Къде е истината?
Унгария е пример за това защо послушанието не винаги е най-доброто, а непослушанието - най-лошото
/ брой: 236
От последните 25 "перестроечни" години в Източна Европа, осем години (с известно прекъсване) премиер на Унгария е видният десен политик Виктор Орбан - председател на партия "Фидес". Почти не минава ден, в който някой западноевропейски вестник да не заяде Орбан за нещо в политиката му - той е всепризнатото "лошо момче" на Европейския съюз, достоен мъж, който въобще не смята да клати шапка пред затлъстелите чиновници от Брюксел.
За разлика от нас, българите, които сме "отличници" на ЕС - мъркащото добро котенце на Брюксел...
Всичко това добре, но докато държавата на "лошото момче" Орбан върви стабилно нагоре - според оценки на сериозни европейски и световни икономически институти, ние, послушковците, вървим стабилно надолу. Факт, върху който сериозно трябва да се замислят представителите на новото правителство (ако успее да се композира такова).
Но да се върнем към въпроса за някога братската ни държава - Унгария. За да разберем по-добре личността, характера на този забележителен унгарски държавник Виктор Орбан, може би трябва да обърнем поглед малко назад - към дните на раждането на неговата партия "Фидес".
Създадена е през 1988 г. като некомунистическа младежка организация под името Съюз на младите демократи (именно това означава "Фидес" на унгарски). Тогава тя се самоопределя като либерална формация и има тесни връзки с партията Съюз на свободните демократи, и често се възприема като нейна младежка секция.
През 1992 г. в ръководството на "Фидес" надделява становището за необходимост от промяна на политическия курс на партията и започва движение в дясна посока. През 1996 г. "Фидес" вече е ръководна сила на унгарската десница. "Фидес" е на власт през 1998-2002 г. и от 2010 г. Член е на Европейската народна партия (ЕНП).
И още нещо за самия Орбан. Роден през май 1963-та, ревностен католик, баща на пет деца. Завършва английска гимназия, след това следва. През 1989 г. получава стипендия от фондацията на Джордж Сорос и заминава на едногодишно обучение в Оксфордския университет, където изучава политология.
Както се вижда, Орбан е един завършен
европейски десен политик
Но освен че е либерал и дясноориентиран човек, освен че е ревностен християнин и баща на многодетно семейство, Виктор Орбан е също така патриот, националист - в добрия смисъл на думата.
Ненапразно неотдавна - не без негова намеса - началото на унгарския химн бе променено с възгласа "Боже, пази Унгария!"
И осемте негови премиерски години показват ясно - на първо място в дейността му е просперитетът на страната, на унгарския народ; след това идва дясната идея, членството в ЕС, в ЕНП, в МВФ и т.н. И оттам предпочитаният му израз (нелишен от доза хвалба): "Превърнахме старата социалистическа бричка (Унгария) в модерен джип..."
А така ли е наистина? Сухите факти са красноречиви.
Намаляваща постоянно безработица, която приближава 10 процента, възходяща икономика, растящи доходи на хората, успешно справяне с големия държавен дълг и дефицит. За разлика от ред други държави от постсоциалистическия кръг, Унгария преодоля икономическата криза, измъкна се от финансовото блато и се отправи към нови хоризонти. Според агенция "Блумбърг" икономическият ръст на страната през 2013 г. е 0,7 процента, като се очаква да нарасне до 1,8 на сто през 2014 г. и до 2 на сто през 2015 г.
И всичко това никак, ама никак не се харесва на бюрократите от Меката на ЕС - Брюксел. Защо, би попитал някой. Отговорът е прост - много от стопанските мерки на Будапеща, насочени към просперитет на страната, са в пълна противоположност с каноните и вижданията на евробюрократите.
Така например Орбан
обложи с данъци банките
тези свещени крави на неолиберализма, започна активна политика за отваряне към Изтока (разбирай Русия и Китай), като в плановете на правителството се предвижда сегашното съотношение на търговията Унгария - ЕС от 80 процента да спадне до 70 на сто (за сметка на търговия с държави извън ЕС).
Но това не са само планове. В началото на тази година, на 14 януари, унгарският министър Жужа Немет и генералният директор на "Росатом" Сергей Кириенко подписаха договор, с който на руснаците се възлага строежът на два допълнителни енергоблока на АЕЦ "Пакш" (обща проектна мощност 2,5-3,4 гигавата). Без забавяне, на 6 февруари, договорът беше одобрен от парламента в Будапеща. В момента на територията на единствената унгарска АЕЦ функционират четири енергоблока, като решението за разширяването й беше взето още през 2009 г., но търг за него така и не беше проведен. В онези години от въпросния проект за разширение се интересуват американската компания "Уестингхаус", фирмата КЕПКО (Република Корея), френската "АРЕВА" и френско-японската АТМЕА.
Будапеща даде предпочитанията си на "Росатом", защото само руснаците се съгласиха да поемат предварителното финансиране на проекта под формата на руски държавен заем в размер на 10 милиарда евро, със срок на изплащане 30 години - сума, покриваща почти 80 на сто от цялата стойност на двата нови енергоблока в АЕЦ "Пакш". Дали тези факти не ви напомнят нещо познато, нещо нашенско, драги читатели?
Да не говорим, че успоредно с това руските инвестиции в Унгария още преди година достигнаха внушителната цифра от милиард и половина долара.
Чашата на търпението на ЕС преля
десният Орбан бе наречен "Новият Путин", помощите по програмите на ЕС - под различни бюрократични предлози - бяха спрени, а най-парадоксалното - унгарските протестъри започнаха да се подбират от фондацията "Сорос" (всепризнатият рупор на американския неолиберализъм) сред редиците на различни леви групировки в страната. Към техния хор - какво нещо са парите! - се присъединиха и някои от т.нар. леви вестници.
Повечето унгарски медии (като изключим тези, свързани с левицата) посочиха, че договорът с "Росатом" укрепва енергийната сигурност на страната, че е изгоден за Будапеща и съдейства за формирането на стратегическо партньорство с Москва - не само в енергийния сектор, но и в в такива сфери като земеделието и туризма (на който Унгария много разчита).
Виктор Орбан очевидно "се стресна" от вдиганата от Запад шумотевица. На заявлението на небезизвестния лидер от Брюксел Жозе Мануел Барозу, че "ще използваме всички възможности, за да накараме Унгария да спазва правилата на ЕС", той отговори по своя начин: продължи впечатляващата трансформация на унгарската десница от исторически противник в партньор на Москва, готов за постигане на ред крупни споразумения с Русия. Освен това
влезе в открит конфликт и с МВФ
отказа да изпълнява препоръките на фонда за драстично съкращение на бюджетните разходи и въведе допълнително данъчно облагане на банковия сектор. Той заяви в прав текст, че и банките "както всички нас в Унгария" трябва да споделят тежестите на текущата криза. Неотдавна Виктор Орбан си навлече гнева както на МВФ, така и на ЕС, с намерението си да установи държавен контрол върху Централната банка. Отново се изсипаха купища хули и обвинения от Запад и, разбира се, от ЕС, на фона на които премиерът на страната заяви, че "Унгария не е колония на никого". Искането на официална Будапеща за затваряне на офиса на МВФ в Будапеща бе "черешката на тортата" в поредицата самостоятелни акции на политическия витяз от Будапеща. Разбира се, в основата на това "скандално" искане бе фактът, че страната успешно и забележете - предсрочно - изплати заемите, отпуснати от фонда...
Казвал съм го, и пак ще повторя: и на България е нужен такъв политически витяз, държавен мъж, който не мига стреснато и угоднически пред "великите" от Брюксел, а държи преди всичко и над всичко на интересите на България и на народа й. Защото послушанието не винаги е най-доброто, а непослушанието - най- лошото. Унгария е пример за това.