Черните лебеди

В момента, в който пиша тези редове, световните и нашите агенции кръвожадно разнасят първите новини за военната операция "Зората на Одисей". Ръководена, разбира се, от американците. Има си хас. И Барак Обама трябва да има своята война - нищо, че изглежда млад, красив и умен. Независимо какви ги приказва, той трябва да изпълни своята роля във вечната игра на американците. А тя е: има два вида интереси - тези на САЩ и тези на останалите.
В "Зората на Одисей" над България вали дъжд. По телевизиите се чудят къде се намира Муамар Кадафи, коментират ниския ръст и ниския рейтинг на Саркози, от екрана в нощта свистят снаряди и описват страховити параболи, минават самолети с писък на хищници, а в България вали дъжд. Първият дъжд от тази война. Някой трескаво припомня, че точно преди осем години на тази дата започнала войната в Ирак. Всички мълчат за изхода и жертвите, между които има и българи.
Не упреквам телевизиите. Войните са страхотна новина, пък и ние свикнахме да ги гледаме по телевизията. Войната по телевизията има странна съдба - хем я гледаш отблизо, хем ти е някак далечна, както е далечно за обикновения човек всичко, което дават на синия екран. Гледаш истинска приказка, за която знаеш, че е истина, но е удобно да я гледаш като приказка. Така премина и войната в Ирак, уж участвахме, но нищо не се промени. Освен за семействата на загиналите. Работата ми на журналист ме накара да бъда и на двете погребения на убити войници от българския батальон в Ирак. Близки и приятели естествено страдаха, но очевидно не разбираха как и защо.
Как и защо? Ето въпроси, на които нито генерали, нито политици могат да отговорят. Даже ми се струва, че не искат. Аз също ненавиждам диктаторите и смятам, че е време Муамар Кадафи да слезе от политическата сцена. Дори нещо повече, от политическата сцена трябва да слезе цялото му семейство, близки и приближени. Даже тези, които му стискаха ръката в прословутата палатка. Но защо това трябва да става с война?! Къде са прехвалените специални служби и части, които могат да извършат действията по елиминирането на режима на Муамар Кадафи? Или тях ги има само по американските филми, с които родните телевизии ни надуват главите. Къде е прехвалената борба срещу тероризма, издигната като държавна политика, за която няма тайни и препятствия?
Това са митове. Защото на американците и останалите пет държави, които са съюзници в тази война, е нужна не демокрацията, а територията, от която блика нефт. На полковник Кадафи му трябва същото. И като нищо ще използва химически оръжия. Така че всички приказки за демокрация са просто блъф за пред хората, които все пак искат мирен живот. Защото независимо на какъв език говорят, какъв цвят на кожата имат и каква религия изповядват, хората знаят едно - животът е последен. И не искат да го загубят заради икономическите и политическите интереси на свои или чужди лидери.
Кадафи зове: "На поход срещу кръстоносците!" Европейците пък наричат операцията си "Зората на Одисей". Както виждате, все идеологеми, свързани с историята и митовете. Сякаш това ще помогне да се прикрие истинската цел на тази война. Ако не се лъжа, заедно с Виетнам, Ирак, Афганистан и Югославия това е петата война в моя живот. Имам предвид по-сериозни военни действия и жертвите, дадени от всички страни. Писна ми от тези войни, всяко десетилетие е белязано с някаква офанзива на едни "демократични" сили, които се бият с други "демократични" сили. И, естествено, САЩ винаги са намесени. Имам тягостното чувство, че след 60-те години, когато сегрегацията в собствената им държава бе осъдена и премахната, американските политици подложиха на сегрегация всички държави, от които могат да изпомпат нефт. Или подкрепят техните диктатори, както беше с полковник Кадафи, или ги подлагат на преследване, както става отново с полковник Кадафи. Без да мислят какво ще стане с бедните хорица, живеещи там. Ами ако те тръгнат към Европа? Къде мислите, че ще се населят?! Естествено в задния двор, където живеем ние.
Като в роман на Маркес, всеки президент на САЩ започва своите сто войни и ги губи всичките. В същото време, пак като в роман на Маркес, вечната спътница на Земята, Луната, по която се разхождаха същите американци, вече е приближила Земята и хората, населени на нея, сякаш полудяха. На близкия й план в призрачната светлина размахаха криле Черните лебеди. Ето какво пише онзи ден проф. Михаил Константинов за тях: "Нека първо припомним какво е това Черен лебед. Според определението на американския учен Нисим Талеб (по произход той е грък от Ливан) това е невероятно събитие, което изненадва всички и преобръща хода на нещата към лошо."
Такива работи...