Държава-джудже с имперски амбиции
Стремежите на Катар към лидерство в арабския свят и място в голямата политика са подплатени с огромен финансов ресурс
/ брой: 18
Икономическа криза тресе света вече три години, без изгледи за скорошен край на съсипващата рецесия. Но финансовото цунами на Уолстрийт, в Ситито, Франкфурт и Цюрих не засяга всички страни. Сред щастливците, настанили се в оазиса на сигурността, е и малкото емирство Катар, което в тези смутни времена се оказа най-богатата държава в света. През 2010 г. то е изпреварило Люксембург по брутен вътрешен продукт на глава от населението - 88 221 долара. Растежът му за миналата година е 16 процента, а бюджетният излишък над 6 милиарда долара. В страната няма данъци върху доходите и всички обществени и здравни услуги са безплатни. Далеч не е случаен фактът, че световното първенство по футбол през 2022 г. ще се проведе на едноименния пустинен полуостров в Персийския залив, чиято територия е едва 11 хиляди квадратни километра.
Населението на Катар е около милион - половината от него са индуси, пакистанци, иранци и други чуждестранни работници. Освен приходите от енергийния отрасъл Катар е първи в света износител на втечнен газ - правителството реализира много програми за бърз подем на икономиката и за привличане на чуждестранни инвестиции. Но не богатството и икономическите показатели са главното, което характеризира малкото емирство днес. Неговата традиционна цивилизационна принадлежност към групата на реакционните арабски монархии има своите крещящи особености. Емирът Шейх Хамад бин Халифа ал-Тани и неговото правителство работят много активно страната да завоюва позицията на един от основните съюзници на САЩ и ЕС не само в района на Залива, но и в целия Голям Близък изток. Показателно в това отношение е дръзкото предложение на шейх Ал-Тани в Сирия да бъдат изпратени военни части от името на Арабската лига, за да "сложат край на кръвопролитията". Ал-Тани беше първият лидер на арабска държава, който си позволи да предложи подобен непопулярен за арабите ход.
Като председател на Арабската лига (на ротационен принцип) Катар напоследък брутално потъпква нормите на международното право. Родината на телевизия "Ал Джазира", която промени арабския ефир, първа от арабските държави призна Преходния национален съвет на Либия и му оказа солидна помощ от 400 милиона долара, нарушавайки резолюциите 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН. Катар предостави военни самолети за операциите над Триполи, финансира и снабдява с оръжия избирателно различните групировки на либийските бунтовници, преди всичко от редиците на радикалните ислямисти. Освен това стотици граждани на Катар пряко участваха във войната на страна на опозицията.
За да закрепи позициите на страната си в Триполи, шейх Ал-Тани организира в катарската столица в края на октомври международна конференция под наслов "Приятелите на Либия". На нея бе обявено, че Катар няма да изтегля оттам своите военни самолети, участвали в операцията "Обединен защитник", а ще ги предостави в помощ на новата "демократична власт" на страната. Доха активно се намесва и в хода на формирането на новите органи на изпълнителната власт, стараейки се да постави на възлови постове свои хора (в общинските власти в Триполи те са вече мнозинство). Безцеремонните стъпки на Катар, под благосклонния поглед на покровителите му, предизвикаха откритото недоволство у бившия шеф на Преходния национален съвет Махмуд Джибрил, представителя на Либия в ООН Абдеррахман Шалгам и някои членове на новия кабинет на страната.
Зад намесата на Катар във вътрешните работи не само на Либия, но и на други страни от района стоят на първо място неговите икономически интереси. В Доха не скриват, че са недоволни от плановете на Триполи да предлага на европейския пазар втечнен природен газ. В случая със Сирия Катар прави всичко възможно да не допусне прокарването през нейна територия на газопровод от иранското месторождение Южен Парс, който ще бъде сериозна конкуренция на Катар като износител на втечнен природен газ. За Ал-Тани първостепенна задача е свалянето на сирийския президент Башар Асад.
Емирът не може напълно да игнорира интересите на Запада, който е и гарант за сигурността на Катар, но явно отчита зависимостта на европейците от доставките на катарски газ и разчита на това, че ЕС в момента е ангажиран със Сирия. Катар изигра важна роля и за сключването през ноември м.г. на споразумение между либийския Преходен национален съвет и Националния съвет на Сирия за оказване на военна помощ на сирийските опозиционери, поемайки разходите за прехвърлянето на бойци и въоръжения. Като основна ударна сила на сирийската непримирима опозиция Доха вижда "Братята мюсюлмани" и салафитските групировки, които доминират в Националния сирийски съвет и попълват редиците на опозицията с дезертьори от сирийската армия.
След края на "ерата Кадафи" Катар побърза да стъпи още по-здраво в Северна Африка. Редица африкански светски режими, които преди бяха поддържани от Триполи, сега разчитат на набиращите сили ислямски екстремисти, верни единствено на джихада. Доха оказа финансова подкрепа и на духовно близките й "Братя мюсюлмани" и салафити, победили на изборите в Египет. Катар дори обеща на победилата в Тунис ислямистка партия "Ан Нахда" да спонсорира проекта за създаването "Съюз на ислямския Магреб". В перспектива Доха предвижда ислямизация на властта и в Алжир, където има сериозни интереси в нефтено-газовата промишленост.
Амбициите на емира Ал-Тани за лидерство в арабския и ислямския свят са подсигурени освен с многото милиарди долари от износа на газ и петрол, но и с разположения в Катар регионален команден център на Пентагона. Важна е ролята и на телевизионния канал "Ал Джазира", който постепенно се превърна в мощно оръжие в информационното надхитряне. За няколко години "Ал Джазира" преобрази медийния пейзаж не само в Близкия изток. Тя успя да създаде транснационално публично пространство, което я превърна в главна медия, отразявала големите събития в Близкия изток. За катарския телевизионен канал американският държавен секретар Хилъри Клинтън заяви пред членовете на американския Сенат: "Независимо дали ви харесва, или не,"Ал Джазира" е наистина силна. И в момента променя нагласите и поведенията на хората". От създаването си през ноември 1996 г. 24-часовият новинарски канал коренно измени регионалната медийна среда, като преобрази начина на работа и отношенията си с политическите сили, които го подкрепят, писа "Монд дипломатик". Катарският телевизионен канал е не само огледало на регионалното развитие. Геополитическите апетити на Катар се разпростират и в Европа, за което говори откриването през ноември на балкански канал на "Ал Джазира". "Ал Джазира Балкани" е с централа в босненската столица Сараево и има регионални бюра в Сърбия, Хърватия и Македония. Размахът е впечатляващ. Без да има изборни органи на властта и нещо общо с демокрацията, Катар залага изцяло на развитието на ислямистката идеология, поддържайки радикалните сунитски групировки. Доха предоставя убежище на лидерите на различни екстремистки опозиционни движения в Близкия изток и Африка, разчитайки, че ще може да ги използва, когато се наложи. Използвайки умело ислямистката вълна и поемайки ролята на организатор на износа на "сунитска революция", Катар разчита, че след падането на светските режими ще му се отдаде да стане един от центровете на мюсюлманския свят, измествайки дори Саудитска Арабия. Не случайно в Доха неотдавна бе открито представителство на афганистанските талибани. Президентът Хамид Карзай държеше то да е в Турция и употреби не малко усилия, за да постигне това. Но не успя. В Доха бяха осъществени и първите контакти между САЩ и представители на афганистански им врагове. С това Катар нанесе поредния неотразим удар на един от най-големите регионални играчи - Пакистан, страната, в която още през 90-те години се появиха първите тренировъчни лагери на талибаните.
"Арабската пролет" очевидно не донесе дивиденти за Запада, за който отношенията с арабския свят ще стават все по-сложни. Резултатите от нея обаче са очевидно в интерес на богатите монархии в Залива - стожерите на радикалния ислямизъм. Катар умело използва това.
Емирът Шейх Хамад бин Халифа ал-Тани