Геополитически игри на "Голямата тройка"

Агенция "Стратфор" публикува неотдавна доклад за десетилетието 2015-2025 г. (Decade Forcast 2015-2025). Авторите дават прогнози за промените през този период в света. Обобщено взето, бъдещето на Русия, Китай, Евросъюза се очертавало мрачно, а САЩ остават първа сила, макар (цитирам) "да не бъдат главно отговорни както през последните години". Въпреки моето уважение към такава солидна агенция, позволявам си да не се съглася с нейните предвиждания. Статията по-долу не е коментар или анализ на доклада, а отговор на неговите предизвикателства.
Живеем в преломен период, който може да стане водораздел между две епохи. В него действат дълбоки процеси на глобализация, на борбата между еднополюсния и многополюсен свят. А те отразяват главно отношенията между трите глобални сили - САЩ, Китай и Русия.
Центърът на водовъртежа сега отново се намира в Европа. Европейският съюз е придатък към едната страна на противопоставянето между САЩ и Русия. Той няма да стане първостепенна световна сила, въпреки наличните икономически, научно-технически, политически, културни, исторически предпоставки, ако не се освободи от веригите на НАТО и от опеката на Вашингтон. Обявените от председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер намерения за създаване на европейски въоръжени сили са сигнал, че Брюксел може би започва да се осъзнава.
Някои наблюдатели характеризират нарастващото напрежение в света като нова "студена война". Предишната бе плод на конфликта между два блока - Запада и Съветския съюз, но те даваха отражение върху световните събития. Кризата в Украйна не се превърна в глобална, но заплашва световната сигурност. Предишните два полюса имаха две отделни военни организации - НАТО и Варшавския договор. Сега срещу Алианса няма противостояща военна организация. НАТО бе сътворена при друга геополитическа обстановка. Тя бе плод на миналото. Сега показва мускули при липса на противостояща равностойна военна организация. Не е достойно, коректно, "цивилизовано". Реанимират грохнала военна организация. Разширяването й на Изток повишава градуса на напрежение. Консервативните сили в САЩ стават все по-агресивни. Те искат война с Русия. Но да не я водят сами. Да съпоставим съотношението на силите на двете страни.
Не могат да се подценяват редица предимства на САЩ в икономическата, финансовата, научно-техническата и други сфери. Финландската консултантска компания "Авара груп" публикува обаче изследване в края на м.г., от което се вижда, че през последните няколко години реалният БВП на водещите западни държави бележи спад. Същевременно се констатира нарастване на държавния дълг. През периода 2004-2013 г. ръстът на държавния дълг на САЩ е пет пъти по-голям от ръста на БВП, в Англия - 9 пъти, Франция - 2 пъти. В същия период в Русия прирастът на БВП надхвърля този на дълга 14 пъти. Анализирайки тези показатели, компанията стига до заключение, че "на практика западните икономики не демонстрират никакъв растеж през последните десетилетия, а просто трупат повече дългове". И още: "През следващите 5-10 години икономиката на западните държави е застрашена от тотален крах."
Руската икономика е конкурентоспособна на международния пазар в области като атомна енергетика, нефтена и газова индустрия, военна промишленост. Русия насочи своите усилия към диверсификация на износа на енергоносители към Азия, без да пренебрегва европейското направление. Москва набеляза планове за разнообразяване на своята икономика, която досега главно се опира на военнопромишления комплекс, енергоносителите, атомните съоръжения. Вашингтон разчита много на военния фактор.
САЩ са на първо място в света по разходи за въоръжение и износ. Русия е на второ място по износ на въоръжения. Към превъоръжаване се стремят Индия, Китай, Япония, Бразилия. Ролята на военния фактор в решаване на международното съперничество обаче намалява. Съгласно формулата на Клаузевиц войната е продължение на политиката с други средства. Тя запазва силата си все още в регионален мащаб. Ядреното оръжие сложи граници на нейното приложение в глобален обсег. Френският външнополитически експерт Михаел Ламбер смята, че "в наши дни военният елемент все повече отива на втори план." И по-нататък: "САЩ не могат да си позволят риска на военен конфликт с Русия, тъй като тя е ядрена държава. Тоест икономиката се оказва единственият значим аргумент за отслабване на противника и все по-рядко се съчетава с военна сила." Както Западът, така и Русия признават, че военен конфликт между тях е изключен.
Настъпи геополитическо преформатиране на напрежението в международните отношения. В действие се включват пропагандно-информационни и финансово-търговски средства в противопоставянето. Едно от тях са

           санкциите

САЩ и ЕС ги въведоха срещу Русия по повод украинските събития и наскоро удължиха техния срок на действие. Целта е да влошат финансовата система и спънат икономическото развитие, търговския обмен.
На прицел бе подложен предимно износът на газ и петрол. На международния пазар бе препоръчан шистовият газ. Руската централна банка бе принудена да повиши основната лихва от 6,8% на 17%. Санкциите са насочени и срещу активите на военнопромишления комплекс. Москва обаче започна изпълнението на мащабна програма за превъоръжаване на стойност 770 млрд. дол., която до 2020 г. ще достигне 70% от изпълнението. Първо място заемат най-усъвършенстваните образци.
Руските контрасанкции засегнаха главно търговията на селскостопанска продукция в европейските страни. Загубите досега се изчисляват между 5 и 12 млрд. евро. Техният ефект се чувства особено осезателно в енергоснабдяването на редица страни от ЕС.
Санкциите подриват основите на световната търговия и международното сътрудничество в други области. Инициативата на Ангела Меркел и Франсоа Оланд за споразумението в Минск е доказателство за безпокойство в ЕС. В Русия развиват дейност 200 френски фирми и 6000 германски. Загубите ще възлязат на 50-80 хил. работни места. Загуби ще претърпят и други държави от ЕС.
Санкциите срещу Русия няма да дадат желаните загуби. Те не бяха подкрепени от повечето държави в Азия, Африка, Латинска Америка. Дори Турция се въздържа.
Вашингтон преследва като важна политическа цел недопускане на сближаване между западната част на Европа и Русия. Това би означавало обединение на научно-техническите и финансово-икономическите възможности на Европа с огромните енергетически и човешки ресурси на Русия. Те трябва да бъдат разделени - така е било преди, така според него трябва да бъде и сега. Да не говорим за сътрудничество между Евросъюза и Евразийската общност.

Сред управляващите среди и научния елит в САЩ се дискутират въпроси на различни технологии срещу Русия. В. "Файненшъл таймс" отбеляза по този повод: "САЩ открито навлизат в руската сфера на влияние" с различни геополитически технологии. Сред тях се сочи "управляваният хаос" като част от "меката сила". Тя се оказа ефективна в бившите социалистически страни, чийто корумпиран елит, жаден за власт и богатство, ги превърна в лишени от суверенитет субекти. Технологиите на "управлявания хаос" бяха създадени в Института "Санта Фе" през 1984 г. от Пентагона и Държавния департамент на САЩ за постигане на геополитически цели във военната сфера, политиката, икономиката, финансите.
Повечето от т.нар. цветни революции се провеждат по еднакъв сценарий с промени според конкретната обстановка. Преминават под знака на "демокрацията", "човешките права", "свободата". Използват се от опозиционни партии, неправителствени организации, движения, криминални елементи, радикални десни екстремисти, проамерикански ориентирани групи. Чрез тях Вашингтон установява режими на нелиберална основа. Но "управляваният хаос" се превърна в "неуправляем" в Ирак, Афганистан, Египет, Либия. Същите последици той доведе в Украйна. На ръководни постове се издигат хора от "петата" колона, съблазнявани с власт и пари, създават се условия за изтичане на национални капитали в офшорни зони или в контролирани от САЩ международни финансови институции.
Същите технологии Вашингтон се опитва да прилага и в Русия. Но той подценява нейната устойчивост срещу външен натиск. Не само поради огромните простори, но и заради непреклонния дух на руския народ. Американските ръководни среди не се поучават от миналото.

Влошаване на китайско-американските отношения

Вашингтон не забравя последиците, които може да има напрежението с Русия за отношенията му с Китай. На срещата в Калифорния м.г. президентите на двете страни Си Цзин Пин и Барак Обама се увещаваха взаимно да укрепват взаимното доверие. Сп. "Форин Афеърс" обаче излезе със статия под заглавие "Отношенията САЩ-Китай през ХХІ век". Според двамата автори въпреки усилията "доверието между двете страни остава дефицитно и има възможност да избухне инцидентен или умишлен конфликт." Инцидент възникна по време на форума на АТИС през ноември м.г. в Пекин, където се откроиха различните подходи към международните проблеми. Докато САЩ се стремяха към икономически и търговски блок в Далечния изток под тяхно ръководство, Пекин предложи широки възможности за независим избор на икономическо сътрудничество и търговски обмен. Участничките предпочетоха китайския вариант.
Напоследък отношенията между двете страни още повече охладняха. Китайският юан застрашава челните позиции на американската "примадона" (долара) на международните валутни пазари. През ноември 2013 г. Пекин обяви ускоряване на процеса за превръщане на юана в конвертируема валута. От 2014 г. китайски и чуждестранни банки извършват операции с китайска валута. Еврото бе обявено за основна обменна валута на фондовата борса в Шанхай. Китай подписа меморандум за разплащане в юани с "Bank of England" и "Deutsche Bundes Bank".
След избухване на украинската криза Москва ограничи сътрудничеството със Запада във финансовата сфера и разшири партньорството с Пекин. Рублата и юанът се използват в двустранните разчети. Постигнато бе споразумение за създаване на съвместна рейтингова агенция. Според доклад на МВФ в края на 2013 г. световните валутни резерви са били в долари 33%, а през 2000 г. - 55%. Развиващите се страни увеличават запасите си в други валути, а не в долари. Американският икономист Джеймс Ричардс оценява тенденцията като "колапс на международната монетарна система".
Русия и Китай са част от БРИКС. На срещата на високо равнище в Бразилия през юли 2014 г. бе решено създаването на Резервен фонд с капитал от 100 млрд. долара и Банка за развитие, които оспорват досегашното господство на МВФ и Световната банка в международната финансова система. Филипинският икономист проф. Уолтън Бело предрече: "Краят на мрачния период на еднополюсната доминация на САЩ с техните неолиберални организации и идеологии настъпи именно с появата на БРИКС." Международни анализатори смятат, че господството на долара е основна причина за глобалната финансово-икономическа криза. Дълбоките промени в системата ще се отразят сериозно на геополитиката.
Нарастващата икономическа, валутна, търговска, научно-техническа мощ на Китай увеличиха неговото влияние не само в Далечния изток. САЩ проявяват особена загриженост от растящата китайска военна мощ. Въпреки че американските военни разходи са най-големи в света - за тази цел те отделят над 600 млрд. дол., докато Китай - около 200 млрд. долара.
Недоверието между двете страни засилва предимно усъвършенстването на въоръженията. Между САЩ и Съветския съюз преди бяха постигнати и подписани редица договори за контрол на въоръженията. Китайско-американските споразумения по тези въпроси са повече от символични. Редица образци от неконвенционалните оръжия предизвикват взаимно съмнение за преждевременно възникване на конфликт.
Опасения за такива съществуват по повод някои регионални проблеми като разделението на Корея и съществуването на Тайван. Повод за подозрение създават споровете между Китай и Япония за някои острови. Американо-японските отношения търпят изменения след украинските събития. Токио ускорява усилията да се освободи от някои ограничения във военната област, наложени след войната.
В началото на т.г. президентът на САЩ Обама бе на посещение в Индия, където бе подписано десетгодишно военно споразумение. Преди него в Делхи бе руският министър на отбраната Сергей Шойгу, с когото бе актуализирано споразумението за производство на пето поколение реактивен изтребител и сглобяване на модерни хеликоптери. Сп. "Форин афеърс" не пропусна да отбележи по този повод, че "Вашингтон ще защитава не само своята територия, но и тази на формалните съюзници, а дори и на неформалните приятели".
Международни анализатори смятат, че със своята политика в света САЩ надценяват своите възможности. Създаваното от тях напрежение в отделни региони предизвиква в редица страни настроения за създаване на международни групировки на необвързани държави. Вашингтон действа със самочувствие на арбитър, който сам решава международни и национални въпроси, пренебрегвайки международни организации и ООН. Резултатите обаче може да се окажат обратни на поставените цели.