Децибелите на политиката
/ брой: 125
Преди десетина дни стана сбиване пред джамията в центъра на столицата. Доста наивно си помислихме, че инцидентът е случаен, че общината и мюфтията вече решиха въпроса с гръмогласните мощни тонколони, които 4-5 пъти на ден призовават мюсюлманите към молитва и смущават всички останали. Решихме, че темата е приключена. Нищо подобно! Вчера тя продължи и този път не на улицата, а в парламента. Въпреки заклеймяването на действията на партия "Атака" от всички парламентарни групи, ДПС излезе с нова декларация. Което подгони Волен Сидеров към парламентарната трибуна. Противопоставянето продължава.
Трябваше ли екстремист да изкара агитките си и да нападне невинни хора, че и да си прави политически дивиденти от това, та да се реши проблем, който лесно може да бъде приземен и ликвидиран по най-цивилизован начин? В демократични времена, в България, в която етническите общности никога не са имали проблеми помежду си, освен онези, които са им насаждали политиците. Имаме парламент, където страстите трябва да се уталожат; имаме правителство, което трябва да взима решения за успокояване на изповеданията; имаме и кмет, който за това е избран - да решава проблемите на града си.
Вярно, дразнещо и недопустимо е ходжата да призовава мюсюлманите за молитва с такъв вой от мощните колони. Само че за това не са виновни вярващите, които постилат килимчето. Ако аз вдигна шум и патардия и проглуша ушите на съседите си, блюстителите на реда ще дойдат да ме предупредят. Общината ще ми прати предупреждение. Направи ли го в случая толкова години? Не. Що се чудим, че се стигна до ексцесии?
Само това ли е шумът в София? Висококоворителят ли дразни Волен, или етническата другост на съседа? А и като сме толкоз ербап срещу шума от минарето, що не сме по същия начин непримирими към трясъка на мощните мотори на рокерите, които нощем правят кушия из кварталните улици на София? Де го кметът да защити столичани от тази вакханалия. Де я полицията?
Някога, ако моторетка издуха през ауспуха 70 децибела, катаджиите я спираха от движение. Сега всеки си кара политическата моторетка, както иска, и всеки вой отеква в нашия обществено-политически живот с непредвидими последици. И това не е грижа на катаджиите. А задължение на държавните мъже. Които не бива да оцветяват тази грижа с политически, верски и етнически цветове, а единствено в цветовете на трикольора. Всичко останало е страшно опасно за България.