунизъм = фашизъм, така ли?
/ брой: 22
Скандалът с подслушванията в сересемската ни държава още не е приключил, но нека обърна внимание върху един друг международен провал на кабинета Бойко Борисов, услужливо спестен на публиката от повечето медии у нас.
Точно преди Коледа Европейската комисия отряза мераците на група от шест външни министри на страни-членки на ЕС, които бяха поискали от нея да предложи законодателство, приравняващо престъпленията на комунизма с тези на фашизма. Вече се досещате, че сред тях е Николай Младенов, външен министър на България, който впрочем е от род на активни борци.
Личността на Николай Младенов не ми е интересна. Затова по същество. Останалите министри са от Литва, Латвия, Чехия, Унгария и Румъния. Прави впечатление, че само шест от общо 27 министри си сложиха подписа под подобен демарш, без нито един от държава, в която демокрацията е пуснала по-дълбоки корени.
Комисията обаче твърдо отказа на групата на седмината, като се основа на независим доклад от 480 страници, който тя вече беше поръчала по темата. Няма да го преразказвам, но едно от заключенията на доклада е, че само две държави от ЕС - Чехия и Полша, имат законодателство, което наказва отричането на престъпленията на комунизма по начин, подобен на отричането на Холокост.
Затова докладът заключава, че страните от ЕС имат различно законодателство по засегнатия въпрос и в нито една страна досега съд не е произнесъл присъда срещу отричането на престъпления, извършени по времето на "комунизма".
Използвах кавички, защото не ми харесва тази терминология, обаче се опитвам да се придържам към оригинала. Настоявам обаче, че може да се говори за престъпления на сталинизма, докато комунизмът беше идеал, в името на който умряха милиони жертви на сталинизма.
Мой прачичо, Мирчо Готев, участник в първото в света антифашистко въстание, емигрира в СССР, за да избяга от смъртна присъда, прави успешна кариера на учен и пада като една от първите жертви на сталинските репресии. Дядо ми Георги Готев, също участник в Септемврийското въстание, умира от тежка болест на 49 години през 1949 г. Преди смъртта му невръстният ми тогава баща го чува да ругае, слушайки радиото. По-късно разбира, че баща му, човек с голям интелект, когото никой не е чувал да ругае, е слушал прокурорските тиради в процеса срещу Трайчо Костов.
Затова стремежът на някои среди у нас и в други държави да се заклейми "комунизма" много ми приличат на опит за реванш на фашистите, в борбата срещу които много комунисти дадоха живота си.
В големите демократични страни на ЕС се признава, че ако е имало някой, който от първия момент до победата се е борил истински с фашизма, това са комунистите. Във Франция комунистът Жан Мулен е национален герой от най-голяма величина. В Белгия сред най-големите герои на антифашизма се откроява Тодор Ангелов, български комунист от Кюстендил, организирал в Белгия бойна група, състояща се главно от евреи антифашисти. Той е арестуван през 1943-а и убит в концлагера Бреендонк през същата година. Посмъртно е награден с ордена "Леополд". Георги Димитров първи в света разобличи фашизма в процес, който няма равен на себе си в историята, но никъде паметта му не се осквернява така, както в България.
Всъщност проблем в ЕС не са опитите да бъде приравнен комунизмът с фашизма, а залитанията на популистки партии, които сближават позициите си с тези на екстемистки, ксенофобски, антисемитски, хомофобски, неофашистки или носталгични по нацизма формирования, отричащи холокоста. Именно като такава опасна близост се разглежда тандемът между ГЕРБ и "Атака", който стана много по-очебиен след вота на доверие, поискан от премиера Бойко Борисов.
От една страна, масовите подслушвания, от които доказано една трета са незаконни, тоест без разрешение от съдия, говорят за установяване на полицейска държава. Факт е, че прокуратурата се е подчинила по един опасен начин на изпълнителната власт. Политическите противници на ГЕРБ са държани в обстановка на страх, с най-различни висящи дела и проверки, които имат за цел да им затворят устата. "Свободните" медии пък заковават аксиомата на "безалтернативността" на управлението на Борисов. И напълно подминават това, което на Запад най-много шокира - обвързаността с "Атака", за която тук, в Брюксел, нямат илюзии.
Никой не е забравил, че Сидеров черпи вдъхновение от движението на бранниците - българския хитлерюгенд, че в статии и книги адаптираше избраното от него от черносотниците и неофашисткия руски интернет, че твърдеше, че 11 септември е заговор на евреите, които, видите ли, напуснали небостъргачите преди самолетите да ги ударят, че болшевизмът бил наложен от еврейска клика, че Холокостът е само сюжет от акция на американски кръгове, командвани от еврейския капитал... Това не са само конспиративни теории, отричането на хаолокост се наказва като престъпление в 16 страни по света, от които 13 са от ЕС. България за жалост не е сред тях - колко удобно за някои...
Затова Борисов всъщност загуби вота на доверие. Той ще има големи проблеми, включително и отношението на Европейската народна партия към него ще се промени от хладно към студено, а за жалост цяла България ще бъде под политическа карантина. Но за да сме честни пред себе си, болното място не е само тандема ГЕРБ-"Атака". Боя се, че основният проблем е опасната склонност на българското общество към екзотичните политически коктейли. И липсата му на имунна система.