Ирена Анастасова: Целим учениците да правят изводи и логически връзки

Интервю на Нора Стоичкова

• 
  Г-жо Анастасова, станаха ясни резултатите от матурите по български език и литература. Среден успех 4 добър резултат ли е според вас?
  - Като се има предвид, че това са деца,  които бяха най-ощетени - резултатът не е лош. Те учеха по новия закон, а вторият гимназиален етап - 10-11 клас, не е нов само за тях, но и за системата. Към това се насложи КОВИД-епидемията и дистанционното обучение. То в значителна степен беше неефективно. Това бяха много ощетени деца. Друг е въпросът колко са двойките и тройките. Но нека да излезе статистиката, за да можем да коментираме. Доброто тази година е, че много повече от въпросите бяха открити. Т.е. децата не играят на тото, не възпроизвеждат информацията като папагали, а трябва да демонстрират мислене. Това е добра стъпка към обръщане на образованието към възможност децата да мислят, да правят изводи, логически връзки, за да можем да преодолеем тази функционална неграмотност.     Разбира се, процесът трябва да върви многопосочно. Не просто изпитните формати да са насочени към това, успоредно трябва да се повишат стандартите към преподаването и качеството на учебното съдържание.
  - Кога ще бъде направен прегледът на учебното съдържание? Децата продължават да учат превратно българската история. Учат, че Левски е заловен от полицаи, че еничарството било шанс на българските деца да се докоснат до великото военно дело на Османската империя...
  - Не само такива примери има. Знаете, че още в 44-то Народно събрание и тогава като зам.-председател на комисията, заедно с г-жа Нинова и г-жа Ненчева, сме посочвали от трибуната безумни примери от безумно учебно съдържание в българските учебници. Още тогава настоявахме за пълен преглед, но това така и не се случи. За наша радост сега в Министерството на образованието работят екипи, които правят преглед на учебните програми. В този процес се включиха над 17 000 учители. Това е голяма представителна извадка. Не само по български език и литература, не само по история, става въпрос за всички учебни програми. Това е моя лична кауза от години. Това обаче не може да бъде лек процес. Сроковете, които си е поставило Министерството на образованието, са до 30 юни да приключи прегледът. Прегледът на учебното съдържание може да започне, след като приключи прегледът на учебните програми и се изясни какви теми да бъдат включени, съобразено с възрастовите особености на децата. Да се изясни каква е връзката между предметите. Защото няма как по биология да учат теми от генетиката, ако още не са учили органична химия. Няма как по български език и литература да се изучават стихотворения от някои наши автори възрожденци, ако по история не се изучава този период.
  Трябва да се види също така - ще удължаваме ли учебната година, кога ще започва тя и т.н. Броят на темите в учебното съдържание зависи от продължителността на учебната година. Аз съм обнадеждена, защото от 2001 г. насам това е първият сериозен опит да се направи ревизия на учебните програми и на учебното съдържание. Имаше логика това да се случи с приемането на новия закон през 2015 г., но не стана. Усвоиха се едни 15 млн. евро уж за преглед на учебните програми и съдържание, но се случиха само козметични промени, които не решаваха същностно въпроса.
  - 20 млн. лв. за висшите училища. Достатъчно ли е това?
  - Не е достатъчно. Тази битка я водим от години. Тези средства са насочени пряко към увеличение на заплатите на преподавателите във ВУЗ. Но и там, както и в средното образование, нещата трябва да вървят едновременно. След увеличение на заплатите в средното образование, във висшето ние имаме заплати, които сериозно изостават. Не навсякъде, разбира се, но има заплати на преподавателите във ВУЗ, които са доста под заплатата на един учител, включително и под заплатата на един начинаещ учител. Това не е нормално.
  От друга страна, трябва рязко да повишим качеството на висшето образование. Защото знаем какви специалисти с бакалавърски, с магистърски степени излизат, което е недопустимо. Не от всички ВУЗ, естествено. Моето лично убеждение е, че трябва да се увеличат критериите при атестиране. Увеличението на заплатите трябва да върви ръка за ръка с повишаването на качеството във висшето образование. Същото трябва да стане и в средното образование. Защото там сериозно се вдигнаха заплатите, но качеството изостава.
  - Не е ли време непрестанното роене на университети и университетчета по страната да спре? Да останат университети с тежест и съответната квалификация на преподавателите, така че на пазара на труда да излизат наистина специалисти в отделните области.
  - Да, права сте. Време е и затова сме записали в коалиционното споразумение "профилиране на висшите училища". Това означава, че не може на N броя места да се обучават инженери, педагози, юристи. Промените в Закона за висшето образование са в тази посока. Например, ограничихме възможността да се добива магистърска степен в регулирани професии - медицина, архитектура и право за 2 години. Ние имахме магистратури във ВУЗ по тези специалности, които се придобиваха за година и половина. Това е крайно недопустимо. Промените в сферата на образованието винаги са трудни поради съпротивата. Резултатите от тях не идват бързо, след като се случат, а се виждат след години. Затова трябва воля, кураж и търпение.
  - Държавата разширява приема на студенти държавна поръчка по технически дисциплини...
  - И така трябва. Не е тайна, че ни липсват такива кадри. Не само в инженерните, има и други специалности. Имаме липса на пазара на труда. Това е политика, която МОН провежда сега много активно. Трябва да реализираме и това, което сме записали в нашата предизборна програма. Това са т.нар. регионални карти на връзката образование - икономика. Трябва да стабилизираме регионалните висши училища, без да даваме аванси на хилядите филиали и филиалчета на ВУЗ. Трябва да имаме стабилни многопрофилни университети в страната, за да можем да задържим младите хора по места. Това ще се случи, стига да има политически хоризионт това правителство, за да ги реализира.
  - Стартира инициативата "Внимание, дете пред екрана!" в Пловдив, вие сте неин патрон - разкажете ни повече за нея.
  - Бях на честването на 15-годишнината от основаването на Центъра за подкрепа на приобщаващо образование в Пловдив. Бях изключително поласкана да стана патрон на тяхната инициатива. Тя е насочена към родителите, учителите и образователната система. Родителите, които се родиха в аналоговия свят, а живеят в дигиталния свят. Техните деца живеят изцяло в дигиталния свят, който дава предимства, но и крие сериозни опасности. Целта на инициативата на центъра с председател д-р Катя Стоилова, е да алармира обществото за последствията. Става въпрос за децата днес, които стоят повече от допустимото пред екраните. Човешката психика и човекът еволюират, но днешният свят се развива много по-бързо. Децата живеят във виртуален свят и вече не ги виждаме на детските площадки, навън на улицата да играят. Новото поколение се е затворило вкъщи пред екраните - в училище, телефонът винаги е с детето. Екранът е пред детето, когато си готви домашните. То е пред екрана, когато играе. Във виртуалния свят обаче нещата се случват веднага, на секундата. Само че в реалния живот нищо и никъде не става веднага. Така че виртуалният свят изкривява представите на детето за реалността, за живота, за смъртта, за победата и загубата. Изкривява представите им за приятелството, за общуването. Те си мислят, че в реалността, както и на екрана, нещата трябва да се случват на секундата и когато това не стане, те стават агресивни. Агресия вербална и физическа - виждаме какво се случва в училище.
  - Освен това в игрите има по 9 живота...
  - Точно така. С тази иницатива искаме да алармираме преди всичко родителите. Защото къде от прекалена ангажираност, къде от криворазбрана адаптация на децата към този свят, те не оценяват всички опасности. Затова ще се опитаме с редица инициативи и с такива предавания, като Вашето, да обърнем вниманието към този голям проблем.
  - Ако ни поканите - в. "Дума" и БСТВ биха могли да станат медиен партньор на тази инициатива.
  - Да, разбира се. Ние всички сме длъжни да обърнем общественото внимание и това на родителите към тази сложна ситуация, в която растат децата на България.
• 
  (Със съкращения)