Няколко думи
Безчинствата на промяната
/ брой: 82
След всичко, което излиза на бял свят - фалшифицирани документи, грандиозна измама на българското законодателство и всякакви други нечистоплътни шмекерии, "Продължаваме промяната" е изгубила всяко морално право да се нарича партия. Те действат като организирана престъпна група, а начинът, по който реагират на обвиненията, буди още по-големи съмнения.
Дотук не чухме нито едно смислено обяснение от Кирил Петков за фалшифицирането на документите, за да стане той министър. За сметка на това се наслушахме на кръчмарски изстъпления за дългата ръка на Пашата, за "смут в дълбоката държава", за това, че бившите му приятели са някакви съучастници на големите престъпници, или поне са в техния най-близък кръг.
Сред този миш-маш от логически експлозии и холивудски пируети липсваше най-важното: реално обяснение по целия казус. Някой със сигурност е в смут, но това не е "дълбоката държава". Просто Кирил Петков и цялата му политическа ОПГ бяха хванати на местопрестъплението с окървавени ръце и в кал до ушите. За пореден път.
На този фон всички приказки за правила, реформи и промени се превръщат в абсолютна пушилка. Фалшификатори трудно могат да минат за светлата сила на реалната промяна. А това прави още по-позорно мълчанието на медиите на "Америка за България", които се чудят как да си извадят очите и да си отрежат ушите, за да не забележат престъплението, което потресе нацията.
Сега вече можем да си дадем сметка в каква паяжина беше оплетена България в последните няколко години. На сцената се появиха политическите аналози на телефонните мошеници и точно като тях успяха да откраднат протестната енергия и да излъжат всички гневни хора. Резултатът от всичко това го виждаме днес. Държавата е в морални руини. Сглобката, която е съвсем логична конструкция между партиите на паралелната държава, изпра Борисов и напълно съкруши надеждата за различна България.
Но никой не може да съществува в безкрайна лъжа или в постоянно престъпно състояние. И заради това днес се сблъскваме с останките от този политически (евроатлантически) апокалипсис.
Най-накрая, подобно на пиеса на абсурда, "добрите" се оказаха абсолютни измамници, а "лошите" - кошмарно зли. Но от всичко най-подло е това, че ходещите съвести на нацията се правят, че всички тези престъпления са в реда на нормалното. Значи е нормално някой да фалшифицира документи. Ето как утре всички ще кажат, че цялата корупция при ГЕРБ е била в реда на нещата, а Пеевски е демон само преди изборите и абсолютно незаобиколим партньор след тях.
Всички тези афери правят предстоящите избори особено важни. Защото те не просто трябва да решат въпроса с властта. Те трябва да ни отърват един път завинаги от мошениците и престъпниците, които като зараза са плъзнали из политическото пространство и наглеят, че ще продължат да безчинстват.