Поезия
ЧРД, поете!
/ брой: 198
Боян АНГЕЛОВ е роден на 27 август 1955 г. в Панагюрище. Завършил е философия и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", валдорфска педагогика и социална психология в Швейцария. Живее и работи в София. Председател е на фондация "Читалище 1870", чието издание е възрожденското списание "Читалище 1870". Управител на Издателство "Богианна". Автор на 16 поетични книги, сред които: "А върху ножа - детелина", "Тиара", "Делтата на другия живот", "Скали от вятър", "Еос", "Цветовете на тъгата", "Съзерцание", "Пристанище в средата на душата", "Византийска мозайка", "Отрицание на отрицанието" и др.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти.
Професорът и момчето
На проф. Дойно Дойнов
Усмихнат заспа Балкана
и диша равно, спокойно,
а в дланите му остана
момчето на име Дойно.
Когато настане вечер
гори месечина слаба,
от Буново недалече
и недалеч от връх Баба.
За Месечко няма възраст,
щом той е самото време,
щом само добрата мъдрост
пределите ще превземе.
Дори да завеят зими,
към столици и градчета
пътуват неуморими
професорът и момчето.
Понякога даже пеят
възторжено, по момчешки
и погледите им греят
с очите на Васил Левски.
Борсалино
Пиян от свобода
и с шапка борсалино
той угаси града,
приспа полето минно
(сънуващо стени
бетонни с амбразури),
умората плени
в небесните лазури
и устремът за път
го облада изцяло -
като жена без плът,
като любов без тяло.
Разжалван от честта
доброто да изброди,
потъна в съвестта
на древните народи.
Говореше без глас
на мъртвите езика.
Бе по-щастлив от нас,
в тълпата разнолика
незримото видя,
надеждата изрови,
обви ни в свобода
и окова с любови...
Съцветия
Бавно,
бавно охлювът възлиза
в палавата сянка на игликата,
а пчелица по кафява риза
свеж нектар събира,
милоликата...
Дивата и тайнствена градина
е доброто царство
на глухарчето.
То жадува стройната гергина,
побелява от любов, макар че то
и да не е влюбено,
превръща
жълтите си багри в нощ ревнива.
Охлювът
игликата прегръща
и от мириса й се опива...