Да изпуснеш питомното...
/ брой: 50
Валентин ГЕОРГИЕВ
Евентуални преговори за нов договор за доставка на природен газ с "Газпром" могат да се водят едва след като войната в Украйна приключи, разбираме от министъра на енергетиката Александър Николов. Сегашният изтича на 31 декември, но заради военния конфликт между Москва и Киев, към настоящия момент "не са налице условия за иницииране на търговски преговори" с руския доставчик. Това ли е национално отговорната ни позиция? Или пак "политическата коректност" взема връх над интереса на държавата? Защото, ако тайният замисъл е да не ни се скарат и чинно да търпим, докато получим някаква "партньорска благословия", ще има дълго да чакаме.
Други "условия" - тези на жестоката действителност, отдавна чукат на вратата и ще се стоварят съвсем скоро на главите ни.
"Булгаргаз" вече поиска колосален скок от 40% в цената на синьото гориво от месец май, а от 1 април пада енергийният мораториум, който досега крепеше по-ниските сметки за бита. При тази ситуация и за децата е ясно, че се задава такова поскъпване на парно, топла вода, ток и други цени, свързани с тях, че на човек свят да му се завие. И никакви приказки, че увеличението можело и да не е толкова голямо, не могат да успокоят никого.
Настоящите цени са пазарни, защото сегашният ни договор бе променен след натиск от ЕК, и за тях се вземат предвид и борсовите котировки на суровината. Отделно е влиянието и от войната...
Но да се върнем на казуса с бъдещия газов договор. Не знам дали други страни в Европа ще постъпят изчаквателно като нас, но е факт, че ЕС не посмя да наложи ембарго на търговията с газ и петрол от Русия. Това им отвързва ръцете да се договарят - когато и както решат.
През март-април съседна Сърбия също планира да започне преговори с "Газпром" по нов дългосрочен договор, минимум за 10 години. Вучич вече се договори с колегата си Путин за запазване на действащата цена от 270 долара за 1000 куб. м, за да се даде време по съгласуване на условията. Ама, хайде, да речем, че Сърбия не ни е критерий, защото не е в ЕС и е проруски настроена.
Унгария обаче си опече работата овреме и сключи газов контракт за 15 години напред на по-ниски цени, а през януари Орбан бе в Москва, за да моли за по-големи количества. Пак през януари газовата компания "Боташ" от натовска Турция сключи 4-годишен договор с "Газпром".
Неотдавна посланикът на Русия у нас Елена Митрофанова покани българските власти също да подпишат нов дългосрочен договор, но никой не я чу. А "влака" вече го изпускаме съвсем - защото влязохме в списъка от неприятелски за Русия държави и май ще трябва да плащаме в рубли или юани.
В тази връзка е логично да се запитаме: а можем ли при продължаващ конфликт и влошени до крайност отношения с Москва да останем без газов контракт? Ние, които сме почти 90 на сто зависими от руското синьо гориво. Тоест "елегантно" да се откажем от преговори с основен доставчик, да се натоварят потребителите с по-скъп газ поради чужди геополитически интереси? Евентуален внос на американски втечнен газ може да става през Гърция. Обаче и там "условията" са доникъде - като инфраструктура, да не говорим за договори и заявки, които се сключват до 9 месеца напред. Изпускаме питомното, ще гоним дивото. Както винаги...