Формулата за катастрофата е отдавна известна

    Последствията от фанатичното изповядване на идеологии в човешката история са разнообразно негативни и с многовековна традиция. Хора са горени на клада, духовно репресирани, физически малтретирани, изпращани в лагери, индивидуално "ликвидирани" и масово унищожавани с примитивни и индустриални методи. На икономическо опустошение са подлагани цветущи страни и това пропагандно е представяно за невиждан в историята стопански прогрес.
Разгръщаме мемоарите на съветския лидер Никита Хрушчов и наред с непоколебимата вяра в "светлото бъдеще" намираме в тях любопитни констатации, че неговото лично благосъстояние като работник в царска Русия е било значително по-добро от това като първи партиен ръководител на град Москва. Не по-малко информативни за внимателния читател, обаче не и за самия автор, са страниците с наблюденията му, отнасящи се до новата икономическа политика от 20-те години на миналия век. Благодарение на незабравените пазарни навици на населението тогава съветската икономика се възстановява и дори надминава нивото си от 1913 година. След което, въпреки здравата логика, следва идеологически мотивиран отказ от пазара, колективизация на селското стопанство, индустриализация, милитаризация и пр.
    Показателни са също откровенията на Хрушчов, посветени на т.нар. кадрови подбор в СССР през 20-те и 30-те години на миналия век. Практически всички ключови позиции в държавата по това време се заемат от лица с "работническо-селски произход". Авторът открито пише за недоверието и неприязънта, с които се е гледало на интелигенцията във всички социални сфери. Световнопризнатият изобретател в областта на заваряването академик Патон е рядко изключение, само потвърждаващо правилото за "правилните биографии" в галерията от "апаратни" образи в книгата.
    По този начин за страничния непредубеден анализатор ясно се очертава формулата, обусловила обществената катастрофа през 30-те и началото на 40-те години в Съветския съюз, последствията от която не са отстранени и преодолени и до днес. А тя е: фанатично следвана идеология плюс прослойка от необразовани, а още по-точно казано,

прости хора на власт

Наскоро вицепремиерът Симеон Дянков за пореден път демонстрира незавидни импровизационни възможности, заявявайки в предаването "Панорама" на БНТ, че за него съществувала само една истина, към която неотклонно се придържал. Подобно изявление в постмодерното общество се явява най-малкото странно от философска гледна точка. Скуката на абсолютното неопровержимо познание, доминирала "източната част от света", през близкото минало отдавна би трябвало да е останала в същото това минало. Освен, както се оказва, за лица, усвоили само един учебник, аналогичен по догматичност на Сталиновия "Кратък курс по история на ВКП(б)", и прехвърлили в превърната форма в днешния ден вчерашните навици за сляпо следване на непогрешими установки, повели и предначертания.
Но нека да оставим настрана философската мъгла, в която безизходно се самонабута финансовият министър и да се опитаме да разберем какво фактически ни каза той в телевизионното си изявление. Тълкуването на Дянковите слова може да бъде само еднозначно, което впрочем в случая говори и за съответстващи интелектуално личностни качества. А имено, че той познава и следва само една икономическа политика. Една и съща за криза, досущ същата за стагнация, съвсем същата и за времена на икономически подем. Което пък от своя страна е в пълен дисонанс със съвременното икономическо мислене, включително с онова, увенчано с Нобелови награди като тези за господата Стиглиц и Кругман.
Провалената Дянкова теза от 2009 година за "върховен държавен приоритет - уравновесен бюджет" бива подета на нов глас и понастоящем се нарича "фискален борд". Както се казва, нищо старо не е забравено, нищо ново не е научено.
Защото, както отвсякъде личи, няма как субективно и обективно да се случи нещо различно.
Територията за експеримента е определена. Послушните изпълнителите са назначени. Опозицията в печата е ограничена до и дори под допустимия минимум, по електронните медии тя е практически елиминирана. Остава нещата през следващите години да се случат и впоследствие някъде да си направят подобаващите изводи. Всичкото обаче за наша сметка! Още Бисмарк беше казал за социализма, че би трябвало да се приложи в страна, за която да не ти е жал. Както от западна гледна точка исторически стана и поуките бяха извлечени. На наши разноски, естествено.
Днешната ситуация в България би могла образно да се опише като

"Титаник", който обречено отплава

 от Лондон, отбива се в Саутхемптън и по план се отправя към Ню Йорк. На практика - към дъното. За да се превърне в специфичен паметник на човешката глупава самонадеяност, грандомания и непремислено високорисково експериментаторство.   
    Фискалният борд, за който у нас умишлено се води вяла и приглушена дискусия, е решение от съдбоносен, фатален характер. То връзва ръцете на всяко бъдещо правителство да конципира и да осъществи каквато и да е антикризисна политика. Журналистът Бойко Василев ме изпревари с коментара, че посредством фискалния борд Симеон Дянков иска да управлява дори когато вече не е на власт. А въпросното управление, както всички се уверихме, понасяйки ударите на настоящата рецесия в несмекчен вид, е равносилно на тежки и разрушителни изпитания за българското общество. Естествената граница на разрушението е пълното разрушение.
Когато умишлено се блокират защитни механизми като бюджетния дефицит, подоходните данъци и брутната задлъжнялост, респективният социален експеримент започва много да наподобява елиминирането на "бушоните" в Чернобилската атомна централа, довело впоследствие до неуправляемост на реактора и взрив.
    В текста по-горе стана вече дума за четенето на учебници. През годините нееднократно съм иронизирал бившия премиер г-н Иван Костов, наричайки възгледите му "политикономия на социализма наобратно". В казуса "фискален борд" обаче трябва да се признае, че за разлика от стандартно моноучебникарски промития неолиберал г-н Мартин Димитров, Иван Костов бързо налучка по-правилните координати и се обяви твърдо против. Защо и как?
    Разликата, изглежда, все пак е в дозата чувство за реалност. А именно това чувство, което, иначе изразено в конкретни действия, се нарича прагматизъм, и което прави 

нетънката разлика между фанатика и разумния

макар и балкански по нашите ширини, държавник. Последният задължително текущо ползва и осмисля т.нар. обратна информация, отчитаща обществените реакции и фактическите последствия от провежданата една или друга правителствена икономическа и социална политика.
Особено коварното на Дянковия актуален замисъл, наречен фискален борд, е че поради все пак подобряващата се световна конюнктура, която не може постепенно да не се отрази и у нас, драконовските фискални ограничения биха могли да покажат своята остра неадекватност в относително по-отдалечено бъдеще, при настъпването на нови стопански турбуленции. Следователно, фискалният борд се явява адска машина с часовников механизъм, която ще започне неумолимо да цъка и отброява секундите, минутите, часовете, месеците и годините до "момента Х".
Кога точно ще настъпи този момент и машината ще се самозадейства не подлежи на предварително прогнозиране. Но пък, че със сигурност ще се задейства не подлежи на никакво съмнение.