Няколко думи
Широко затворени очи
/ брой: 72
Един бивш вече премиер се хвалеше до неотдавна с нарастването на заплатите у нас на всички нива. Приближавали се към европейските. Само цените ни са европейски, даже ги надхвърлят. По последни данни на НСИ ръстът на инфлацията продължава да намалява, но храните, в които заедно с битовите сметки потъват почти изцяло доходите на повечето българи, продължават да нарастват. Не са спрели.
В България властта обича да тълкува данните както дяволът - евангелието. Така че подобни бодряшки приказки за все по приближаващите се до европейските доходи, вероятно никого не учудват. Само показват неадекватността на някои политици и липсата на понятие у тях за реалните проблеми на хората.
Един друг човек, от реалната икономика обаче, от сферата на специалистите по наемане на работници, алармира за доста притеснителна тенденция. А тя е, че ако допреди няколко години имаше недостиг само на квалифицирани кадри, сега трудно се намират и неквалифицирани работници.
От една страна, негативите от демографската криза все повече ще се проявяват, защото младите хора просто намаляват. От друга - заплатите у нас продължават да са напълно неадекватни.
"Блестим" като първенци в срамната класация на най-много работещи бедни. Всеки десети нает у нас е с месечен доход под линията на бедност. И макар средният осигурителен доход за страната да е около 1500 лв. без удръжките, близо половината работещи получават минимална или близка до минималната заплата, която е 930 лв., също без удръжките.
Когато обаче се заговори, че заплатите са неадекватни и е необходимо увеличение, работодателите у нас започват да плюят кръв. Минималното възнаграждение е обявено за враг на българската пазарна икономика и е обвинено във всички грехове срещу родното стопанство. Преди години икономисти изчислиха, че родният бизнес може да си позволи по-голямо увеличение на възнагражденията и препоръчаха това да се направи в ускорен порядък. Но кой у нас слуша учените.
Всеки търговец смята, че има пълното право да вдига цените. И няма земна сила, която да го спре. Над тях вече е само Бог. А откъде хората да вземат тези пари? Нима те нямат основание да искат по-високи възнаграждения?
Крайно време е българските работодатели да разберат, че заплатата не може да служи само за храна и сметки. Много млади хора не могат и да си помислят за собствено жилище при тези заплати. Как тогава да има семейства, след като парите стигат за хляб, дори не и за малко зрелища? Ама то зрелищата се пренесоха в парламента и по етажите на властта.
Ако държавата и работодателите продължават широко да си затварят очите за реалните проблеми на хората, демографската криза ще прерасне в катастрофа!