Боряна Сечанова: Смятам, че съм щастлив човек

Интервю на Вилиана Семерджиева

БОРЯНА СЕЧАНОВА завършва Националното училище по танцово изкуство в София и е приета в състава на балетната трупа на Софийската опера и балет. Продължава образованието си в Москва при проф. Олга Тарасова, през 1990 г. се дипломира със специалност "Балетна режисура" в ГИТИС. От 1991 г. работи като хореограф, а от 2000 г. е директорка на балет "Арабеск". Авторка и хореографка е на над 60 балетни, оперни и театрални спектакъла в Националната опера и балет, балет "Арабеск", НТ "Иван Вазов", държавните опери в Пловдив, Стара Загора, Варна, Русе, театър "Пантданс" и др. Носителка е на престижни отличия.

- Госпожо Сечанова, завършила сте класически балет. С какво Ви изкуши съвременният танц, на който сте посветили голяма част от своите знания, умения и усилия?
- Бяхме в VIII или IX клас в училището, когато в България се завърна Маргарита Градечлиева - балерина, която е танцувала в операта, но в един момент заминава за Германия и започва да се занимава със съвременен танц. Връщайки се в България, бяха я поканили в балетното училище и тя ни преподаваше Греъм техника - нещо ново и различно. По това време "Арабеск" беше трупата, която предизвикваше най-голям интерес сред нас със своите новаторски спектакли.
Заминах за Москва в интересно време - през 1985 г., когато много западни творци имаха възможност да гостуват в столицата на СССР. В ГИТИС идваха интересни преподаватели, хореографи и артисти. Бенджамин Феликсдал (който после беше и в България, в "Арабеск") ни преподаваше джаз, австралийската балерина Лусет Олдес, солистка на "Мери Рамбер" - модерна трупа в Лондон, ни преподаваше съвременен танц и Греъм техника. По онова време започнаха да се появяват едни от най-интересните съвременни хореографи като Иржи Килиан, Матс Ек и др.

• 
  Защо е важно човек да познава и усвои основите на класическия балет?
  - Класическият танц има съвършена методика, която развива хармонично цялото тяло. Системата Ваганова, този тип класически екзерсис, дава и добра техника на танцьорите. Обучението, което е 8-годишно, стъпка по стъпка подготвя изпълнителите на много високо ниво. Ако в класическия танц всяко движение по някакъв начин е изтеглено нагоре, съвременната танцова техника обръща движението обратно към земята. Което не противоречи, а доразвива това движение в друга плоскост. Няма добър танцьор, който да не борави и със съвременна, и с класическа техника - това е все едно да говориш на няколко езика. Класическият танц дава техника, лекота на изпълнението, съвременният - друга органика, по-скоро свързана с дишането, друг тип лекота и акробатичност. Обикновено всички започват с класика и след 30-годишна възраст, когато тялото е малко по-натежало, се обръщат повече към съвременния танц - той има нужда от емоционално и ментално узряване.
  - Доколкото зная, Маргарита Арнаудова в началото на Вашата кариера Ви кани да направите дипломната си работа в "Арабеск".
  - Срещата ми с Маргарита беше много знакова и определящ за бъдещото ми развитие момент. Бях разработила като дипломна работа "Сватба" на Стравински и исках, като се прибера в България, да я поставя на сцена. Но когато си дойдох, нямах възможност да започна като хореограф и се върнах в операта като балерина. Там не срещнах разбиране на моето желание да направя постановка. Маргарита Арнаудова в един разговор ми предложи да осъществя дипломната работа в "Арабеск" - страхотен жест от нейна страна. Но ме посъветва това да не е "Сватба" на Стравински, а нещо по-леко. Беше 1990 г., много сложно време и за артистите, и за публиката. Дипломната ми работа, която поставих на сцена, се казваше "Островът", музиката е на Фоленвайдер. Звучеше леко, но с една много сериозна тема. Тогава всички бяхме окрилени от свобода, от демокрация, от нови идеи и спектакълът ми започваше с едни превити тела, които изглеждаха като остров. Идваше една птица, те се окриляха и започваха да танцуват, да се движат, но в един момент загубиха посока и не знаеха какво да правят. Дойде друг образ - човек, който им казваше какво да правят, и те като че ли намериха някаква посока, и пак се върнаха към превитите гърбове. Всъщност, какво стана с нашата еуфория...

• 

• Тогава като че ли много не ме разбраха, но не знам защо в мен е имало усещане, че рано или късно ние пак ще се превием. След "Островът" продължих работа в операта. Последва много интересен период с актьора Николай Сотиров, който създаде първия театър за пантомима и танц "Пантданс", и поех в друга посока. Но един ден Маргарита ми се обади и ми предложи да стана неин асистент в НБУ, където беше направила курс балетна режисура. Много се притесних, защото не бях преподавала (това се случва през 1994 г.), и тогава тя каза: Мисля, че сега е време да направиш своята "Сватба" на Стравински. Приех с изненада, защото отдавна бях оставила този спектакъл като нещо неосъществимо. Оказа се, че Маргарита вече е знаела, че е болна. Този разговор се състоя през август, тя почина през ноември... И аз завърших нейния курс, вече не като асистент, а като водещ. През 1995 г. поставих "Сватба" с "Арабеск".
  - ...И вече 22 години сте негова директорка. Какви трудности трябваше да преодолява трупата през този период?
  - "Арабеск" винаги е съществувал при много екстремни условия. От самото си създаване е ситуиран в Музикалния театър, но като репетиционна, а първите му спектакли са били на сцената на Музикалния театър като гост, в почивния ден на театъра. Балетът много е пътувал по това време, но винаги е бил без сцена. Все са очаквали да ги закрият, да ги разформироват, но всичко, което е правил "Арабеск" като спектакли, е било различно и ново. И на това дължи своето дълголетие. Моето идване през 2000 г. пак беше в една кризисна обстановка, с много условности, продължавахме да играем в почивния ден на Музикалния театър, бюджетът на "Арабеск" беше ограничен... И реших да излезем от Музикалния театър. В следващите 5-6 години намерихме втори дом в Театър "София", Доротея Тончева ни прие, пак като гости, но се съгласи да не плащаме наем и други разходи, а театърът да взима процент от билетите, сценичните работници ни помагаха. Тогава направихме първите опити в мюзикъла с артистите на Театър "София" - "Коса" и други интересни спектакли. През 2010 г., когато въведоха поредните реформи, определиха "Арабеск" да бъде част от Държавен музикален и балетен център заедно с Музикалния театър. Отново се чувствахме като гости... Но през последните години нещата се промениха и свикнахме да съжителстваме добре. Макар че публиката ни е много различна, ние сме по-близко до театралната публика, отколкото до оперетната. Салонът на музикалния театър е повече от 700 места, с голяма оркестрина, гледа се отдалеч. Беше добре в София да се построи един театър за съвременно изкуство. Едно хубаво ново пространство е "Топлоцентрала", но то е обособено като място предимно за независими трупи, които нямат своя сцена.

• 

  
  - С какво от многобройните постижения на трупата се гордеете най-много?
  - Много се гордея с трупата, която стана "Арабеск" като колектив. Трудно тръгнахме, но след това имахме един, близо 10-15-годишен, период без никакво текучество. Успяхме да привлечем интересни хореографи, да запазим тази отворена сцена на "Арабеск" за български хореографи. Конкурсът, учреден от доц. Калина Богоева, на името на Маргарита Арнаудова, се провежда на българска музика; успяхме да го разширим и като международен - и хореографи от други страни правят постановки върху български композиции. В последно време, поради общоизвестни причини, конкурсът се провежда през две, три години. Но смятаме догодина да проведем следващото издание и отсега започваме с организацията.
  - Една от главните мисии на "Арабеск" е да дава сцена и път на млади хореографи.
  - Да, и ще открием следващия сезон с такава постановка - "Триптих", на трима изключителни млади хореографи - Аршак Галумян, който вече е работил с "Арабеск", Ангелина Гаврилова, която привърши своя път като балерина и сега започва да работи като хореограф, и Филип Миланов, от най-младото поколение, който е носител на голямата награда на IX издание на конкурса през 2014 г.
  - За повече от половин век "Арабеск" възпита своя вярна и компетентна публика.
  - Много е важна тази роля, особено във време, когато е нямало други такива проекти. Днес е по-различно - младата публика, която харесва съвременен танц, гледа всяка изява, което е много хубаво. Танцьорите на "Арабеск" са много търсени дори в тези свободни проекти. Всеки наш танцьор вече има някакъв тип своя школа и започва да се чувства задължен да прави нещо не само в трупата, а и извън своята "кухня". Артистите на "Арабеск" участват в много и различни проекти, това води до привличането на различен тип публика на нашите спектакли. Трупата се разрасна в социален и в културен план.
  - Тази година "Арабеск" ще навърши 55 години - предвиждате ли специални събития, може би турне?
  - Отново имаме покана от Италия - там много ни обичат и харесват. Последните години, поради обективни причини, не сме пътували. А има и друго нещо: от 4-5 години всички фестивали, места, където "Арабеск" може да се впише като естетика, не разполагат с предишните финанси и предпочитат да канят малки трупи. "Арабеск" е голям балет, така че без държавна подкрепа (защото сме държавна трупа) няма как да се покаже като лице извън пределите на страната. Но имаме много хубава новина: след толкова години предстои обновяване на състава. Както знаете, пътят на балетния артист е много кратък. В определен етап от кариерата си нашите артисти опитват да се реализират на друго поприще. И от 2 месеца набираме нови танцьори - при голям интерес от цял свят.
  - През 2022 г. Вие празнувате житейски юбилей. От изминалите години какво ви радва най-много - като творец, като жена, като личност?
  - Смятам, че съм щастлив човек. Имаше период, в който бях твърде заета, но моите родители много ми помагаха; имам прекрасен син, когото отгледахме заедно (рано се разделих с баща му). Още като съвсем малък синът ми гледаше първите ми постановки в операта, след което се насочи в друга област. Произхождам от лекарска фамилия, моят баща е на 96 години, майка ми - на 91, да са живи и здрави! Винаги съм имала чудесно семейство, прекрасен приятел, с когото живея, и страхотни приятели. Интересите ми като хореограф са различни, от десетина години много работя в операта - започнахме с Нина Найденова, която в момента е директорка на Пловдивската опера. Страшно обичам природата, постоянно садя дървета, цветя, копая градинки; обичам морето, от 4 години се занимавам и с ветроходство... Не се стремя да имам всичко на всяка цена, понякога ми е трудно, както на всички, друг път нещата се случват по-лесно, но такъв е животът.